Атанас Звездинов все повече набляга на басните за нови времена и вече е получил признанието за новаторството си да постига художествени внушения чрез "изповедите" и "взаимоотношенията" на философски категории, предмети и абстрактни понятия, с което обновява и доразвива този хилядолетен жанр. А принос в жанра - това вече си е световна рядкост. Той продължава да държи на убеждението си, че сега именно баснята е необходима за опазване на нравствената същност на човека. ... |
|
|
Обещаващ млад лекар се установява в село в Северозападна България. Кой е той и защо броди нощем? Сюжетът ни изправя пред болезнения въпрос за източника на разпада на личността с разказ - контактна зона между интуитивното и рационалното, който въвлича читателя в пътешествие между времевите фрагменти на паметта, в странстване между отломките на илюзии и сънища. Знаем, че въпросите сочат отговора, но можем ли да го видим? Или поне да го опитаме. След "Топлопреносна мрежа" от 2013 г., "Палимпсест" е втората книга на Лиляна Христова и първият ѝ опит в областта на прозата. Книгата участва в конкурса ... |
|
|
"Следващите страници са естествено продължение на излязлата през 2011 г. моя книга "Размисли за българския национален характер". Идеята да напиша тези редове дойде след една разходка с мой приятел в центъра на София. В онези дни там кипеше строителна и ремонтна дейност в продължение на месеци и години. Бяхме решили да видим докъде е стигнала работата, след което да напазаруваме на Женския пазар. Останах впечатлен от мащабното строителство, разкритото културно-историческо наследство и чисто нашенските неуредици, които опират преди всичко до манталитета, гражданската ни немара и апатия. За пореден път се ... |
|
|
Романът от чекмеджето "Клуб Петък 13" е една истинска естетико - художествена бомба. Той е намерен по волята на Провидението от самия автор в забравено чекмедже в неговия кабинет. Романът е писан преди повече от тридесет години, но неговата актуалност е поразителна. След този роман съвременната българска проза има ново дихание. Публиката познава Евгений Кузманов като скулптор и живописец. Но неговият талант отдавна е прекрачил жанровите граници. Особено блести той в областта на прозата. Първият му истински модерен роман е "Чайки далеч от брега" (1983). Този роман разтърси обществото и зашемети ... |
|
|
"Кой ни изяде мечтите" е модерен, нестандартен и забавен начин за философски размисъл върху живота, с много смешни ситуации и провокация. Резултатът е един! Сюрреалистичен коктейл от лирика, проза, хумор и фантастика, издържан в специално създаден за книгата литературен стил, който не се наемаме да определим, но искрено се надяваме да ви разсмее, развесели и размечтае. Даваме си сметка, че тази книга, като всяка гениална творба, ще бъде оценена едва след смъртта на авторите. Затова, ако никой не я оцени, двамата ще се самозапалим в знак на гениалност!" От авторите ... |
|
|
Вятър в платната на случайностите отвежда писател на свободна практика в Брюксел. Там центрофугата на един съвременен Вавилон го завърта в шеметни преживявания, които са неочаквани и непредвидими. Сблъсква се с необуздани сексуални фантазии, пътува с конгоанки на поклонение до Трир, издирва го белгийската полиция. Жена прави опит да го отвлече с кола, подаряват му приятелство с чаровна черна дама, попада на гей парада в Амстердам. Към представителките на нежния пол подхожда с неуморима изследователска страст, а по съвместителство трябва да се грижи за една Слънчева запетайка - внучето, което му носи неподозирани ... |
|
|
"Огън и мъгла" е книга, която отлично надмогва документалната основа на своята житейска информация и я превръща в смирено-горестен разказ за това какво се случва в едно битие и как отделният човек може да види през малкия прозорец на собствената си душа все по-обширни и по-обширни пространства от историята, обществото, професията. Редят се биографии на хора, обществени сюжети, литературни реминисценции." Проф. Антоанета Алипиева, "В търсене на границите" Любен Петков е автор на книги за малки и големи. Роден е в странджанското село Крушевец, в горното течение на Ропотамо. Средното и висшето си ... |
|
|
Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт, минава през Гогол и Хашек. "Новите сериали се снимаха в Тонго, защото беше по-евтино. Всичките трима продуценти от България бяха решили, че Тонго е много екзотична дестинация, която е и доста по-евтина от Слънчев Бряг, въпреки че беше на около шест хиляди километра от България. Човек можеше да мерне заснемането на някой сериал по улицата. ... |
|
|
"Ако повечето бебета се създават от любовта на един мъж и една жена, аз съм от тези, които след раждането ги оставят в отдел "Щъркелови полети" поради неизвестни причини. Моят щъркел - авторитетен акушер-гинеколог от "Майчин дом", познавал едно новосъздадено семейство, което му се било обадило, за да направи заявка за бебе. Младоженците искали да си дадат втори шанс в живота. Тя - четиресетгодишна българка, счетоводителка, вдовица от първи брак. Той - петдесетгодишен французин, работник, разведен след двайсет хаотични години брак, четири деца и живот, излязъл от контрол. И така... след ... |
|
|
Книгата е разказ за една изтляла в годините на прехода човешка любов, за един похабен от застойните времена и рутинното бездарие талант. "Като си помисля само, че през последните месеци се бях отказал от всичко останало, че това, което направих, ме обсеби, изпи всичките ми сили и в крайна сметка не беше лесно заради едно такова обвинение, изречено от приятелката на Маги, да се затворя вкъщи или да обикалям сам, като куче." Из книгата ... |
|
|
Разказите в тази книга се четат на един дъх. Не само защото са наситени с лежерно чувство за хумор и представят непринудени, неусложнени и ненатруфени сюжети, но и защото притежават не твърде често срещано за съвременната белетристика качество - драмите и социалните потресения на днешното българско общество да бъдат показани чрез нормални човешки истории, без псевдомодерното маниерничене, в които виждаме живи и естествени характери. Повествованието тече непосредно, сякаш оставено на развитието на вътрешната логика на сладкодумието, лекотата и ефирността. "В тази книга са събрани последните ми разкази, но затова как ... |
|
|
Всички се храним с остатъците от любовната трапеза на някой, който, вече се е преситил. Зрялата любов на слънчогледа към слънцето жертва златното съвършенство на цвета, превръща го в бодлива, пълна с лепкаво семе пита, която накрая, покосена от жажда и огън, пада отсечена в праха. Това е историята на една жена без име, свила съзнанието си до това на животното. Пейзажът на душата ѝ е екран, където стават събития, които са парченца от пъзел, в който тя е превърнала външния свят, откъдето е избягала. Разказът от първо лице е раздвоен между гласа на котката и този на жената, които се изгубват и застигат в хода на ... |
Книги 
