Тази книга има съвсем ясен творчески замисъл и послание. В нея се разказва за препирните в живота на едно младо момиче, пред очите на което се развиват една след друга илюзиите, в които вярва. Прочитането ѝ гарантира достатъчно смях и също толкова количество сълзи. Романът поставя редица въпроси, свързани с целта и смисъла на човешкия живот, поради което навлиза в областта на метафизичното. ... |
|
Баща ми, бояджията или при други условия от баща ми би излязло я Едисон, я Нютон - хумористичната история на Васил Цонев. Васил Цонев описва в "Едно време в "Овча купел" собственото си семейство, а самата книга излиза през 1970 г. Четири години по-късно режисьорът Стефан Димитров заснема филма-мюзикъл "Баща ми, бояджията" по сценарий на автора. В него главната роля на бащата играе братът на Васил Цонев - Коста, чийто прототип в историята е Коцето, който носи в джоба си кокоша глава. Автор на текстовете за песните е поетът Кръстьо Станишев. Васил Цонев (1925 - 2002) е автор на над 2500 ... |
|
"Мопсът на Вазов" събира 274 текста, писани от автора през последните 20 години. Подредени един до друг в общо книжно тяло, те придобиват оригинална цялост, придават обем на художественото му мислене и започват да функционират като негов духовен автопортрет. Разкриват необичайната чувствителност на един съвременен човек, рефлектиращ болезнено върху случващото се в света около нас и в света вътре в нас - рефлексия, провокирана и съпътствана от (само)ирония, изненадващи послания, вдъхновени метафорични образи, неочаквано подсказващи как проблемът да бъде трансформиран в решение и препотвърждаващи по този начин ... |
|
Сборникът "Завинаги" е трета книга от трилогията на Мартин Маринов, носеща горчивото ухание и безсрамния блясък на упадъка в съвременното българско общество. Предишните две белетристични книги "Играчки от кал" и "Лазурния бряг на болката" излязоха през 2017 и 2019 година. ... |
|
Книгата съдържа три монографии."Историята на един народ е пълна с жертвоприношения. Тя се пише от хора-призраци. Такива летописци някои народи имат с хиляди. И колкото повече са те, толкова тия народи са по-трайни и уважавани от всички хора на земята." Яна Язова ... |
|
Тази книга е уникална не само със своята художествена увлекателност, а преди всичко със свидетелства "от първо лице" за социално-исторически превратности, събития и личности, пресекли пътя на авторката. Те са прозорец към миналото за българските читатели, които не живеят само с вестникарски сензации, а се опитват да осмислят сложната връзка на времената и оценката за тях. В своята нова творба авторката разказва за духовните си спътници през годините, прекарани в България, Москва и най-вече в Лондон, където тя живее от десетилетия. Тези разклонени животоописания не са съставени по данни от "Уикипедия", ... |
|
Прозрения за смисъла, за вярата и надеждата, за любовта и избора, за вътрешната хармония на човек, намерил себе си и своето поприще. "Пепел от мислеща тръстика" е есеистична книга, която обхваща целия житейски и творчески опит на Неда Антонова. Нейните размисли за литературата, любовта, изкуството, смисъла на живота, Бог, книгите и още много теми, събрани в красиво луксозно издание."Животът на всеки от нас се побира в десетина изречения. Има дни, дори години, минали, без да ни оставят спомен. Като че друг ги е живял вместо нас. Човек невинаги знае, че е жив. И идва ден, когато - за да се увери! - той си ... |
|
Годината е 2020. Светът е връхлетян от Апокалипсиса. Времето е разделно и всеки трябва да избере своя път. Писателят Недялко Славов е в стихията си. Блестящият стилист и дълбок хуманист е верен на себе си - романът е побит като словесен знак в центъра на събитията, които бележат духа на времето ни."2020" е роман за абсурдите в съвременния пандемичен свят. Затворени домове, градове, държави... Защитени и незащитени зони. Страхът и сянката на смъртта витаят в ежедневието. Светът е станал огромен концентрационен лагер, в който човечеството води битка за собственото си оцеляване. На този фон героите от романа на ... |
|
"Човекът е тръгнал от водата. Това е трудно доказуемо днес. Но разлиствайки подготвената за печат книга с разкази на Пламен Вукадинов, аз определено мога да кажа, че авторът е влязъл в съвременната ни литература от водата - снаряжен с плавници, очила и шнорхел. Като добър познавач и приятел на морските глъбини от десетилетия, той ни приближава към тайнствата на подводния свят; на езика на морския човек ни среща с растителната, скална и животинската екзотика на дъното на морета и океани, станали негов дом. Там гмуркачът наистина е свободен и никакви рискове не могат да го спрат към нови открития. Екстремните ... |
|
Краят на 80-те години. Младо семейство хуманитаристи решават да устроят живота си на Запад от Желязната завеса, в свят, който познават главно от книгите. Попадат във Франция. Каква е цената на Изхода, как се сблъскват представите с действителността, какво място е отредено на Чужденеца в свят, прокламиращ за висши свои ценности свободата, братството, равенството? На тези въпроси отговаря романът на Велко Караиванов."Съдбата (или упълномощените от нея) през последните девет месеца, откакто бяха подали документите за емиграция през оня септемврийски ден в Париж, ги беше изсипвала на най-чудновати места из френската ... |
|
Йова Станкова е едно от "децата на прехода", което чрез писането си търси основанията не само на своята идентичност, но и на едно поколение, отворено за света, но и понесло болката и празнотата от несигурността и относителността на истини и ценности. След успешния ѝ дебют с романа "Галерия от светове" тя предлага една нова романна история, която отново подкопава традиционните читателски нагласи. В "Затворен в теб" тя умело и с изящество ни потапя в една друга история, в една друга "галерия от светове", която завихря любов, себепознание, празнота, глад за другост, малки " ... |
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |