Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
|
"Промяната започна сутринта и завърши вечерта, никой не знаеше какво става през нощта. А през деня вървяхме ръка за ръка и не се притеснявахме от безсмислената тъга. Времето се стовари на главите ни като чук и ни разтресе, всички чухме звук като от хиляда камбани и зъбите ни затракаха от страх. Прахът се стелеше по всички вертикални плоскости и очертаваше слънчевите лъчи..." "Името ми е Джеймс Илиянов, на деветнадесет години съм, никога не съм ходил на училище. Рисувам от четири годишен, направил съм 15 изложби, включително две самостоятелни при Максимилиян Киров в галерия "Витоша", една от ... |
|
|
Светът е обединен под крилото на световното правителство. Обществото на новите хора се гради на осъзнаването за смисъла на съществуването им. Развитието на технологиите се дължи на здравословно умерено равнище. Властта се дава на тези, които не я искат. Страна криза изисква отговор на въпроса за първопричината, стояща зад всичко случило се от появата на човека до непрестанно променящата се константа настояще. ... |
|
|
Животът не е нито толкова прекрасен, както ни се струва в някои романтични мигове, нито толкова ужасен, какъвто, уви, го срещаме често в ежедневните си кошмари. Той е просто живот. Дава ни се, подарява и отнема. Понякога си го влошаваме сами. Друг път се опитваме напразно да го управляваме. Можем все пак едно - да го украсим с въображение и най-вече с чувство за хумор, дори и то да е насочено към самите нас. "Човек е едно затворено пространство вътре в себе си. Опитва се да излезе мъчително и целенасочено от него, но отново се завръща. Понякога пространството се пропуква. Следите изглеждат дълбоки. Нима ще се разчупи? ... |
|
|
Четвърто преработено издание ... Александър Спиридонов е роден на 04.09.1937 г. в с. Недан, Павликенско. Завършил е българска филология. Учителствал в Родопите и Еленския Балкан. От 1970 г. се отдава на литературно-критическа дейност. Завеждал отдел "Теория и критика" на в. "Пулс", сп. "Дружба" и в. "Литературен фронт". Бил е главен редактор на издателска къща "Иван Вазов". Автор е на: книги за Георги Караславов, Димитър Талев, Крум Григоров и Никола Вапцаров на пътеписите "Падането на Берлинската стена", "Екзотични спомени", "На гости в ... |
|
|
Роден съм в България. Но още шестгодишен познах чужбината... когато ме хвърлиха в неразбираемото. Оттогава все се опитвам да разбера какво точно се случи. Тъкмо припознах родината, когато отново бях откъснат от нея и даден на друга, още по-далечна чужбина... Няма родина, която да не може да се превърне в чужбина и обратно... най-после схванах, че произходът ми не е помещение, запазено само за мен, което трябва да отключа и почистя от прахта, за да мога отново да се настаня в него... Тази книга представлява сборник от текстове за пристигания и заминавания през последните двадесет години. Текстовете са толкова различни, ... |
|
|
„Всеки изписан ред е бягство от вцепененото съзерцаване, начало на подредбата на този свят в думи, стъпало за мисълта, всяка страница е един извървян път - щастие е не да постигнеш нещо, а изкуството да виждаш различно!“ Андрей Дженев „Молех ли се или плачех? Светът бавно се преобръщаше в тишината на моя глас, потъвайки някъде, където думите не означават нищо, аз крещях...“ Изчезнали стари ръкописи, свитъци, криещи тайни, лицемерие, притворство, страх... и една невъзможна любов! Болка, усилия да разберем смисъла на съществуването, къде се намираме, кои сме? На границата на фантазия и реалност, Добро и Зло, като в ... |
|
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
|
|
Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града под тепетата, макар и да е твърде различен като живот и чувствителност. Николай Заяков е носител на наградата "Иван Николов" (2008) за поетичната си книга "Пастирът на звездите”. Роден е на 27 октомврви 1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението ... |
|
|
Атанас Тенев е роден през 1952 г. в гр. Пловдив. Завършва Българска филология в ПУ "П. Хилендарски". Един от основателите на първата частна книжарница в България след промените. Водещ на телевизионното предаване за литература "Книжарницата" по Пловдивската обществена телевизия. През 1996 г. излиза дебютната му книга с миниатюри "Без време и място" (ДИ "Хр. Г. Данов"), а през 2001 г. - романът "Понякога" (изд. "Аргус"), номиниран за награда "Пловдив". Продължава да живее и работи в родния си град. "Експериментът в романа "Лека нощ, Хамлет" ... |
|
|
"Цар и Говедар" е поема из българския живот в девет песни, два пролога и два епилога. Марко Ганчев е роден на 13.02.1932 г. в с. Марча (дн. квартал на Дряново), Габровско. Завършва гимназия в Дряново (1950) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като редактор във в. "Народна култура" и "Стършел". През 1984-89 е гл. редактор на алманах за хумор и сатира "Апропо". До 1992 г. е гл. редактор на в. "Литературен форум". Той е поет и преводач, автор на литература за деца. По-важи книги: "Марсиански възторзи" (1960), "Второ пришевствие" ... |
|
|
Мария е около четирийсетгодишна журналистка, чийто живот преминава през различни нелеки перипетии. Другия се появява и... "Да не си помислите, че Другия е нещо нереално, някаква моя шибана фантазия или нещо такова. Моля ви се, да бяхте го видели само как разговаря с мене, дъх не ми остава, как се разхожда из стаята ми и замита всичко по пътя си. Страшна енергия, казвам ви, като че вихър е връхлетял вкъщи, като тайфун някакъв или как се казваше онова, дето засмуква всичко с едни дълги черни опашки? А, точно така! Понякога той е само глас и тогава е по-спокойно, има дни, цели периоди не се появява и вече започвам да се ... |
Книги 
