Указание за четене: които желаят да четат тази книга като роман, нека прочетат най-напред послеслова "За тази книга", като предговор които не желаят да приемат тази книга като роман, могат да прочетат отделните й части като самостоятелни творби в своя жанр и в последователност, каквато сами изберат "Романът допуска в неговия състав да бъдат включени различни жанрове - както художествени (новели, лирични песни, поеми, драматични сценки и други подобни), така и нехудожествени (битови, реторични, научни, религиозни и др.). Принципно всеки жанр може да бъде включен в конструкцията на романа."Михаил ... |
|
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
|
"Призракът ли? Кой ли е той? Какво да ви кажа, чувствам се като Призрака, като героя преди Призрака в този роман. Представете си ме още в първата сцена, представете си ме до края. Това е този роман! Роман от началото до края. Нека бъдем заедно и заедно да разберем какво е това. Ще ни направи хора. Поне това. Да знаете - не е малко!" Тома Марков ... |
|
|
"Погледът назад към прозаичното творчество на Мария Станкова красноречиво показва умението й да разказва истории. Разпознаваме стил, усет за ирониите на живота, за парадокса и гротеската, които го съпътстват. В този аспект "Сузана и зяпачите" е крачка напред не само спрямо логиките, според които се конструира светът на Мария Станкова, а спрямо модела й на писане. Сложна, полифонична и театрална книга. Множественост и преплитане на звучащи гласове, които разказват историите вътре. Персонажи, които влизат в коментарни практики в разказването си. Колажност, динамичност."Сузана и зяпачите" е книга за ... |
|
|
Това е книга, различна от всички книги за пътешествия и приключения, публикувани през последните 20 години у нас. Новото е, че авторът разказва за своите срещи с дивата природа с възторга на първооткривател, а не със сухия език на учения, като в същото време споделя много научни факти за мястото и видовете, които го обитават. И второ, той не само обича природата, но е готов активно да я пази - за първи път в книга са събрани разкази на доброволец, участник в акции, насочени към опазване на българското и световното биоразнообразие, като: преброяване на най-редките нощни грабливи птици у нас подготовка на малък остров ... |
|
|
Не е ли животът ни един водовъртеж? Върти те, върти те, върти те... и накрая... „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда...“ В продължението ли е смисълът? В това да оставиш след себе си следа? По-дълбока или по-плитка, но да оставиш на другите най-доброто от самия себе си. Да се превърнеш в пресечна точка за поколенията, в брод, през който да преминат от твоето време в тяхното. Без да се прекъсва връзката. И също като теб да осъзнаят по-рано или по-късно в живота си, че нито славата, нито властта, нито парите ще им донесат онова пълно удовлетворение от преживяното през годините, ако не са обичали някого повече от ... |
|
|
"Тихото слънце" е роман експеримент. Роман за един глас, който оцелява след физическата смърт и разказва историята на човека, който преживява всички забрани през тялото си. И така: смъртната присъда е подписана. Протоколът: предаден. От този момент нататък властите вършат всичко онова, което трябва да бъде свършено след подобно събитие: печатат некролози, утешават съпругата ми, събират колегите ми и ги убеждават да дойдат на погребението, организират транспорт до гробището и почерпка в ресторант. Изобщо, властта има сериозно отношение към тези неща. Сега единствено ми остава да чакам." Петър Денчев ... |
|
|
"Диарбекир и българите": Веселин Сариев дълго се готви за тази книга, прекомпозира, добавя, открива нови свидетелства. Авторът планира и второ разширено издание и на въпрос на в. "Вести" от 1999 г. дали е събрал нови факти, декларира: "Винаги съм работил в тази насока, държа на тази книга, а и съдбата през тези три години ми помогна да открия неизвестни документи, които допълнително хвърлят светлина върху тази българска драма". Сариев прави и предварителни публикации - в. "Народна култура" (1984), в. "Литературен глас" (1984 г.), в. "Литературен фронт" (1986 г.), ... |
|
|
Измъчван от носталгия внук купува балсамираното тяло на Ленин като подарък за своя дядо. Безпътен вундеркинд нахълтва в църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща едно момиче веднъж на всеки пет години насред реката, която разкъсва селото им между две държави. Българин и японка пристигат у дома с надеждата за ново начало, а нелеп инцидент преобръща живота им из основи. Такива са красивите и неочаквано трогателни истории на Мирослав Пенков за една България, в която минало, настояще и бъдеще остават неразделно вплетени в едно."Осемте разказа в този сборник рисуват една България минала и настояща, приказна, ... |
|
|
"...При живото общуване с Любен Петков веднага правят впечатление няколко неща. Първо, той умее да разказва, но умее и да слуша. Второ, не говори само за собственото си творчество - недостатък, който стяга чепика на всеки втори събрат. Трето - изглежда удивително бодър, от хората, на които не можеш от пръв поглед да определиш възрастта. А това по мое мнение е дар, присъщ само на мъдреците. Четвърто - изглежда удачно и на жълтите павета, и по странджанските чукари. Роден е в странджанското село Крушевец на 3 юни (когато в съседното селце нестинарката Керка играела в огъня); пише за малки и големи. Отличаван е с ... |
|
|
"... Онзи, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата. Ако човекът е безсмъртен, то след като умре, той ще се съедини с абсолютното познание с Бога. Ще познае в този момент и Началото, и Края, защото ще се присъедини към вечността, в която се съдържа всичко - без хоризонти, без ограничения. Защо човек трябва да пише книги тук долу на Земята, пълни със заблуждения и полуистини, да се рови в прахта на тленното и преходното, което е без значение? Аз виждам писането само като жал за нашия обречен живот, като копнеж към непознаваемото, като неизбежна скръб..."Любомир Канов ... |
|
|
Един компютърен гений - самотен чудак, лежал в американски затвор заради своите опасни експерименти - намира свой пълен двойник. Къде? В затънтено българско селце, където е подирил уединение и спокойствие, за да задоволява страстта си към амбициозни електронни игри, целящи да създадат усъвършенстван модел на човешката природа. И много още неща открива героят в новото свое убежище, между които голямата си любов. Това е възелът, от който начева едно занимателно действие, наситено с майсторски преливания на комичното и драматичното. Зад външната прилика между изтънчения интелектуалец и българския пройдоха постепенно се ... |
Книги 
