Шарки, документи и дрънкулки, фрагменти от ръкопис. ... "Четем и препрочитаме купища книги; и за какво ги четем? – подхвърля с насмешка интернет-поколението, а интерактивистите отиват по-далеч и гледат на четящите като на изкопаеми, на хора от друга планета." От хребета на годините и опита си писателят Любен Петков вижда всичко това, но добавя: "Добрата книга е като добрия човек – рядко ни навестяват. Общуването с книга, която ти харесва, е същото, и може би повече от общуването с най-добрия събеседник, приятел, любим..."Така, като общуване с приятел, е замислена и тази наглед странна книга с дълго ... |
|
|
e-mail: "Драги Николай, прочетох кавалкадно вашите писма, както самите те насочват. Удивително постигната реалност с неуморимо изреждащо оставане навън и пълно разтваряне в толкова сипещи се предметни детайли, цветове и бързи изживявания. От време на време по-дълго стихотворно задържане. Ако можете да изпадате в повече стилове, щеше да е още по-добре. Никаква оценка не ми идва наум за постигнатото исо на едно и също настроение на общителна отвореност. Но и какво неразличаване на хора, животни и предмети. Смутително равенство между вашите чорапи и очите на любимото същество. Никаква йерархия и укриване от живеенето ... |
|
|
"Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа. При това – в затворена, клаустрофобична среда, без шашардисващи хватки и акробатично формотворчество. И ето: наглед привичен и ординерен изказ – а разказът е изпълнен с растящо (дори гнетящо) напрежение до края. Романът не те оставя, а оставиш ли го ти, задълго те държи усещането ... |
|
|
"Да те нарочат за мегавеличина в хумора у нас не е нещо трудно. Първото изискване е просто да не си надниквал никога у Гогол, у Дикенс, у Твен и подобните тям плашила за средношколци и студенти от филологиите. Второто задължително обстоятелство е да имаш твърд договор с телевизията, който ще гарантира необятен простор за майтапите ти, издържани в неокаруцарски маниер. Препоръчителният час е 22.30. И, най-сетне, третото условие е да не се захващаш лично с писане на хумор, още по-малко ако тоя хумор ще е едновременно остроумен и мъдър. Именно такъв губещ отвсякъде терен си избра авторът на настоящата книга Кръстьо ... |
|
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
|
“Безделникът”, първият роман на Г. Гочев, е очакваната стъпка напред за всички онези, които оцениха високо дебютния му сборник “Софистът събитие” (2003, ИК Жанет 45). И тук авторът демонстрира своята стилова и тематична физиономичност, която рязко го откроява на фона на съвременната българска проза. Действието в романа се развива в една фикционална среда с условни исторически и географски параметри. Онова, което е голямото предизвикателство пред читателя обаче, е вещото изрязване на целия пласт от “чувства” и “психологически реакции”, който сме свикнали да очакваме от романовия жанр. Много трудно е да се намери аналог в ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
„Приложни походки“ е първата белетристична книга на Мария Радулова, известна досега като поет (виж „ Плюш по решетките “, 2000, ИК Жанет 45). Това е увлекателно написан роман, който разказва за химията на връзките на човека с вещите, а чрез тях и с останалите хора. Разпределителна кутия на тези връзки е темата за опитването, за вкусването и дегустирането, като в динамично отношение спрямо тези стратегии за усвояване на света естествено застават усилията на приготвянето. Така през опита на вкусовите рецептори биват прокарани неизброимо количество детайли от човешкото поведение. В резултат на това то не само придобива вкус, ... |
|
|
"Не се подвеждайте! Това не е история за секса. Това е бруталната истина за самотата. Написана е с цялата любов, с цялото разбиране и с онова съпричастие, което само жената дарява. Това е история на същността. Женската. Оголена, омерзена, унижена, но готова да стане, да се пооправи и да продължи напред. Всичко е просто като живота. И абсолютно необяснимо – като него. В тази книга има всичко. Миговете са събирани и внимателно подредени парчета. Има отрязъци от мъже, от деца, от местообитания – цялата пъстрота на днешния ден, “сега” – съставено от “преди”....Четири поколения жени, върху които времето е поставило своя ... |
|
|
Увлекателен разказ за пътуването на една жена през собствената й съдба. Човешката сетивност и разумът са в постоянен диалог, от който научаваме за измеренията на любовта между хората и естетиката на човешките взаимоотношения. Волята за щастие в личен план чрез запазване на семейството и родовите традиции, са неизменна част от тази история. Това не е просто роман за една жена, а книга за живота като низ от стихиите и битките, пред които сме изправени, които си избираме и ръководим сами. Невероятна книга, която се чете на един дъх! ... |
|
|
Там където има много полулегални пари, винаги ще се намерят хора, които биха искали да получат част от тях. Без да подбират начини и средства за това. Така се е родила институцията на макрото, на когото проститутките дават полудоброволно част от припечеленото. От неговия манталитет зависи дали ще го правят с удоволствие или по задължителна необходимост. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"Смъртната присъда е узаконена касапница! - сърбаше шумно кафето си Велинов, сетне оправяше за пореден път възела на вратовръзката си и приглаждаше с цяла длан олисялото си чело. - Задоволява най-ниските човешки страсти и по същество превръща държавата в убиец. Аз я разбирам като опрощение, а не като наказание. Вината се изземва от престъпника и по никому неизвестни причини се разпределя между всички нас!" Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
Книги 
