Последна четвърт на 14-ия век. Младият флорентински граф Джанкарло ди Токо идва в столицата на Османската държава, която трескаво се готви за нахлуване в християнска Европа. Секретното му поръчение от Папството и могъщата банка Перуци е: сведения от сърцето на завоевателя. Младежът, образован и вещ по християнските достижения, печели доверието на османците, поканен е за лала (учител) на султанските синове, става и любовник на султанската племенница, а по-късно - господар на Подбалканския вакъф с името Карлъ бей. Под екзотичната легенда (оскъдно подсказана от именития турколог проф. Бабингер) тече "глиненият ... |
|
„Преходът“ е роман метафора за пътя, който извървява съвременният човек, за да преодолее в себе си демоните на самотата, отчуждението, потиснатото Аз, разрухата от насилието над собствената личност, сривовете вследствие манипулациите и злоупотребите с властта над интимната ни идентичност. Доктор Сара Верман е психотерапевт, чиято практиката я сблъсква с амалгама от човешки съдби – банкер с минало на алпинист, безработна бивша секретарка, журналист от жълтите хроники на медиите, някогашна красавица – съпруга на известен футболист. Още няколко обикновено-необикновени образа допълват необикновено-обикновените драми. Героите ... |
|
Книгата съдържа както есета от книгата на Сп. Казанджиев "Пред извора на живота", така и подбор от неговия голям архив, в който има голяма част от кореспонденцията му с Боян Пенев, Дора Габе, Й. Йовков, М. Кремен, Димо Кьорчев, д-р Кръстев, Вл. Василев, Г. Флоровски, А. Каралийчев, К. Гълъбов, А. Балабанов, И. Дуйчев, Н. Мавродинов, Д. Костов, Г. Кацаров. В книгата е включена и извадка от негови свидетелства за срещи и разговори с А. Страшимиров, д-р Кръстев, М. Кремен, К. Христов, Елин Пелин, както и анкета с И. Лазаров, Б. Денев, Н. Райнов, И. Бешков, Ал. Божинов. ... |
|
"Пита ме щастлив ли съм и аз веднага контра - какво е щастие?, - а той започва да мънка, мърльо, който търси да си чеше езика. Щастието, мой човек, е да ти се изпълняват всички желания. Точно така! Или всичко, или нищо. Какво казваш, не е възможно? Да си имаме уважението, не говорехме за възможно и невъзможно, а да ти се изпълняват желанията има един прост начин, известен от памтивека - да пипнеш сянката на Земята. Ей, пак гракна как да станело, твоя работа! За себе си съм открил средството - и в учебниците пише, че при лунно затъмнение сянката на Земята покрива цялата Луна, значи там и последният глупак е щастлив. ... |
|
Второ издание. ... Двадесет и една жени разказват неразказвани никому досега истории за себе си. Всички имаме такива истории - тайни, интимни, някои болезнени и срамни. Крием ги дълбоко в себе си, защото мислим, че ни правят уязвими. Докато не почувстваме, че в тях е зародишът на нашата промяна. Тогава те се превръщат в извор на сила и обновление. Двадесет и една истории на жени, които ни карат да се замислим и докосват душата... не само женската. "Предвид на професията ми на психолог и големия ми житейски опит със сигурност бих могла да напиша и книга за мъжката душа. Още повече че аз обичам мъжете - всякак ги ... |
|
Една българска майка гостува на синовете си в Щатите. „Децата ми заминаха през есента на 1998 г. Пътувах три пъти до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... При първа среща Америка е безконечен път. Съдено ми бе да стъпя на земята й нощем, но около колата ни не царуваше мрак. Блестяха хиляди светлини и ясно бе като ден......Нашите млади изпревариха стотици чужденци. Победиха в тежки конкурси и се установиха в далечни земи – там днес е техният свят... - А как мислите? Следващите внуци ще говорят ли български? - Ами! - Може да не говорят, но да го разбират? - Ами! - Само езикът ли е родината? - Шт! Ще говорят, и ... |
|
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш." Христо Карастоянов ... |
|
„Благосклонната чума” е роман антиутопия, красива алегория на идеята за силата на свободната воля и стремежа към истината. История за израстването, за търсенето на собствения път отвъд ограниченията на обществото и за връщането към корените ни тогава, когато сме намерили себе си. В този свят всяко дете знае от малко, че един ден ще остане без родители. В този свят детето от малко е обучавано да се справя само с живота. В този свят детето един ден започва да живее самостоятелно... още докато е дете. Защото в един хубав ден родителите му получават призовка, че трябва да го напуснат и никога повече да не се връщат при него, ... |
|
Васил Д. Стоянов е автор на значителен брой публикации в чешкия, немския и в българския периодичен печат до Освобождението. Той продължава да сътрудничи на български списания и вестници и преди всичко на "Периодическо списание" до последните дни на живота си. Книжовното му наследство и досега е неизвестно не само на по-широк кръг читатели, но и на голям брой специалисти. Изданието е резултат от дългогодишните проучвания на съставителите в чешкия, немския и българския периодичен печат, на запазените материали от документацията, свързана с историята на Българското книжовно дружество и на личния архив на В. Д. ... |
|
Васил Д. Стоянов е автор на значителен брой публикации в чешкия, немския и в българския периодичен печат до Освобождението. Той продължава да сътрудничи на български списания и вестници и преди всичко на "Периодическо списание" до последните дни на живота си. Книжовното му наследство и досега е неизвестно не само на по-широк кръг читатели, но и на голям брой специалисти. Изданието е резултат от дългогодишните проучвания на съставителите в чешкия, немския и българския периодичен печат, на запазените материали от документацията, свързана с историята на Българското книжовно дружество и на личния архив на В. Д. ... |
|
Из записките на един емигрант. Истинското лице на емигрантския живот в Испания! ... „Всичко изглеждаше необикновено и тъжно. Угарките в пепелника, чашите, бутилките, часовникът на Тереза. Всичко бе като спомен, подреден като фалшива мозайка, отблъснат поради неприязън от изживяното и нечовешка болка, пъплеща в атмосферата с дързостта на опасен бацил.” ... |
|
"... какво е в края на краищата животът на човека, на човешкия род, ако не борба на химери? В която излиза вярна - побеждава - тази, която е по-силната. А по-силна е тази, която е по-истинна. А е по-истинна тази, в която лумти автентичният човешки дух..." Стефан Бочев ... |