„Безкрайната точка“ е писан успоредно и едновременно с романа „ Петнайсетият камък “ и е завършен също през месец март 2011 г. Наблюдателният читател веднага ще забележи сходството между двата текста - по отношение на темата, съдържанието, изграждането на образите, развитието на действието и дори използването на идентични изразни средства. Има цели изречения и пасажи, които се препокриват напълно и в двата романа. Това е съзнателен творчески експеримент - създаването на романи-близнаци. Все пак те умишлено не са обединени в едно книжно тяло, защото са самостоятелни смислови единици. Но могат да се четат, анализират и ... |
|
|
Александър Христов е роден в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и творческо писане в СУ "Климент Охридски". Негови разкази са публикувани в печатни и електронни медии. Носител е на няколко литературни награди, последната от които е националната литературна награда "Тодор Влайков" от 2012 г. за новелата "Африка". Често художественият ритъм в разказите на Александър Христов бива разлюляван от подмолни тактове и гласове. Сякаш (в училището на живота) в следобедния час по музика ученикът с най-слабия слух и силния глас, е злото, понякога то е комическо мъничко, друг ... |
|
|
Като повод за написването на книгата авторката Анелия Панайотова определя желанието на приятели и роднини от България да опише интересните си изживявания и тези на нейното семейство в тази далечна и екзотична държава. Историите в книгата са истински, хората – също! Само някои имена са променени, но при всички случаи със „Слънце и кал” ще се открехне една врата за българския читател, която досега малцина са отваряли – на държава, където събитията връхлитат главоломно; където хората живеят по съвсем различен начин; където природа и животински свят съжителстват в синхрон с хората и където едно българско семейство може да се ... |
|
|
Приказка за наскоро пораснали деца ... Романът е центриран около начина, по който се чувства едно момче след като се връща от първото си ходене до Китай, носи позитивно послание със своите герои, носители на ценности и морал, стараещи се да постъпват правилно и да бъдат добри хора. Неделина е прекарала доста месеци в Китай - както в Пекин, така и в Тиендзин, а това е първият й роман. Неделина Георгиева е родена преди 28 години в Карнобат, завършва местното СОУ " Хр. Ботев", а след това и гимназия за чужди езици "В. Левски" в Бургас, специалност руски и английски език. Следва политология в Софийския ... |
|
|
Недялко Славов представя на читателите сборник с пиеси под провокативното заглавие „Борса за трупове". ... Последното бягство на Дон Жуан: В света на тотална феминизация легендарният любовник търси своето място под слънцето. Преследван от жените, прекосява континенти и океани. Дали ще може да намери миг покой, дали ще стигне някога до спасението. Бялата дама: Стереотипите са превзели и последните интимни пространства на личността. Марионетни жестове, автоматизирани реакции, реплики от телевизионни реклами. Едно семейство на XXI век, в което традиционните ценности те съществуват. Едно общество, в което абсурдът е ... |
|
|
"„Петнайсетият камък” е роман с истински камъни в него. По-важни обаче са другите камъни: метафизични, метафорични, реторични, романтични, понякога много лични прозрения, които изграждат една уж съвсем обикновена, направо всекидневна постмодерна история – историята на писател, тръгнал да търси автора на своите романи. Читателят ще, не ще, е обречен да се лута из нея, докато намери своя невидим – петнайсети – камък и застопори значението на текста в положение, удобно за разпластяване и размишляване. Дали историята ще се окаже въглен или диамант, скъпоценен камък или камъче в обувката, постамент или препъникамък зависи ... |
|
|
Via Dolorosa или Via Miraculosa. ... След "Животът може да е чудо" – вълнуващата история на Ади, която търси път към себе си, "Ако животът не е чудо" предлага едно неочаквано продължение. Открила, че писането ще осмисли живота ѝ, Ади осъзнава, че призванието ѝ е много повече от нейно лично търсене. Спасила себе си от капана на социума с помощта на необикновения психолог Алексей, Ади решава да напише книга за това как човек стига дотам, че да му е нужно спасение. Тя иска да предупреди повече хора, че ако не поемат отговорност за живота си, ако не заемат авторската позиция в него, ако не ... |
|
|
Като шило в торба, както казва народът, перото на драматурга Панчо Панчев не стои мирно, а често изневерява на театралните подиуми и с променлив успех ухажва почти всички литературни жанрове. Той е автор на книжката с лирика „Неизречено на глас" и на книжката с басни „Магарешки мечти", на сценарии за известни анимационни филми - „Дупката", „Наследници", „Страст", писал е фейлетони и епиграми, публицистични статии и есета, награждаван е за разказ... Второто от трите томчета с „избрано" между моите писания („Панчо Панчев извън театъра") представлява шарена торба, пълна с опити в ... |
|
|
Редактирано издание. ... Един роман за Края. За края на това, което от благоприличие наричаме консуматорска цивилизация. За личния край и за края на света, който познаваме. Историята започва някъде през шейсетте години на 20-ти век на малка уличка в Китайския квартал на Ню Йорк и завършва десетилетия след това във Флорида. Една стара китайка умира и душата й поема своя път през времето и хората, за да пресече много по-късно траекторията си с истински ангел. Книгата се разгръща като карнавално пътуване из съвременна Америка, но и като пътуване през медийните светове и световете на съвременната мистика. ... |
|
|
Една любов, един йога и разни бохеми за разкош. ... Идеята на корицата е вдъхновена от ХІІ аркан на картите Таро - Обесеният. В случая авторът предпочита да се възприема тълкуванието от „ Таро на търсещия “ на Джоузеф Ърнст Мартин (изд. „ Аратрон “), който за разлика от повечето колоди, които възприемат тази карта много сериозно, намира в нея предимно забавния, необичаен и ексцентричен елемент. „Обесеният на пръв поглед изглежда много странно. Той се намира в една необичайна ситуация, но за него тя като че ли е забавна в известен смисъл. Да висиш с главата надолу е весело. Нещата изглеждат различно. Фигурата е гола, ... |
|
|
„Как се съчетава уличен реализъм с авангард, ще попитате? Какво е това чудо-юдо риба-кит? Прозата на Стоил Рошкев, ще ви отговоря веднага.“ Лора Шумкова „Почерк, който избира да ходи ту към високата, ту към масовата култура и така им улучва мярата, че се чудиш как може да е толкова четивен този модернизъм, без да е постмодернизъм, а нещо седмо. Нещо като седмото небе на новата българска проза.“ Пламен Дойнов Стоил Рошкев е роден през 1976 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като журналист в Българската национална телевизия."Няма такъв булевард" е четвъртата книга ... |
|
|
Предобедно говорене на пейка. Пенсиониран съученик мисли на глас (без да го погледне). До смърт е уморен от къртовския труд на сънуването. Сънувал все същия безлюден град. Напразно търсил къщата си. Усещането за безадресност всеки път го стряскало от сън. Нощем в мътния фокус на хлътналата му памет – подписът, с който се отписал от се бе си, и как продължил негативно просветлен, жива попивателна, а мастилото отказвало да съхне. Конецът накъсан. Нямало „защото – затова“. Липсата на хронология под държала лошата памет (а нали паметта е присъдата на съвестта). Миналото – ребус от произволни тълкувания. Ще му се да бъде ... |
Книги 
