Романът от чекмеджето "Клуб Петък 13" е една истинска естетико - художествена бомба. Той е намерен по волята на Провидението от самия автор в забравено чекмедже в неговия кабинет. Романът е писан преди повече от тридесет години, но неговата актуалност е поразителна. След този роман съвременната българска проза има ново дихание. Публиката познава Евгений Кузманов като скулптор и живописец. Но неговият талант отдавна е прекрачил жанровите граници. Особено блести той в областта на прозата. Първият му истински модерен роман е "Чайки далеч от брега" (1983). Този роман разтърси обществото и зашемети ... |
|
|
"Кой ни изяде мечтите" е модерен, нестандартен и забавен начин за философски размисъл върху живота, с много смешни ситуации и провокация. Резултатът е един! Сюрреалистичен коктейл от лирика, проза, хумор и фантастика, издържан в специално създаден за книгата литературен стил, който не се наемаме да определим, но искрено се надяваме да ви разсмее, развесели и размечтае. Даваме си сметка, че тази книга, като всяка гениална творба, ще бъде оценена едва след смъртта на авторите. Затова, ако никой не я оцени, двамата ще се самозапалим в знак на гениалност!" От авторите ... |
|
|
Вятър в платната на случайностите отвежда писател на свободна практика в Брюксел. Там центрофугата на един съвременен Вавилон го завърта в шеметни преживявания, които са неочаквани и непредвидими. Сблъсква се с необуздани сексуални фантазии, пътува с конгоанки на поклонение до Трир, издирва го белгийската полиция. Жена прави опит да го отвлече с кола, подаряват му приятелство с чаровна черна дама, попада на гей парада в Амстердам. Към представителките на нежния пол подхожда с неуморима изследователска страст, а по съвместителство трябва да се грижи за една Слънчева запетайка - внучето, което му носи неподозирани ... |
|
|
"Огън и мъгла" е книга, която отлично надмогва документалната основа на своята житейска информация и я превръща в смирено-горестен разказ за това какво се случва в едно битие и как отделният човек може да види през малкия прозорец на собствената си душа все по-обширни и по-обширни пространства от историята, обществото, професията. Редят се биографии на хора, обществени сюжети, литературни реминисценции." Проф. Антоанета Алипиева, "В търсене на границите" Любен Петков е автор на книги за малки и големи. Роден е в странджанското село Крушевец, в горното течение на Ропотамо. Средното и висшето си ... |
|
|
Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт, минава през Гогол и Хашек. "Новите сериали се снимаха в Тонго, защото беше по-евтино. Всичките трима продуценти от България бяха решили, че Тонго е много екзотична дестинация, която е и доста по-евтина от Слънчев Бряг, въпреки че беше на около шест хиляди километра от България. Човек можеше да мерне заснемането на някой сериал по улицата. ... |
|
|
"Ако повечето бебета се създават от любовта на един мъж и една жена, аз съм от тези, които след раждането ги оставят в отдел "Щъркелови полети" поради неизвестни причини. Моят щъркел - авторитетен акушер-гинеколог от "Майчин дом", познавал едно новосъздадено семейство, което му се било обадило, за да направи заявка за бебе. Младоженците искали да си дадат втори шанс в живота. Тя - четиресетгодишна българка, счетоводителка, вдовица от първи брак. Той - петдесетгодишен французин, работник, разведен след двайсет хаотични години брак, четири деца и живот, излязъл от контрол. И така... след ... |
|
|
Книгата е разказ за една изтляла в годините на прехода човешка любов, за един похабен от застойните времена и рутинното бездарие талант. "Като си помисля само, че през последните месеци се бях отказал от всичко останало, че това, което направих, ме обсеби, изпи всичките ми сили и в крайна сметка не беше лесно заради едно такова обвинение, изречено от приятелката на Маги, да се затворя вкъщи или да обикалям сам, като куче." Из книгата ... |
|
|
Разказите в тази книга се четат на един дъх. Не само защото са наситени с лежерно чувство за хумор и представят непринудени, неусложнени и ненатруфени сюжети, но и защото притежават не твърде често срещано за съвременната белетристика качество - драмите и социалните потресения на днешното българско общество да бъдат показани чрез нормални човешки истории, без псевдомодерното маниерничене, в които виждаме живи и естествени характери. Повествованието тече непосредно, сякаш оставено на развитието на вътрешната логика на сладкодумието, лекотата и ефирността. "В тази книга са събрани последните ми разкази, но затова как ... |
|
|
"...Съдът призова най-напред евреина и щом той се закле, че ще казва истината и само истината, настъпи лека суматоха, тъй като на въпроса как се именува и на какъв адрес живее, свидетелят заяви, че е италианец, производител и търговец на риганово масло, но също така е българин, че сега е Примо Тасо, но е бил Вълко Момчилов, Анжел Сангара, Велик Войнов, Арон Фатаро, Звезда Стоянова, Раймонд Пабладор, Елена Гинева, Ешуа Алтамирано, Драгана Драганова, Сара Ибаньес, Зелма Коен, Матилда Лезама, Рашел Бенвенисти... Съобщи, че през войната е пребивавал в село Манастър и в германския концентрационен лагер Аушвиц, и че доктор ... |
|
|
Всички се храним с остатъците от любовната трапеза на някой, който, вече се е преситил. Зрялата любов на слънчогледа към слънцето жертва златното съвършенство на цвета, превръща го в бодлива, пълна с лепкаво семе пита, която накрая, покосена от жажда и огън, пада отсечена в праха. Това е историята на една жена без име, свила съзнанието си до това на животното. Пейзажът на душата ѝ е екран, където стават събития, които са парченца от пъзел, в който тя е превърнала външния свят, откъдето е избягала. Разказът от първо лице е раздвоен между гласа на котката и този на жената, които се изгубват и застигат в хода на ... |
|
|
Книгата съдържа избрани творби на Евгения Марс (1877 - 1945), писателка, преводачка и общественичка, чието творчество не е издавано след 9 септември 1944 г. Подбрани са разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта, поместени в периодичния печат. В продължение на десетилетия името на Евгения Марс незаслужено остава в сянката на Иван Вазов. Народният поет я среща 17 години преди смъртта си, възприема я като близка приятелка и я издига в култ, като ѝ пише развълнувани писма и ѝ посвещава стихове. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за творческото и човешкото обаяние на Евгения ... |
|
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |
Книги 
