"Трезор" е роман, посветен на непрестанното търсене на отговори. Всеки срещнат в живота човек е въпрос, чийто отговор можем да открием в самите себе си, стига да се познаваме достатъчно добре. Да намираме, да губим, да търсим отново... Да помним, забравяме и преоткриваме... Да продължаваме. Това ще се случи сред страниците на "Трезор". Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"А когато той ме целуне - литвам. Летя, летя и по някое време го изгубвам от погледа си. После се връщам да го търся. И той ме търси. Търсили сме се с часове, ако много съм се увлякла. - Микуш - започвам да се обяснявам, докато ме сваля от някакъв покрив, - какво да направя като не мога да спра. Да не мислиш, че ми е лесно! Тук едни деца ме преследват с жилки, линейка пристигна, пожарна извикаха, от полицията дойдоха... И така се обяснявам, докато ми се замъти главата, докато ми се заплете езикът и краката, и червата и изобщо цялата се замотам и после не мога да се отмотам." Из разказа "Откачената жена& ... |
|
Градът е матрицата, в която се представя и конфигурира междинното пространство между човека и външния на него свят. Това е територия, в която се полагат отношенията между себе си и другите, защото градът не просто събира хората, но и ги въвлича в процедури на представяне и сравнение. В контекста на градското присъствие човекът за първи път рефлектира върху ролевото си поведение, съставя своя индивидуален баланс между действия и абстрахираща мисловност. Затова градът може да се възприема като конструкт, в който се извършва всяко едно разбиране. Борис Минков работи в "Институт за литература" (БАН), от 2009 г. е ... |
|
След третата книга "Сянката" от триптиха "Някога - На ръба - Сега" излезе и втората. Години наред на хората обещават светло бъдеще. От тези сладки обещания им загорчава. Лицата им посърват. Искат промяна, за да останат хора. Неочаквано от небето им пада революция. Всички са замаяни от възможността да сбъднат мечтите си. Да им пожелаем успех....човекът е като кучето, момичета, щом му откачиш каишката го разбираш колко пари струва и ако е чиста кръв и обучено, те гледа с възхита, тича подире ти, не рови боклуците и изобщо, а дворното възпитание в миг забравя с колко труд му набавяш храна на гранули, ... |
|
"И най-невероятният литературен сюжет бледнее пред събитията, случващи се в реалния живот." Тази книга е отлична илюстрация на това. Разказ за истински събития, звучащи като приключенски роман. Разказ за вълнуващи преживявания, важни въпроси, съдбовни отговори. Здравко Ненов е роден през 1945 г. Автор е на книгите "Сектите и как да ги разпознаваме" и "Един филм, една игра" и "Непознатият Бог". "Още от малък винаги съм искал да съм от "добрите". През годините съм имал различни представи какво означава това. Сега започна да ми просветва, че да си от "добрите& ... |
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
"Промяната започна сутринта и завърши вечерта, никой не знаеше какво става през нощта. А през деня вървяхме ръка за ръка и не се притеснявахме от безсмислената тъга. Времето се стовари на главите ни като чук и ни разтресе, всички чухме звук като от хиляда камбани и зъбите ни затракаха от страх. Прахът се стелеше по всички вертикални плоскости и очертаваше слънчевите лъчи..." "Името ми е Джеймс Илиянов, на деветнадесет години съм, никога не съм ходил на училище. Рисувам от четири годишен, направил съм 15 изложби, включително две самостоятелни при Максимилиян Киров в галерия "Витоша", една от ... |
|
Светът е обединен под крилото на световното правителство. Обществото на новите хора се гради на осъзнаването за смисъла на съществуването им. Развитието на технологиите се дължи на здравословно умерено равнище. Властта се дава на тези, които не я искат. Страна криза изисква отговор на въпроса за първопричината, стояща зад всичко случило се от появата на човека до непрестанно променящата се константа настояще. ... |
|
Животът не е нито толкова прекрасен, както ни се струва в някои романтични мигове, нито толкова ужасен, какъвто, уви, го срещаме често в ежедневните си кошмари. Той е просто живот. Дава ни се, подарява и отнема. Понякога си го влошаваме сами. Друг път се опитваме напразно да го управляваме. Можем все пак едно - да го украсим с въображение и най-вече с чувство за хумор, дори и то да е насочено към самите нас. "Човек е едно затворено пространство вътре в себе си. Опитва се да излезе мъчително и целенасочено от него, но отново се завръща. Понякога пространството се пропуква. Следите изглеждат дълбоки. Нима ще се разчупи? ... |
|
Четвърто преработено издание ... Александър Спиридонов е роден на 04.09.1937 г. в с. Недан, Павликенско. Завършил е българска филология. Учителствал в Родопите и Еленския Балкан. От 1970 г. се отдава на литературно-критическа дейност. Завеждал отдел "Теория и критика" на в. "Пулс", сп. "Дружба" и в. "Литературен фронт". Бил е главен редактор на издателска къща "Иван Вазов". Автор е на: книги за Георги Караславов, Димитър Талев, Крум Григоров и Никола Вапцаров на пътеписите "Падането на Берлинската стена", "Екзотични спомени", "На гости в ... |
|
Роден съм в България. Но още шестгодишен познах чужбината... когато ме хвърлиха в неразбираемото. Оттогава все се опитвам да разбера какво точно се случи. Тъкмо припознах родината, когато отново бях откъснат от нея и даден на друга, още по-далечна чужбина... Няма родина, която да не може да се превърне в чужбина и обратно... най-после схванах, че произходът ми не е помещение, запазено само за мен, което трябва да отключа и почистя от прахта, за да мога отново да се настаня в него... Тази книга представлява сборник от текстове за пристигания и заминавания през последните двадесет години. Текстовете са толкова различни, ... |
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |