"Светът е прекрасно място за живеене. Не може да ти доскучае за някакви си 80 години."Няма как да умреш, ако никога не си живял. Това осъзнават и петима приятели, живеещи в старчески дом. Когато разбират, че не могат да умрат, те се впускат в невероятно забавно приключение, за да сбъднат всичките си неслучили се мечти. Ще успеят ли да ги осъществят и каква цена ще заплатят, ако го направят? Със своя поетичен и красив език "Последно повикване" ни пренася в чудна реалност и ни учи, че никога не е късно да бъдеш щастлив. Ирен Леви по професия e журналист. Позната е като лице от малкия екран. В ... |
|
"Слънце след буря" съдържа есета на Георги Томалевски , пряк ученик и последовател на Учителя Петър Дънов . ... |
|
Полицаи, ченгета, куки или просто хора? Как ги възприемаме? Виждаме ли изобщо отвъд техните униформи? Имаме възможността със сборника с разкази на Йордан Донков да надникнем в работата на българския полицейски патрул. Да обуем тежките кубинки на униформените - да разберем през какви обиди, жестокости, несправедливости, мъка, абсурди, а понякога и забавни ситуации преминават. Навярно ще отпаднат много предразсъдъци за ченгетата, вероятно даже ще стане малко тъжно, но поне ще има яснота за другата гледна точка. Разказите са по действителни събития и точно това ги прави толкова разтърсващи. Във втората част на сборника ще ... |
|
Сборник разкази, буфо пиеса и други текстове. ... Живко Желев познава добре кухнята на електронните медии, затова с лекота се ориентира в задкулисието на официалните новини. Главната новина в публицистичните му текстове и ироничната проза, събрани в тази книга, е: всъщност нищо особено не се е случило у нас през годините след промяната. В написаното от него преди повече от десетилетие съзираме днешните актуални хроники, което идва да ни покаже безпощадно, че щом не сме проумели миналото си, то ще ни повтаря."Саркастичните текстове в тази книга се прицелват в политическия и стопански живот в началото на XXI век в ... |
|
Малцина са българските автори, които през последния половин век създават творби, посветени на птици и животни, при това заредени с органичен и впечатляващ талант. Може би защото писатели като Емилиян Станев , Йордан Радичков и Дончо Цончев наложиха много високи естетически критерии в това отношение. Има обаче и радостни изключения, какъвто е случаят с книгата на Владимир Талев "Вепри срещу вълци". Владимир Талев , син на големия български писател Димитър Талев със своя сборник есета ни среща с животинския свят, зареден с органичен и впечатляващ талант."Владимир Талев притежава рядка дарба да открива ... |
|
"Да пиша ми беше мечта още откакто се научих да чета, никога не съм била добра в показването на чувства, но ако като дете умеех поне малко да го правя, то в последните години съвсем загубих и малкото, което умеех. За сметка на това, успявах да опиша на лист всичко, което премълчавах на глас. Тинейджърството ми не беше покорно, ако мога да се изразя така, решенията, които взимах дадоха отражение и ми създадоха купища истории за разказване. Пристигнах осемнадесетгодишна в Лондон с малко багаж, лаптоп и никаква идея как ще протече животът ми занапред. Идеално си спомням кога осъзнах, че вече не мога да съм искрена дори ... |
|
"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
Изданието включва романите "Бездетен" и "Звукът на самотата" на Ивайло Митев."Ако и утрешното поколение продължи да шепне проблемите ни, това след тях дори ще изкрещи, няма да има кой да чуе! Благодарение на всички вас, едно или повече български бездетни двойки ще получат своя шанс да бъдат подпомогнати финансово в трудната борба за най-скъпото. Моля, помогнете! Ивайло Митев ... |
|
"Здравей, Дневнико!", първата книга на Габриела Маджарова, e адресирана към младите жени в България, които не се задоволяват със сивото ежедневие и мечтаят като нея "да гледат през далекоглед хоризонтите на живота". "Здравей, Дневнико!" е летопис на едно пътуване по кръсто(но)сните пътища на живота. Първа среща с авторката Габриела Маджарова, която споделя сърцето си, борбите си и мечтите си "между две корици"."Ако четете "Дневника" на Габи, няма да сте ѝ просто на гости. Ще се почувствате у дома. Тя ще ви нагости с "вълшебен сок за доброта". И после ... |
|
"Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип "Борсалино". То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история." Из книгата Това е "Бомбето" на Йордан Радичков . Един изключителен текст, в който авторът ... |
|
"Спомняше си как като осакатени и някак мистериозно висяха нарязани на четириъгълници вестници, забити на голям пирон, който стърчеше от червените тухли в тоалетната на двора при баба ѝ. Изпитваше голямо удоволствие да чете разкъсаните изречения и да предполага как свършва изречението. Тъгата ѝ напомняше на капучиното с ванилова есенция и караме. Обичаше да се приютява в това състояние и да прекарва по няколко дни, а понякога и месеци малко или много тъжна. Али нямаше мечти, той имаше планове." Из книгата Фотограф: Виолета Апостолова / Лети. ... |
|
Във втория том са включени разказите от "Всеки ден не е петък" и "Сладки и горчиви". ... Писател - прозаик, сценарист, журналист. Роден е в село Долна Бела речка, област Монтана, на 1 Юни 1932 година. Завършва Юридическия факултет на "Софийския държавен университет", през 1955 година. Работи за кратко като съдия в София, четири години във вестник "Вечерни новини" и повече от трийсет години в "Българската национална телевизия", продължително време като главен редактор на редакция "Кино". Автор на разкази, романи, както и на десетки сценарии за киното и ... |