Една сутрин се събужда и вижда всичко за първи път. Книга. Еленчета. Дървени къщички. Прахосъбирачки. Пясъчни часовници. Шишарки. Гоблени. Прашната клавиатура на компютъра. Старите календари на стената. Термометрите, които не измерват нищо. Прозрачни кутии с дискове. Разпилени дискети по бюрото. Празни чаши върху библиотеката. Списания, каталози, брошури, лъскави приложения от вестници. И пак книги. И пак прахосъбирачки. И пак всичко отначало. И шарките на килима, и цветята от пердето, и бродериите върху покривките, и цветовете по чашите за кафе. После хвърля поглед още по-навътре. Книги, предмети, трупани с години, пълни ... |
|
|
Човекът, който е построил чешма за всички, сваля времето от безкрайността до своя живот и ограничава пространството до местоположението на своето творение. Говорим прочее за висшата форма на инстинктите за самосъхранение и продължение на рода: за стремежа на човека да се идентифицира в околната обстановка, да се идентифицира във времето и пространството. И понеже времето не спира, а пространството е необозримо, разбираме, че инстинктите на човека - биологични и истерични, указват всъщност стремеж да слееш времето и пространството в себе си, себе си да направиш измерение на времето и на пространството. Моментът, в който ... |
|
|
Георги Гешев се ражда през 1919 година в плевенското село Беглеж. Детството и годините, прекарани в бащиния дом, в началното селско училище, го зареждат с толкова силна любов по родината, че тя се настанява завинаги в сърцето му и се превръща в негова най-голяма болка, която оставя ярък отпечатък в цялото му житейско поведение, във всеки написан от ръката му, публикуван или не ред. През 80-те години, преминавайки през много перипетии и страдания, той емигрира и се установява в Австрия, край живописното Боденско езеро. Със себе си отнася единствено свидните спомени за родните места."Там се отдава изцяло на писателския ... |
|
|
Арсения, едно момиче на шестнадесет години е принудено насила да проституира. То обаче успява да се измъкне от оковите на своите сутеньори и да превърне нещастието си в мощно оръжие. Въоръжена с него, Арсения тръгва нагоре по стълбата на властта в сянка, за да достигне това равнище, което ѝ гарантира сигурност и просперитет. Всичко обаче е относително. В покера един кент флош роял може да бъде победен от каре седмици. В живота пък винаги може да се появи ситуация, в която твоят бос да бъде победен от друг бос. Така и за Арсения уж уреденият ѝ и благополучен живот в Швейцария се оказва пясъчна кула, която в ... |
|
|
"Съпруг в Коми" е резолюцията, с която авторът на книгата е изключен от университета и екстрадиран поетапно от столицата. Защо? Защото на лятна студентска бригада по социалистическо време го сварват в кревата на младата му хазяйка, която предната вечер го отвела там, хванала го за мъжката му гордост и го приканила: "Ръгай, студенте, ни бой съ - мъжот ми й чак у Коми!"Така "Съпруг в Коми" става резолюция-переткст за репресии. Книгата обаче не е еротична. Тя не е и класически роман. Фактически е едно голямо предизвикателство. ... |
|
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
Книга против мигрена съдържа 17 кратки разказа и концептуални авторски фотоилюстрации в импресионистичен стил, вдъхновени от реално съществуващи лица и житейски събития, повлияни от далекоизточната философия, от потока на съзнанието в западната литература и до известна степен от литературното течение магически реализъм. Това е втората книга на Венелина Петкова след дебюта ѝ с книгата Бели петна - хайку, хайбун и 50 авторски илюстрации с източен туш. Венелина Николаева Петкова е родена през 1979 година в град Варна. Живее в София. От 2014 година е член на Българския хайку съюз. Пише кратка проза и поезия по ... |
|
|
Ако не сте се усмихвали скоро, време е да го направите! Непукистът в мен е роман, в който авторът традиционно поддържа доброто настроение на своите читатели. Верен на стила си да се втурва от едно комично приключение в друго, всяко от което има своята уникална развръзка, този път сатирата на писателя е насочена към пословичната невъзмутимост на българина, както и към удивителната му способност да се измъква и от най-заплетените житейски ситуации. Героите на романа са родени от ежедневието и пресъздават атмосферата на една портативна България, в която атрактивният и добронамерен хумор властва над песимизма и меланхолията.& ... |
|
|
Ваня Щерева не е издавала книга от 2011-та. Ако я питате защо така, ще ви каже, че е била щастливо влюбена. За не-поетите и не-писателите ще уточня, че това състояние на споделеност и щастие при нас пишещите е равно на блокаж. Не ни се пише като сме доволни. Слава Богу, на Ваня ѝ свърши щастливата връзка, та музата и несигурността се завърнаха. За тези от вас, които и преди са държали в ръцете си книга на Ваня Щерева е излишно уточнението, че това не е стандартно литературно произведение. Затрудняваме се да дефинираме книгата с един термин. "Още във вторник" съдържа и проза, и поезия, ама дето вика Ваня ... |
|
|
Историята, разказана в тази книга се случва на пътя. Той е мястото на срещата, но най-вече - на разминаването. Пространство на изгубено равновесие, в което само думите са моста към намирането му. Героите са гласове, в които е възможно читателят да припознае себе си, което ще бъде част от пътя на думите и опита им да се слеят в изговарянето на живота, да са част от спиралата му. ... |
|
|
Един ден на вратата в дома на Йордан Радичков се чука. Две момчета с червени фуражки от политехническия университет са пристигнали с копие от книгата на автора Коженият пъпеш. Дошли са за автограф. На въпроса дали са чели книгата, студентите си признават, че не са я чели, но заглавието им напомнило за школата им по ръгби. Радичков разписва книгите, момчетата си тръгват и едва след тяхното заминаваме авторът възкликва "Те са!", но момчетата вече са се изпарили. Това са мнимите телевизионни техници, които неотдавна са оправили телевизора на автора като са задигнали всичките му вътрешни компонентни. Тяхното ... |
Книги 
