Роден съм в България. Но още шестгодишен познах чужбината... когато ме хвърлиха в неразбираемото. Оттогава все се опитвам да разбера какво точно се случи. Тъкмо припознах родината, когато отново бях откъснат от нея и даден на друга, още по-далечна чужбина... Няма родина, която да не може да се превърне в чужбина и обратно... най-после схванах, че произходът ми не е помещение, запазено само за мен, което трябва да отключа и почистя от прахта, за да мога отново да се настаня в него... Тази книга представлява сборник от текстове за пристигания и заминавания през последните двадесет години. Текстовете са толкова различни, ... |
|
|
„Всеки изписан ред е бягство от вцепененото съзерцаване, начало на подредбата на този свят в думи, стъпало за мисълта, всяка страница е един извървян път - щастие е не да постигнеш нещо, а изкуството да виждаш различно!“ Андрей Дженев „Молех ли се или плачех? Светът бавно се преобръщаше в тишината на моя глас, потъвайки някъде, където думите не означават нищо, аз крещях...“ Изчезнали стари ръкописи, свитъци, криещи тайни, лицемерие, притворство, страх... и една невъзможна любов! Болка, усилия да разберем смисъла на съществуването, къде се намираме, кои сме? На границата на фантазия и реалност, Добро и Зло, като в ... |
|
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
|
|
Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града под тепетата, макар и да е твърде различен като живот и чувствителност. Николай Заяков е носител на наградата "Иван Николов" (2008) за поетичната си книга "Пастирът на звездите”. Роден е на 27 октомврви 1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението ... |
|
|
Атанас Тенев е роден през 1952 г. в гр. Пловдив. Завършва Българска филология в ПУ "П. Хилендарски". Един от основателите на първата частна книжарница в България след промените. Водещ на телевизионното предаване за литература "Книжарницата" по Пловдивската обществена телевизия. През 1996 г. излиза дебютната му книга с миниатюри "Без време и място" (ДИ "Хр. Г. Данов"), а през 2001 г. - романът "Понякога" (изд. "Аргус"), номиниран за награда "Пловдив". Продължава да живее и работи в родния си град. "Експериментът в романа "Лека нощ, Хамлет" ... |
|
|
"Цар и Говедар" е поема из българския живот в девет песни, два пролога и два епилога. Марко Ганчев е роден на 13.02.1932 г. в с. Марча (дн. квартал на Дряново), Габровско. Завършва гимназия в Дряново (1950) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като редактор във в. "Народна култура" и "Стършел". През 1984-89 е гл. редактор на алманах за хумор и сатира "Апропо". До 1992 г. е гл. редактор на в. "Литературен форум". Той е поет и преводач, автор на литература за деца. По-важи книги: "Марсиански възторзи" (1960), "Второ пришевствие" ... |
|
|
Мария е около четирийсетгодишна журналистка, чийто живот преминава през различни нелеки перипетии. Другия се появява и... "Да не си помислите, че Другия е нещо нереално, някаква моя шибана фантазия или нещо такова. Моля ви се, да бяхте го видели само как разговаря с мене, дъх не ми остава, как се разхожда из стаята ми и замита всичко по пътя си. Страшна енергия, казвам ви, като че вихър е връхлетял вкъщи, като тайфун някакъв или как се казваше онова, дето засмуква всичко с едни дълги черни опашки? А, точно така! Понякога той е само глас и тогава е по-спокойно, има дни, цели периоди не се появява и вече започвам да се ... |
|
|
"Жан-Франсоа Шамполион бе дешифрирал тайната на египетските йероглифи. Франция бе получила от Египет символичен подарък - египетски обелиск от храма Луксор на възраст от преди 3000 години, за украса на площад "Конкорд", а Густав Айфел бе извисил кула на височина от 300 метра в центъра на Париж, надвишаваща по своето величие Хеопсовата пирамида. На това място можеха да се почувстват най-добре енергийните вибрации на вечния като египетските пирамиди Париж, които звучаха подобно на ноти от една нескончаема симфония за величието на човешкия дух! - Много съм щастлив, мамо! - усмихна се Краси - Благодаря ти, че ... |
|
|
"Един ден Лили получи първата си студентска стипендия и тръгна из магазините, за да я изхарчи. Търсеше луксозна и модерна блуза, като тази, която си беше купила нейната приятелка. Случайно мина покрай детски магазин и на витрината видя голямо, жълто мече от плюш. То приятелски ѝ се усмихваше, цялото лъщеше и беше с очи от скъпоценни камъни. Лили влезе в магазина и купи детската играчка. Прибра се в къщи, скъса найлоновия плик, в който беше опаковано мечето, върза му красива, зелена панделка от коприна, останала от детските ѝ години и нежно го постави върху леглото си." Из книгата ... |
|
|
"Не знае дали времето, което й остава, е достатъчно. Но желанието е по-силно от предпазливостта и тя загражда с възглавници оня ъгъл от голямото легло, сред който да се отдаде изцяло на мислите и да намери покой. В къщата времето има свой часовник, различен и бавен. Надява се никой да не я потърси. Неусетно заспива, унесена от подвиквания и гласове, далечни като света извън тази стая. Всичко започва отначало, като деня, който настъпва." Силвия Чолева (1959, София) е писател и журналист (работи в БНР). Издала е пет стихосбирки и две книги с есеистични фрагменти. Носител на Националната награда за поезия " ... |
|
|
О,музо, възпей гнева, но най-вече любовта на Гавраил, син на Ангел, самият Ангел, ако не си изтощена от стимулиране на поети през многото столетия и народи и твоят меден език не е изтъркан от оди. Ако пък нямаш вече мощ да ме вдъхновиш, аз ще се захвана да го възпея непретенциозно, както сам умея. Гавраил е изправен в нощта. Хората обичайно я накърняват с огньовете и електричеството си. Но тази нощ е празна от хора и затова е цяла, безпрогледна, безименна. Той грее със синьо-виолетова светлина, разперил огромните си лазурни криле като четири пулсиращи арки, ала не осветява нищо наоколо - това е различна светлина. Под него ... |
|
|
Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия - за себе си, но и за околните. Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия. Сега правя един сборник с това заглавие - много му се надявам - "Красивата версия". Това сподели писателят Дончо Цончев, получавайки ... |
Книги 
