"Всичко възможно" е книга, в която няма нито една измислена дума - в нея са събрани лични истории и наблюдения на авторката върху живота с наркотици от над 6 години. Тази книга е за хората, които знаят за какво става дума - за да почерпят от нея надежда и лични поуки. Тя е и за хората, които не знаят - не бързайте да осъждате. Преди да го направите, опитайте да разберете какво се случва. Какво е да гледаш как детето ти се самоубива и да не знаеш как да му помогнеш? Какво е да осъзнаваш, че си загубил вече всичко, което си обичал и трябва някак да намериш сили в себе си, за да промениш изцяло живота си? Има ли ... |
|
Навярно трябва да се хиперболизира образът на света, за да разберем колко е дълбока тинята, която газим – като се започне от по-далечната история, мине се през застоялите мочурища на лелеяното "зряло социалистическо общество" и се стигне до днешното нерадостно риалити шоу. По същия начин на нивото на междуличностните отношения. Толкова наслоени щампи, толкова стереотипи ни сковават – и той: направо с чука, всичко ще разбива. А всъщност май просто му се ще да го обичат и да му се възхищават. Става въпрос за главния герой от романа "ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ" – който впрочем се ... |
|
"Оттук нататък мога да измисля на мама какъвто искам живот. Каквато искам история. Мога да си играя със съдбата и, с нея самата като с кукла за вуду магия. Мога да я въртя и премятам в трудни ситуации, в гърч от самота, безлюбовие и страхове, мога да пронизвам сърцето и милиони пъти с детската си отмъстителна ръка. Мога да я направя и кралица. И богиня отново... Мога, но не искам. През целия си живот чаках да стигна нейната възраст, за да видя дали мога да я прескоча. Да видя какво има в живота оттатък. Някак неусетно, вероятно по онзи таен план, тая нощ се налага като гранична – или окончателно ще изтръгна майка си, ... |
|
Сборник есета на английски език под съставителството на Миглена Николчина. Авторският филм на авангардния режисьор Иван Станев Moon Lake, продуциран от Донка Ангелова, бе показан на четвърти март 2009 -та на закрита прожекция. След прожекцията се проведе дискусия, част от която се появи във вестник Култура. Някой от участниците решиха да продължат разговора върху филма с текстове и така възникна тази книга. Провокативната природа на филма предизвика разнородни интерпретации. И наистина, не е лесно да се даде словесен израз на художественото послание, а още по-трудно е да се даде отговор. По засипаните със скрап плажове ... |
|
Светът е пълен с преуспяващи хора. Но Иван Серафимов разказва за неудачника, несретника, смотаняка. Историите му са заредени със самоирония, сарказъм и гротески до абсурдност ситуации. Иван Серафимов е автор на книгата с фантастични разкази и новели "Хокерно погребение" (1988), своеобразна метафора за съдбата на поколението, родено след 1944 г., на книгите със стихове "Страхът от пътешествия" и "Договор". "За Душата и нейната сянка" (Етюди върху обичаи, вярвания, представи) е отличен с почетен знак – златен на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". През ... |
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
11 септември, сутринта, 8:30 Красиво ще бъде, веднъж само да достигнем покрива. Градът е вцепенен, красиво е. Ангелски гълъб, заровен сякаш в метрополитена. Красиво и величествено е вашето изкуство, г-н Явашев, но не съм тук за да ви правя комплименти. Страх ли ви е, г-н Кристо? Чак толкова високо представяхте ли си го? Изпитвате вероятно поне малко страх от смъртта, точно както мен сега: заради нещо незавършено, нещо, което винаги остава. Кристо и Пилар, всеки на своята кула. Двамаат, които никога не се качват на един и същи самолет, за да има кой да довърши делото, ако нещо се случи. Георги Тенев е автор на романа & ... |
|
Любомир КАНОВ (1944 г.) работи като психиатър в Ню Йорк. Емигрира през 1984 г. след политически репресии и излежана присъда. Автор e на книгите "Човекът кукувица", "Парейдолии", "Ходисей", "Между двете хемисфери". Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. "...добре си спомням възторга, с който през 1992 г. посрещнахме неистовата веселост на непознатия Любомир Канов, необузданата и в същото време изискана подвижност на езика му, огъваща света в произвола на желанието. Оттогава неизменно свързваме името на Канов с надеждите за някакво освобождаване, ¬ сякаш той ... |
|
"В "Имигрантката" Румен Еверт представя един ден от живота на млада българка, която работи като келнерка във виенски локал. Той ни взема на пътешествие в миналото на героинята, води ни през детството и юношеството и в едно родопско село, през изпълнения със студенина, насилие и унижение брак, през опита за промяна в големия град с двамата си синове, както и бягството от родината след падането на комунизма. Лена Иванова попада накрая в един виенски локал, където сервира на посетителите напитки и храна, но в същото време има сърце за техните проблеми и грижи. Връщайки лентата назад, авторът описва открито и ... |
|
" Добре е да знаеш, че: Нищо в този живот не заслужава да викаш болката в душата си освен тъжното лице и сълзата на майката. Ако се научим да вървим през света с усмивка, няма да го направим по-хубав. (То и този, който го е създал, не е успял. Ако въобще се е старал в тази насока...) Сигурно е обаче, че прекосявайки света усмихнат, той ще ти се струва такъв, какъвто си го искал." Петър Софрониев ... |
|
Йорданка Маргаритова (1971) по образование е филолог. Романът „Лудници и храмове“ е първата и книга. В нея правилата на подреждане се диктуват единствено от една неизтощима фантазност, демонстративно отказваща да си даде сметка за посоката, в която тласка повествованието. Разказът се води от името на въдворен в психиатрично заведение луд, който се стреми не да направи равносметка (пък макар и травматично изкривена) на досегашния си опит, а да опише света и по такъв начин да го постигне. Героят, разбира се, не артикулира в книгата тази своя задача, но тя пробива като основа на хаотично сменящите се перспективи, държащи се ... |
|
Книгата се оказва най-продаваната за октомври, като при това няма улики авторът да се е спазарявал по някакъв начин със статистиците. Нещо повече – има данни, че тя е номинирана за една от 10-те най-добри нови книги за 2004 г. Хуморът на З.П., познат още от „Акорди извън клавиатурата” и „Кон на втория етаж”, не само е запазил своята жизнерадост, непривичност и добронамереност, но е станал и по-безкомпромисен – според сатирика от „Стършел” Кр. Кръстев. Книгата му е обиталище на неподозирано колоритни персонажи. Тук са брилянтният Филип Марлоу, страховитият Йосиф Висарионович, елегантният Ники Кънчев, злощастният щъркел ... |