“По-късно Драго не си спомнял какво точно са си приказвали. Но бил сигурен, че още тогава младата жена го спечелила. Притежавала бърз ум, имала мнение по всеки въпрос, оправяла се чудесно с речта. Може би му харесала, защото била пряма. Без той да я пита, му казала, че е на трийсет и шест, с две големи деца, за които била в състояние да направи всичко. Запомнил спонтанния ѝ израз: “Готова съм да ми отрежат ръцете за тях”. Легнали и правили секс. Той ѝ платил двойно. Рядко вършел нещо подобно, но сега то станало някак от само себе си. Тя грижливо прибрала парите в портфейл, като хазяйка, получила месечния наем, ... |
|
|
"Или пък тези разкази идваха от някой, който не знаеше границите между истинското и неистовото, между чудното и чудовищното. От някакво митологическо същество, подобно на феникса, което ту мен измисляше, ту аз - него..." Николай Петков "Николай Петков, наричан още отец Николай от Дивдядово в Шуменско, в някакъв смисъл не съчинява, макар да доразвива събитията, следвайки собствената им логика. Той разказва за себе си, линиите на собствения си живот, станалото с него и в него. Факт е, че някои от историите му се случват след записването им, което той отбелязва, без прочее да изпада в особено удивление... ... |
|
|
Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската гимназия", а след отбиване на военната служба като парашутист – специалност френска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи във вестниците "Земеделско знаме", "Народна култура", "Софийско утро", а през последните двайсет години – във в. "24 часа". Автор е на много статии, репортажи, интервюта, анализи, редица кореспонденции от страната и чужбина. Превел е частта "Името" от романа на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време", публикувана в ... |
|
|
Литературен филмов сценарий."Напразно затваряме прозорците понякога... Напразно се мъчим да се приютим зад дебелите стени на нашите къщи! Когато един народ се разделя надве, пукнатината минава през всеки човек..." Филип Попов ... |
|
|
"Възшествието на маймуните" е скандална книга за днешна България. Опитите на екип ентусиасти да създаде съвременно училище са обречени на крушение от глупостта, кухненското властолюбив и алчността на хората, назначени или самоопределили се да решават съдбата на българското образование. Борбата е обречена и поради язвите, разяждащи самия екип, и поради дълбокото безразличие на обществото. В книгата има неочаквано сливане на възможното с невъзможното, гротескови и комични ситуации, сатиричен бекграунд, калейдоскоп от образи от всички социални и нравствени прослойки на обществото ни. "В коридора пред ... |
|
|
Илюстриран с авторски рисунки, факсимилета, фотографии, този сборник представя за първи път по-цялостно личността и творчеството на без време оставилия ни Веско Булев (1974-2007). Драмата на неговото поколение, посрещнало промените от края на XX век в най-крехката и ранима възраст; драмите на обикновените хора, на „унизените и оскърбените", които се поднасят на общественото внимание само когато придобият скандален вкус; родилните - но както се оказва трайни недъзи на разбиващите се съвременни обществени порядки, морал и псевдокултура, са разказани от него с покъртваща автентичност, за да защити своето кредо: важното ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
Духове Какво се случва с нас в другите ни възможни животи, в които не сме загубили най-важното... но може би не сме тези, които обичаме? Племена Емил заспива и се събужда в съня, с което се превръща в един от градските магьосници от субкултурите на бетоновата джунгла, способни да променят реалността. А това може да се окаже игра на живот и смърт... Бурени София от една друга версия на петдесетте, в която общата европейска валута е райхсмарката... Бургас от една друга версия на деветдесетте, в която победилият социализъм властва над свободния свят... Пловдив от 2050 година, в която центърът на света е на двата ... |
|
|
"Ще се зазяпаш! Внимание: За да влезете ви трябват бели дрехи и обувки с бели подметки. А за да прочетете - настроение, отворено съзнание и кураж да мечтаете." Петър Клисаров ... |
Книги 
