Четвърто преработено издание ... Александър Спиридонов е роден на 04.09.1937 г. в с. Недан, Павликенско. Завършил е българска филология. Учителствал в Родопите и Еленския Балкан. От 1970 г. се отдава на литературно-критическа дейност. Завеждал отдел "Теория и критика" на в. "Пулс", сп. "Дружба" и в. "Литературен фронт". Бил е главен редактор на издателска къща "Иван Вазов". Автор е на: книги за Георги Караславов, Димитър Талев, Крум Григоров и Никола Вапцаров на пътеписите "Падането на Берлинската стена", "Екзотични спомени", "На гости в ... |
|
|
Роден съм в България. Но още шестгодишен познах чужбината... когато ме хвърлиха в неразбираемото. Оттогава все се опитвам да разбера какво точно се случи. Тъкмо припознах родината, когато отново бях откъснат от нея и даден на друга, още по-далечна чужбина... Няма родина, която да не може да се превърне в чужбина и обратно... най-после схванах, че произходът ми не е помещение, запазено само за мен, което трябва да отключа и почистя от прахта, за да мога отново да се настаня в него... Тази книга представлява сборник от текстове за пристигания и заминавания през последните двадесет години. Текстовете са толкова различни, ... |
|
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
|
|
Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града под тепетата, макар и да е твърде различен като живот и чувствителност. Николай Заяков е носител на наградата "Иван Николов" (2008) за поетичната си книга "Пастирът на звездите”. Роден е на 27 октомврви 1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението ... |
|
|
Атанас Тенев е роден през 1952 г. в гр. Пловдив. Завършва Българска филология в ПУ "П. Хилендарски". Един от основателите на първата частна книжарница в България след промените. Водещ на телевизионното предаване за литература "Книжарницата" по Пловдивската обществена телевизия. През 1996 г. излиза дебютната му книга с миниатюри "Без време и място" (ДИ "Хр. Г. Данов"), а през 2001 г. - романът "Понякога" (изд. "Аргус"), номиниран за награда "Пловдив". Продължава да живее и работи в родния си град. "Експериментът в романа "Лека нощ, Хамлет" ... |
|
|
"Цар и Говедар" е поема из българския живот в девет песни, два пролога и два епилога. Марко Ганчев е роден на 13.02.1932 г. в с. Марча (дн. квартал на Дряново), Габровско. Завършва гимназия в Дряново (1950) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като редактор във в. "Народна култура" и "Стършел". През 1984-89 е гл. редактор на алманах за хумор и сатира "Апропо". До 1992 г. е гл. редактор на в. "Литературен форум". Той е поет и преводач, автор на литература за деца. По-важи книги: "Марсиански възторзи" (1960), "Второ пришевствие" ... |
|
|
Мария е около четирийсетгодишна журналистка, чийто живот преминава през различни нелеки перипетии. Другия се появява и... "Да не си помислите, че Другия е нещо нереално, някаква моя шибана фантазия или нещо такова. Моля ви се, да бяхте го видели само как разговаря с мене, дъх не ми остава, как се разхожда из стаята ми и замита всичко по пътя си. Страшна енергия, казвам ви, като че вихър е връхлетял вкъщи, като тайфун някакъв или как се казваше онова, дето засмуква всичко с едни дълги черни опашки? А, точно така! Понякога той е само глас и тогава е по-спокойно, има дни, цели периоди не се появява и вече започвам да се ... |
|
|
"Жан-Франсоа Шамполион бе дешифрирал тайната на египетските йероглифи. Франция бе получила от Египет символичен подарък - египетски обелиск от храма Луксор на възраст от преди 3000 години, за украса на площад "Конкорд", а Густав Айфел бе извисил кула на височина от 300 метра в центъра на Париж, надвишаваща по своето величие Хеопсовата пирамида. На това място можеха да се почувстват най-добре енергийните вибрации на вечния като египетските пирамиди Париж, които звучаха подобно на ноти от една нескончаема симфония за величието на човешкия дух! - Много съм щастлив, мамо! - усмихна се Краси - Благодаря ти, че ... |
|
|
"Един ден Лили получи първата си студентска стипендия и тръгна из магазините, за да я изхарчи. Търсеше луксозна и модерна блуза, като тази, която си беше купила нейната приятелка. Случайно мина покрай детски магазин и на витрината видя голямо, жълто мече от плюш. То приятелски ѝ се усмихваше, цялото лъщеше и беше с очи от скъпоценни камъни. Лили влезе в магазина и купи детската играчка. Прибра се в къщи, скъса найлоновия плик, в който беше опаковано мечето, върза му красива, зелена панделка от коприна, останала от детските ѝ години и нежно го постави върху леглото си." Из книгата ... |
|
|
Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия - за себе си, но и за околните. Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия. Сега правя един сборник с това заглавие - много му се надявам - "Красивата версия". Това сподели писателят Дончо Цончев, получавайки ... |
|
|
Романът "Животът като липсваща лъжица" е дебютен за младия автор Иван Димитров, познат на българските читатели само с разказите си („Местни чужденци", Арс 2010). Книгата не се стреми непременно да предизвика скандал, но би могла да убие всеки, който мисли, че младите се занимават само с любов, учение и спорт. Макар че вътре има и любов, има побой - жалко че добрите си изяждат боя, - а има и състезателни постижения... в друсането. Как се става наркоман? Отговорът на Димитров е отчасти уличен, защото улицата активно присъства в романа, и отчасти литературен заради литературните пристрастия на автора към Джак ... |
|
|
"Невидимата сила" е увлекателно четиво, създадено по действителен случай. Главната героиня Росана, обсебена от седем извънземни "сфери" попада в митични светове, среща се с хора, напуснали земния живот, изживява вълнуваща любов... Ръцете ѝ, водени от космически разум, рисуват картини с целебно въздействие, вдъхват надежда. Написан интригуващо и поетично, романът "Невидимата сила" ще ви докосне с възвишения човешки дух, преминал през страданието и се посветил на доброто. Чрез него Вие ще преоткриете себе си. Удоволствието от прочита му е изцяло Ваше. ... |
Книги 
