Той можеше да вижда насън като наяве. Затваряше очи, спомняше си миналото и виждаше бъдещето. Можеше "да влезе" във всеки човек, можеше да го "изтрие" и да вкара в тялото му друг, който да изпълнява безпрекословно неговите заповеди. Можеше да подчини всеки човек или животно и да го превърне в своя марионетка. Научи се да излиза от тялото си и да се вселява в съзнанието на друг. Но не го правеше. Петдесет години живя с товара на Силата като обикновен човек и не пожела да се ожени за Вдовицата на Бога. А тя му се предлагаше с цялата си прелест и зловещина. Но пред нея Пантелей Пантев предпочете Поезията. ... |
|
Има ли праведници в Содом? Само десет трябват... Двама пратеници влизат в града, за да проверят и още на входа се натъкват на тях - точно десет броя! Само като скулптури, но все пак ги има. Содом се гордее с тях. Да видим какво представляват тези топ десет! Би било добре това да беше само една история от далечното минало. Но не е. Содом отново е тук, задъхан от страсти. Отново строи своите чудовищни сгради, издига се все по-нагоре, но нехае за това, което е под основите му. Не вижда, че има опасност да се стовари в бездната под собствената си тежест. Присмива се на тези, които предричат гибелта му, но не забелязва, че ... |
|
"Писма за оригами не е политически, не е идеологически, не е и исторически роман. Някога познавах доста хора като героите на Дияна Боева. Сещам се за тях чрез нейната фикция. Хора от ъгъла, които, за да се опишат достоверно, означава да не се научи много за тях - невероятно трудна задача за писателя. Мълчанието. Това е безнадеждността на тоталитарния свят. Романът обхваща два обществено критични момента от историческото време: активната идеологическа борба докъм средата на 1950 -та и злополучните турски събития току преди разпадането на режима. Героите са от различни поколения, но с един и същ фатален проблем: ... |
|
Разтърсващ разказ за съдбата на едно обречено дете. ... В средата на 80 -те години на миналия век една комсомолска бригада в "Дом майка и дете" изважда студентката Йоли от света на литературата с неговите високоморални идеали и я сблъсква с реалността, в която добротата съвсем не е нещо подразбиращо се. В отделението за увредени деца Йоли открива дете, което смята за здраво. Около самотните ѝ усилия да го спаси се преплитат няколко сюжетни линии, изведени чрез съчетанието на документалната фикция с иносказателни импресии и евангелски мотиви. Героинята си задава простички, но фундаментални въпроси: за ... |
|
Антоанета Богоева принадлежи към отмиращата категория на писателите, които се осланят най-вече и преди всичко на дарбата си свише. Тя е сред малцината самородни автори, за които литературните компилации, цитатността, перифразите, литературните игри, присъщи на постмодернизма, са съвършено чужди. Естествено, на нея не и липсва контекст, за който ще стане дума. Но той не е съзнателно търсен, а е също така автентичен, както всичко при нея, просмукан сякаш с майчиното мляко. Тя има изяви в трите основни литературни жанра: поезия, проза и драматургия и във всичко, и навсякъде е поет. Лириката е нейното амплоа и нейната ... |
|
Дон Хуан де Кастилио. ... Писателят Калин Терзийски представя новата си книга "Приказка за Мишок Джиро, канджа кучка, Ромения и сина ѝ Балабан". Тя е в съавторство с Емил Йотовски. Илюстрациите на книгата са от Диана Димитрова. Противно на заглавието книгата въобще не е за деца и представлява сборник разкази на двамата автори. ... |
|
"Главен изпълнителен директор" е финалист в състезанието за дебютен роман "Ръкописът" на "Българската национална телевизия". ... Роман за постиженията и съмненията на хора, тръгнали към големия успех в кариерата. Това е разказ за амбицията. Българинът Александър Байлов е расъл с два чифта обувки, но с поглед вперен в най-високите корпоративни върхове. Той достига челното място в могъща британска информационна компания. Отваря голям офис в България, където с новаторските си идеи и по-евтината работна ръка се надява да превърне компанията в лидер. В новия офис срещаме млада двойка, която ... |
|
По света има армии от хора, които работят с една единствена цел - да доведат до успешен край оздравителния процес на Заека. Психолози, психиатри, свещеници, проповедници, гуру, екзорсисти - всички заети с трудния казус - душата заек. Разместена, разкъсана, ранена, заразена, почернена - нашата човешка субстанция с Божествена принадлежност, всеки миг се нуждае от спасяване. И когато изглежда цялостна и уравновесена - тя има своите душеяди, дето я погубват бавно и невидимо. Няма душа без каверна. Няма каверна без причинител. Но защо армията от спасители не успява да излекува Заека? а самите спасители - кой ще излекува? ... |
|
Парадоксът МаМа или не е възможно да не мога да надскоча дъгата. Записки на един електричен ум. Парадоксът МаМа е един безкраен, многолик монолог извън времето и пространството, с който читателят е провокиран непрекъснато да очаква да се случи нещо, за да разбере накрая, че нещото е... За тази книга, изпълнена със съновидения наяве, е изцяло валидна мисълта на немския романтик Фридрих барон фон Харденберг, по-известен с поетическото си име - Новалис."Сънят ми изглежда като отбрана срещу еднообразието и обикновеността на живота, свободен отдих за окованата фантазия." Новалис "Въпреки съзнателно търсената ... |
|
Четенето на този сатиричен роман е на ваша отговорност! ... Ангел Спасов завършва ТДВА, "Дърворезба и вътрешна архитектура". После идва казармата, веднага след това попада и се дооформя като студент в УНСС "Финанси". След всичко това той става покорен слуга на всички пороци без пророци: на русите и на черните жени, на скъпите коли, на домашната ракия, на свинското и на веселите компании. В най-близката стопанска история на България не е бил деен труженик и участник (понякога по желание, друг път - не) само в строежа на "Ал. Невски". Студентски кооперации, югоембарго, познанства от всякакъв ... |
|
"В морето от поетически книги, които всяка година излизат в България, книгата на Ивайло Иванов е истински остров. Книгата наистина е "нова", но "нова" не в смисъла на експеримент, който винаги претенциозно иска да донесе "новина" на света, а в смисъла на нейната класичност. Човекът, взиращ се в света от страниците на книгата, вече го вижда като Творение, такова каквото е, и със смирението, което подобен обективен поглед неизбежно предполага. "Нов сън за щастие" е несвоевременна и с това лишена от всякаква баналност. Книга на озареното краевремие, далечна на суетнята и ... |
|
"Край до край" показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично. Следователно и по-различно от вече омръзналия ни постмодернистичен "О-писател". Повестите на Стефан Стефанов ще ни спечелят със заразяващата страст към истината, но и с равновесието между факт и художествена измислица, внушаващо тревожни, даже ужасяващи метафори за настоящето и бъдещето ни. Без да са пряко свързани идейно-тематично с големите български сатирици от класиката ни, повестите от "Край до край" показват раждането на нов истински талант, ... |