Приложение на преживяното."В интервю в средата на миналия век знаменитият американски писател Артър Милър споменава, че литературата придобива световно признание само когато има общочовешко значение. Тъкмо такава е книгата, която държим в ръцете си - съдба, която възприемаме като своя собствена. В настоящите описания четем за напрежение и екзотика, музика и изпитания от друг характер, преживени от българин на хиляди километри от родината. За някои политически дейци публикуването на спомени е опит за оправдание на определени действия от кариерата им, но за Михаил Михайлов то е искрен порив за споделяне с читателите ... |
|
Любовта... колко книги са изписани за нея и колко още предстоят да ѝ бъдат посветени. "И той каза..." е личен разказ за онази, "забранената" любов. Любов между една свободна жена и един обвързан мъж. Любов с безброй неизказани на глас чувства. Едно е сигурно. Докато сме живи и дишаме, ще се влюбваме, ще горим, ще плачем и ще обичаме. Защото сме хора! Възможно е да сте преживели разказаното в "И той каза...". Възможно е да се познаете между страниците. Възможно е да отречете написаното. Но никога не казвайте никога, защото всеки от нас иска да обича и да бъде обичан. ... |
|
Чрез тази книга известният писател и учен Кирил Топалов публикува открития от него таен запис на опита на един Професор, един Фейсбук и две тийнейджърки да върнат един национален мит от пътя към забравата, по който успешно е запрепускал с известния си кон Шарколия. На записа се вижда и как тийнейджърките привличат в своето съзаклятие не само близките си приятелчета от България и извън нея, но и много други, знайни и незнайни свои връстници по света, които в края на тайната операция започват успешно да се разпознават и да се кънектват в глобалната мрежа с още по-тайната си парола: - Хей, Крали Марко? ... |
|
"Моята мелодия не е сложна, моята песен не е като птичата песен. Тя си е една и си е само моя, просто една малка човешка мелодия. Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София. Написах историите, поместени в този сборник през последните три години. Част от тях видях със собствените си очи, част от тях научих от хората, които бяха около мене по това време. Благодаря на тия хора, че ми се довериха и че решиха да ме нарекат свой приятел." От автора ... |
|
Маркетинг специалистът Нани започва работа в консултантска компания и получава летящ старт с подкрепата на HR директора. Гласуваното доверие трябва да се заслужи, но амбициозната Нани не иска да върви по утъпканите пътеки. Изпадайки непрекъснато в комични ситуации, породени от нейната самоувереност и идеализирани представи за себе си и хората, Нани има подкрепата на двете си най-добри приятелки. Те са готови да изслушват, обсъждат и анализират измислени или реални проблеми до припадък. А вкъщи я чака мама, приготвила уютно местенце за важния професионалист. Животът изглежда превземаем. Докога може да продължи тази идилия? ... |
|
"Писателството е способност на ума и сърцето, на ръката и окото. Боряна Владимирова мисли, чувства и пише различно. Това ще рече, че вижда неща, които другите не виждат и ги записва по начин, по който другите не го правят. Гротеска, ирония, пародия... - всякакви литературоведски приказки могат да послужат при описанието на тези словесни творения. Повечето от разказите са коментар, написан върху голямото платно на текстовата вселена. Те са реминисцентни трансформации на слухове, легенди, страхове, предразсъдъци... Те се вглеждат по странен начин в грижата ни за себе си - в опитите да превързваме психиката си, в ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска проза" на Университетското издателство "Св. Климент Охридски". ... Нека заглавието на тази книга не Ви стряска. Това не е тягостен роман, чийто сюжет се развива на прага на отвъдния свят. Нито печална равносметка на житейски път, стигнал до безизходица. Който е прочел първите две книги от трилогията, романите "Дани" и "Брокат и парцали", знае, че героите на Иван Голев са всичко друго, но не и отчаяни хора. Тъкмо обратното, животът около тях и в тях кипи, обзети са от страсти, а съдбата ги води през често пъти горчивите, но винаги ... |
|
Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт, минава през Гогол и Хашек. "Новите сериали се снимаха в Тонго, защото беше по-евтино. Всичките трима продуценти от България бяха решили, че Тонго е много екзотична дестинация, която е и доста по-евтина от Слънчев Бряг, въпреки че беше на около шест хиляди километра от България. Човек можеше да мерне заснемането на някой сериал по улицата. ... |
|
Историята, разказана в тази книга се случва на пътя. Той е мястото на срещата, но най-вече - на разминаването. Пространство на изгубено равновесие, в което само думите са моста към намирането му. Героите са гласове, в които е възможно читателят да припознае себе си, което ще бъде част от пътя на думите и опита им да се слеят в изговарянето на живота, да са част от спиралата му. ... |
|
"Знам, че днес мъдростите, поуките от народните приказки у някои от младите българи ще предизвикат насмешки, на други ще им прозвучат старовремско, наивно, несмислено. Трети ще решат, че това са писания, които са изживели времето си и няма да бъдат проумяни. Но аз вярвам, че ще се обърнат нещата към добро, че българите ще погледнат назад към предците си, към корените си, за да потърсят и намерят там опора, кураж и сила, и да продължат напред. Защото няма нищо по-страшно от това съзнателно да се откажеш от рода си, потеклото си, от създадената от народа си духовност съхранена до наши дни, за да стигне до нас, днешните ... |
|
Българският Декамерон."На всяко живо същество, което диша са понятни чувствата на любов и страдание. Те поддържат организма, дарявайки го със сила и величие на духа, като по този начин ни разграничава от животните, събужда ни за подвизи и осмисля нашите дни. Бих желал това, което тепърва ще прочетете, да ви достави духовна наслада. Местата, по които се развиват събитията определиха и заглавието - Планински роси. Действието в произведението ми се развива по следния начин: компания влюбени млади хора търсят усамотение и спасение от ограниченото и сковаващо ги социалистическо ежедневие сред прекрасната българска ... |
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |