Светът е пълен с преуспяващи хора. Но Иван Серафимов разказва за неудачника, несретника, смотаняка. Историите му са заредени със самоирония, сарказъм и гротески до абсурдност ситуации. Иван Серафимов е автор на книгата с фантастични разкази и новели "Хокерно погребение" (1988), своеобразна метафора за съдбата на поколението, родено след 1944 г., на книгите със стихове "Страхът от пътешествия" и "Договор". "За Душата и нейната сянка" (Етюди върху обичаи, вярвания, представи) е отличен с почетен знак – златен на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". През ... |
|
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
|
11 септември, сутринта, 8:30 Красиво ще бъде, веднъж само да достигнем покрива. Градът е вцепенен, красиво е. Ангелски гълъб, заровен сякаш в метрополитена. Красиво и величествено е вашето изкуство, г-н Явашев, но не съм тук за да ви правя комплименти. Страх ли ви е, г-н Кристо? Чак толкова високо представяхте ли си го? Изпитвате вероятно поне малко страх от смъртта, точно както мен сега: заради нещо незавършено, нещо, което винаги остава. Кристо и Пилар, всеки на своята кула. Двамаат, които никога не се качват на един и същи самолет, за да има кой да довърши делото, ако нещо се случи. Георги Тенев е автор на романа & ... |
|
|
Любомир КАНОВ (1944 г.) работи като психиатър в Ню Йорк. Емигрира през 1984 г. след политически репресии и излежана присъда. Автор e на книгите "Човекът кукувица", "Парейдолии", "Ходисей", "Между двете хемисфери". Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. "...добре си спомням възторга, с който през 1992 г. посрещнахме неистовата веселост на непознатия Любомир Канов, необузданата и в същото време изискана подвижност на езика му, огъваща света в произвола на желанието. Оттогава неизменно свързваме името на Канов с надеждите за някакво освобождаване, ¬ сякаш той ... |
|
|
"В "Имигрантката" Румен Еверт представя един ден от живота на млада българка, която работи като келнерка във виенски локал. Той ни взема на пътешествие в миналото на героинята, води ни през детството и юношеството и в едно родопско село, през изпълнения със студенина, насилие и унижение брак, през опита за промяна в големия град с двамата си синове, както и бягството от родината след падането на комунизма. Лена Иванова попада накрая в един виенски локал, където сервира на посетителите напитки и храна, но в същото време има сърце за техните проблеми и грижи. Връщайки лентата назад, авторът описва открито и ... |
|
|
" Добре е да знаеш, че: Нищо в този живот не заслужава да викаш болката в душата си освен тъжното лице и сълзата на майката. Ако се научим да вървим през света с усмивка, няма да го направим по-хубав. (То и този, който го е създал, не е успял. Ако въобще се е старал в тази насока...) Сигурно е обаче, че прекосявайки света усмихнат, той ще ти се струва такъв, какъвто си го искал." Петър Софрониев ... |
|
|
Йорданка Маргаритова (1971) по образование е филолог. Романът „Лудници и храмове“ е първата и книга. В нея правилата на подреждане се диктуват единствено от една неизтощима фантазност, демонстративно отказваща да си даде сметка за посоката, в която тласка повествованието. Разказът се води от името на въдворен в психиатрично заведение луд, който се стреми не да направи равносметка (пък макар и травматично изкривена) на досегашния си опит, а да опише света и по такъв начин да го постигне. Героят, разбира се, не артикулира в книгата тази своя задача, но тя пробива като основа на хаотично сменящите се перспективи, държащи се ... |
|
|
Книгата се оказва най-продаваната за октомври, като при това няма улики авторът да се е спазарявал по някакъв начин със статистиците. Нещо повече – има данни, че тя е номинирана за една от 10-те най-добри нови книги за 2004 г. Хуморът на З.П., познат още от „Акорди извън клавиатурата” и „Кон на втория етаж”, не само е запазил своята жизнерадост, непривичност и добронамереност, но е станал и по-безкомпромисен – според сатирика от „Стършел” Кр. Кръстев. Книгата му е обиталище на неподозирано колоритни персонажи. Тук са брилянтният Филип Марлоу, страховитият Йосиф Висарионович, елегантният Ники Кънчев, злощастният щъркел ... |
|
|
„Черни лалета за Кант ” е втората самостоятелна книга на авторката. Това е една причудлива история, в която всеки следващ епизод се зарежда от предиханието на предишния. Делничният свят на Емма В., привидно строго опиращ се в разпознаваеми реалии, делови взаимоотношения и прецизно разпределение на времето, се насища със странни персонажи, които започват да диктуват своите условия за всичко онова, което има да се случва, своите повествователни конвенции за иначе познатия ни свят. Но и обвързаните с делничното фигури имат своя арсенал от странности и вълшебства, своя начин да коартикулират този свят. Самото комбиниране на ... |
|
|
Христо Запрянов е отдавна признат у нас и по света (Германия, Холандия, Англия) млад прозаик, заради чиято книга „ Одраното куче ” (1992) немски критик зачерта символично в сп. „Щерн” творчеството на цяло едно поколение съвременни немски писатели. В сборника с три негови пиеси, издаден от ИК „Жанет 45”, читателите обаче несъмнено ще разпознаят и блестящия драматург, който успява да бъде едновременно интригуващ, забавен и психологически задълбочен. ... |
|
|
След метафизично-ницшеанското „Проглеждане на гледката”, след декоративния a la Чавдар Мутафов мемоар „Далматинецътъ Марципанъ”, и най-сетне – след литературно-антиквитетната „Вещи и обнищвания в литературата”, вече държим в ръце четвъртата книга на писателя-dandy Любомир Милчев – „Комедиантите...”, декорирана с много загадъчни черно-бели фотографии от Николай Трейман. И тази книга прописва трудно отстоимото и строго осъждано в българската литература право на една мрачно-весела маниерност от необароково-щукатурен тип. Между фарса, водевила и живата картина тези текстове, пропити от усета за несъстоятелността на човешкото ... |
|
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най - авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и четири балетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999) и настоящата, "Лично време" (2002). Като главен редактор на сп. "Ек" - културен двуседмичник за българите в чужбина, тя е съставител и автор на 50 отпечатани и разпространявани по цял свят книжки и на сборника "Автономията живот. Диалози с бележити българи зад граница" (1997). Нейни литературни творби са публикувани във всички ... |
Книги 
