Един ден на вратата в дома на Йордан Радичков се чука. Две момчета с червени фуражки от политехническия университет са пристигнали с копие от книгата на автора Коженият пъпеш. Дошли са за автограф. На въпроса дали са чели книгата, студентите си признават, че не са я чели, но заглавието им напомнило за школата им по ръгби. Радичков разписва книгите, момчетата си тръгват и едва след тяхното заминаваме авторът възкликва "Те са!", но момчетата вече са се изпарили. Това са мнимите телевизионни техници, които неотдавна са оправили телевизора на автора като са задигнали всичките му вътрешни компонентни. Тяхното ... |
|
Книга против мигрена съдържа 17 кратки разказа и концептуални авторски фотоилюстрации в импресионистичен стил, вдъхновени от реално съществуващи лица и житейски събития, повлияни от далекоизточната философия, от потока на съзнанието в западната литература и до известна степен от литературното течение магически реализъм. Това е втората книга на Венелина Петкова след дебюта ѝ с книгата Бели петна - хайку, хайбун и 50 авторски илюстрации с източен туш. Венелина Николаева Петкова е родена през 1979 година в град Варна. Живее в София. От 2014 година е член на Българския хайку съюз. Пише кратка проза и поезия по ... |
|
Книгата съдържа цветни фотографии."Това не са трохи по пътя, които събираме, а цели комати хляб, които авторът щедро споделя с нас. Чудесно е, че след като са отлетели във времето по радиото, сега са събрани в книга и човек може отново да пътува с тях, за да възкликне Така е в Лондон." Ива Тончева "Като фасети от стъклопис, събрани в художествена мозайка, тези работи напомнят Парижките картини на Бодлер." Ани Илков ... |
|
В основата на романа Морга, Мол и Комсомол или как се пише сценарий за най-добрия български филм? е един сценарий написан от главния герой Ангел Ангелов-Англече, българин съден многократно за банкови измами. Той разказва за своя живот по модела на Mexican Narco Cinema и планира да снима филм в България. Докато още е в доминикански затвор, при лек режим и с много платени привилегии, Ангелче решава да напише автобиографичен роман и да сподели опита си за писане на сценарии. В сценария фокусът е върху един епизод от живота му в България свързан с автоморга, която е в парцела на новостроящ се Мол в София, както и строеж на ... |
|
Общинска болница е иронично-социален роман, за времето преди Ковид епидемията, когато политици и властимащи здравеопазни дейци се бяха настървили да унищожават общински болници. Първите заради простотията си, вторите, за да приберат ресурса им за себе си. Сюжетът разказва за усилията на подуправителя на Здравната каса да ликвидира най-добрата общинска болница. А след нея и всички останали. Две медицински сестри в малко отделение воюват коя да е старша... А на директора на болницата се е явил деликатен здравен проблем... ... |
|
Младо семейство изоставя големия град и се установява в живописно село край морето. Ева и Леон са успели в професиите си хора, но тежката болест на техния син Давид коренно променя живота им. Ева изоставя кариерата си на музикант и се отдава изцяло на детето, а Леон се изправя пред непосилната задача да се справи с вътрешните си проблеми и оцеляването на семейството. Късната есен носи монотонността и тишината на дните, събуждани единствено от звуците на пианото и грохота на морето. Обезсърчена от поведението на мъжа си, Ева трябва да се бори и с болестта на детето. В дните на сериозни изпитания за семейството, в къщата ... |
|
Защо няма нито стих, нито песен за малката любов - всичкото за голямата? Щом има голяма, сигурно има и малка - никой не казва дума за нея. Може би именно тя крепи света, след като голямата трае от ден до пладне? Петимен съм за една малка, мъничка любов, невъзпята в стихове, но жива до края. Къде ли отиват отминалите дни? Дали се съхраняват някъде в твърдия диск на времето, или са като капещите листа на старата дюля: последното, в което се превръщат, е мек есенен килим. По който ще заглъхнат последните стъпки на битието ни - дните, седмиците, месеците и годините на нашия живот... ... |
|
Един ден в света на самотния козар Йоно и неговият козел се появяват няколко пъстри палатки. Група изследователи пристигат в техния регион, за да търсят скални рисунки. Виденията на Йоно започват да се смесват с реалността и скоро става трудно за читател и герой да разграничат халюцинациите от истинския свят. Нещо прастаро започва да зрее във вътрешния свят и сърцата на героите и да напомня за себе си. През 1970 година Йордан Радичков пише "Козел". За него авторът си спомня: "... нека издам някои свои тайни, занимаваше ме "примитивът". Мъчех се да погледна, доколкото мога, от неговата вътрешна ... |
|
"Денят на Северозапада" е ироничен и остросюжетен роман, който не заклеймява и не порицава, а изобразява една действителност, която няма как да не е смешна... Компромат за кюлчета злато, митинги под прозорците на Министерския съвет с искане на оставка, протести на медицински сестри, референдум за независимост на Северозапада, провеждан в затънтено градче, близо до Атомната електроцентрала, със заплаха за възможен атентат срещу нея... далавери с апартаменти... Ще се справи ли премиерът?... Единственият българин, удостоен с дан седма степен и черен колан за любовно изкуство от" Обществото на японските ... |
|
Сборникът "Завинаги" е трета книга от трилогията на Мартин Маринов, носеща горчивото ухание и безсрамния блясък на упадъка в съвременното българско общество. Предишните две белетристични книги "Играчки от кал" и "Лазурния бряг на болката" излязоха през 2017 и 2019 година. ... |
|
Автор на книгите: "Приказки, прошепнати край морето", "Бях там" и "Мисия за двама: Далечната планета"."Как да владееш средата на чувствата? Както умееш да си въздържан и умерен в ежедневието? А махалото, което като с вълшебна пръчица се показва само в двете крайни позиции? Силно Да, силно Не. Разпъва те между мечти, илюзии или реални радости и горчивина, отчаяние, безверие, безнадежност, тъга. Вечните колебания, съмнения, но е истина и го изживяваш така. Трудно ти е спокойно да наблюдаваш плавния и вярно, скучен път на движението между днес и утре, сега и после, винаги и никога. Що за ... |
|
"Спомени за коне" е един от най-важните сборници с новели на Йордан Радичков. Текстовете в книгата разказват за един от най-близките приятели на автора - писателя Емилян Станев, за затварянето на една воденица и плъзването на слухове, суеверия и духове около нея и може би една от най-силните новели на Радичков, дала име на сборника. Новелата "Таралеж" проследява житейския път на един малък и симпатичен таралеж, на когото съдбата е отредила да съществува в поляните около вилата на българския автор Емилиян Станев. Докато Емилиян преглежда следващите си коректури и си тананика "Реве и стене Днепър ... |