"Антологията "Българинът по света в началото на ХХ век" има намерението да покаже отношението на сънародниците ни към света четвърт век след Освобождението и да илюстрира порасналото самочувствие и копнеж за нови познания, любопитството към чужди земи и нрави. Нашата литература и литературна история не познават до този момент такъв тип на подбор на пътеписни текстове, който да свидетелства за опознаването на духовната нагласа, за мотивацията и освободеното мислене на българина в зората на ХХ век, а именно пътувания в литературно необходени земи до възможно най-отдалечените и екзотични места – Хавайските ... |
|
|
"Човешкият живот не струва нищо. За религиите и Бог той е жертва, която да поднесеш, за да си вечен на небето, за богатия - средство да спечели още пари, за съда - свидетел, който се продава и купува, за властта - глас, с който я избират за да краде дълго и много. Тежко е да се родиш в България, а Господ да сметне, че си живял." Петър Христозов е роден на 17 февруари 1935 г. в Борисовград. Той е един от малкото българи, възпитаници на Ордена на йезуитите - Конгрегация за разпространение на вярата. Доктор е по биофизика на Лионската политехника. Генерал-полковник от руското разузнаване. Затворник на бившата ДС ... |
|
|
Съдбите на няколко души, преплетени една в друга в Гордиев възел – и няма разсичане, само задушаващо затягане, докато в един момент възелът не започва да се развързва сам, а от това май става по-лошо... Драматичен и разтърсващ, романът в ръцете ви е изтъкан от много различни нишки – жестоката, но неизбежна участ на Ана и нейния любим – пелтека Илия; болката на осиновения им син Даниел, който освен душевните, трябва да понесе и физически травми; странният луд Мутия, на когото е отказано всичко на този свят; просякът Спартак, свързан по странен начин с огъня; Мая, отказала се от детето си и загубила себе си с него; лъчите ... |
|
|
Свирепо ще те търся, налазил твоето подкожие... ... Книгата, която из основи преобърна представите на стотици читатели и превърна четенето в страстно обсебване и екстремна игра с възприятията. Свирепа, прелестна, кървава, любовна и мистична мозайка от текстове, която ще изгради мост към Отвъдните светове. Думите, които могат да променят пространството и времето. Страниците, в които има вплетени молитви, заклинания и проклятия. Книгата, която има съзнание. Дневниците на един от най-мистичните персонажи от хитовата трилогия "Рай" - ексклузивно издание с нов дизайн и допълнителни страници. Радослав Гизгинджиев ... |
|
|
„Безкрайната точка“ е писан успоредно и едновременно с романа „ Петнайсетият камък “ и е завършен също през месец март 2011 г. Наблюдателният читател веднага ще забележи сходството между двата текста - по отношение на темата, съдържанието, изграждането на образите, развитието на действието и дори използването на идентични изразни средства. Има цели изречения и пасажи, които се препокриват напълно и в двата романа. Това е съзнателен творчески експеримент - създаването на романи-близнаци. Все пак те умишлено не са обединени в едно книжно тяло, защото са самостоятелни смислови единици. Но могат да се четат, анализират и ... |
|
|
От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
|
|
Александър Христов е роден в София. Завършва българска филология и магистратура по литература и творческо писане в СУ "Климент Охридски". Негови разкази са публикувани в печатни и електронни медии. Носител е на няколко литературни награди, последната от които е националната литературна награда "Тодор Влайков" от 2012 г. за новелата "Африка". Често художественият ритъм в разказите на Александър Христов бива разлюляван от подмолни тактове и гласове. Сякаш (в училището на живота) в следобедния час по музика ученикът с най-слабия слух и силния глас, е злото, понякога то е комическо мъничко, друг ... |
|
|
"Ще се зазяпаш! Внимание: За да влезете ви трябват бели дрехи и обувки с бели подметки. А за да прочетете - настроение, отворено съзнание и кураж да мечтаете." Петър Клисаров ... |
|
|
Като повод за написването на книгата авторката Анелия Панайотова определя желанието на приятели и роднини от България да опише интересните си изживявания и тези на нейното семейство в тази далечна и екзотична държава. Историите в книгата са истински, хората – също! Само някои имена са променени, но при всички случаи със „Слънце и кал” ще се открехне една врата за българския читател, която досега малцина са отваряли – на държава, където събитията връхлитат главоломно; където хората живеят по съвсем различен начин; където природа и животински свят съжителстват в синхрон с хората и където едно българско семейство може да се ... |
|
|
Приказка за наскоро пораснали деца ... Романът е центриран около начина, по който се чувства едно момче след като се връща от първото си ходене до Китай, носи позитивно послание със своите герои, носители на ценности и морал, стараещи се да постъпват правилно и да бъдат добри хора. Неделина е прекарала доста месеци в Китай - както в Пекин, така и в Тиендзин, а това е първият й роман. Неделина Георгиева е родена преди 28 години в Карнобат, завършва местното СОУ " Хр. Ботев", а след това и гимназия за чужди езици "В. Левски" в Бургас, специалност руски и английски език. Следва политология в Софийския ... |
|
|
"Това е една обикновена българска история, написана увлекателно и човешки, с много чувство и разбиране на героите. Без агресия, без имитации, без изтъркани схеми. Един невероятен роман за прехода". Владо Любенов "Това е един задъхан разказ за трескавото лутане между тук и там, между отсам и отвъд; разказ за непрекъснато заминаване и за вечното завръщане... Във времето, когато се кълнем, че уж Родината е там, където си, се оказва, че емигрантът е навсякъде емигрант. Но странно: "Емигрантът" не е мрачна история! Тук няма "отрицателни" герои, а пък "положителните" не са нито ... |
|
|
"„Петнайсетият камък” е роман с истински камъни в него. По-важни обаче са другите камъни: метафизични, метафорични, реторични, романтични, понякога много лични прозрения, които изграждат една уж съвсем обикновена, направо всекидневна постмодерна история – историята на писател, тръгнал да търси автора на своите романи. Читателят ще, не ще, е обречен да се лута из нея, докато намери своя невидим – петнайсети – камък и застопори значението на текста в положение, удобно за разпластяване и размишляване. Дали историята ще се окаже въглен или диамант, скъпоценен камък или камъче в обувката, постамент или препъникамък зависи ... |
Книги 
