"Орисани да избираме" е четвърти, последен том от тетралогията "Боже, защо Господ лъже?". През последните години Алгафари се е оттеглил от попрището на политиката, с което е известен, и се е отдал на писането. Така той създава няколко наистина вълнуващи романа, с които прави литературен гастрол из страната. От своя страна той търси обратната връзка с читателя, а на срещите научава все повече интересни факти, дали сюжети в различни глави от книгите му. В процеса на писането на историите от вчера, днес и утре някак неусетно историята му „пораства” и от замислена първоначално като трилогия, тя бързо се ... |
|
Житейски истории и съдби човешки. ... "Когато завърших четвъртото отделение в родното си село и ми казаха, че от есента ще уча в Шумен, нищо не подозирах. В началото на септември мама ме заведе в Шумен. Записаха ме в училище, настаниха ме в квартира. Тогава настана най-страшният час - мама си тръгва. Тази малка подробност не я бях предвидил - мама си тръгва и аз оставам сам-самичък в големия и непознат град. Тръгвам да изпратя мама до автогарата, а една буца е заседнала в гърлото ми, задушава ме потискан плач. Държах се мъжки, докато мама си купи билет и застана пред зейналата врата на автобуса. Тогава мъжеството ме ... |
|
Да бяхме в музикалния бизнес, да ви зарибим с гръмко заглавие от рода на "GreatestHits-RemasteredandRe-recorded". Защото в този сборник ви очаква специална подборка от 33 хорър разказа, създадени за период от точно 20 години и тотално преработени за ваше допълнително удоволствие. Ледените тръпки по гръбнака далеч не са запазена марка само на Стивън Кинг или Клайв Баркър. Сибин Майналовски, зам.-председател на клуба на авторите на хорър "LAZARUS", е доказателство, че българските писатели също имат с какво да зарадват любителите на ужаси. Разказите от "Симфония на мъртвите" ще ви ... |
|
Фотографската фамилия Карастоянови. ... "Пред нас е едно необичайно и завладяващо четиво, разположено между териториите на историческото изследване, на мемоарния и фикционалния разказ. Тук са събрани и взаимно усилени дълбоки пластове на времето и личен опит - с изключително чувство към визуалния образ и паметта, която той носи, със заговарянето на документалното в непосредствената интензивност на преживяното. С лекота Анна Топалджикова създава усещане за това как всичко случващо се в Голямата история е преминало през разработените в семейството на Карастоянови нови медии: през авантюрно донесената от Белград ... |
|
Людмила Григорова е доктор на филологическите науки, старши научен сътрудник в Института за литература при БАН. Литературен критик и изследовател по проблемите на съвременната българска и западноевропейска литература. Автор е на монографии, сборници с есеистика и критика. Израсла в семейството на писателя Крум Григоров, чието творчество е трайно свързано с българското село, Людмила Григорова е възпитавана като градско дете на интелигент. Неговата среда от писатели и художници като Димитър Димов, Владимир Димитров - Майстора, Стоян Венев играе роля в духовното ѝ развитие. А книгата ѝ за Оскар Уайлд я ... |
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
|
Проза. ... Тази книга представя прозата на поета. В разказите и новелите се оглеждат селското детство и градската младост на човек от поколението, израсло по времето на социализма. И преживяващо сега сътресенията на прехода. Оживяват най-ранните спомени от петдесетте години на миналия век - за кратка и невъзможна любов, за връщането към живота след сърдечна операция, за раздялата със земята и илюзиите на родителите. С лека самоирония героят прави равносметка и преоценка на своя живот. Носталгията се преплита с фантазията, мечтата и въображението. Иван Вълев е поет, автор на десет поетични книги. Най-новите от тях са & ... |
|
Как си представяте живота на Земята през 2054 г.? Свръхтехнологичен, свръхудобен и едновременно с това заплашван всеки миг от неизбежна екологична катастрофа? От какво ще трябва да се лиши обикновеният човек, за да бъде опазена планетата? Кои черти ще съхрани у себе си човечеството? "Летящата планета" е едновременно антиутопия и реалистичен сценарий, отговарящ на тези въпроси. Александър Ненов разказва за общество, което сляпо се води от законите на природозащитничеството. Науката е спряла да се развива, защото напредъкът води до изчерпване на ресурсите и до сигурен апокалипсис. Хората са жертвали прекалено ... |
|
Книга за име, изписано с рибешка опашка върху морето. За детство, сънища, стихове и истории по пътя до там. "И на лозе непрекъснато се катерех. Тайно, разбира се. Дори, от клоните на тамошния орех, слизах на покрива на къщата. Най-обичах един огромен вековен дъб в средата на ливадата досами лозето. И бърках по хралупите, но никога нищо не намерих. Така си прекарвах дните; не напразно след време любима книга ми стана "Баронът по дърветата" на Итало Калвино." Огняна Иванова ... |
|
Книгата включва откъси от "Ломски разкази", "Късен сецесион", "Островът на пияниците", "Стъклената река", "Проклятието на жабата", "Лудият Лука", а също така пиеси и интервюта. ... |
|
"Тази книга е за (не)възможното свързване - със себе си, със значими други, с околния свят. За незадоволителната естетика на свързването, израз на болния ни свят отвън, която води до натрупване на психична болка. Да познавам отблизо своите демони, да намеря път и инструменти, с които да укротявам поривите на моята и на събеседника ми болка, доведе до експериментирането ми с нея (за което споделям тук), и в крайна сметка до нейното преживяване - по начини, които не са основани на компромиса, насилието или прилагането на воля. И едва когато започна да опознавам по-отблизо своите ограничения и им позволя да съществуват, ... |
|
"Доста изненади предлага тъничката книжка на Бисера Виденова. Сред тях най-малката - поне за мен, която не чета електронните публикации - се оказа спокойното небързане на авторката на двадесет и трите къси стихотворения и двете страници проза: почакала е да им дойде времето, за да се появят на хартия. Не попитах колко време, явно - достатъчно е било, за да се откроят сред многотията. И да заявят дръзка зрялост. И съзнание за собствената си независимост на мислене и чувственост. И храброст: в отстояването на своя глас, в пренебрегване на стандартни очаквания. В непривичното - до отстраненост! – третиране на иначе ... |