"Денят на Северозапада" е ироничен и остросюжетен роман, който не заклеймява и не порицава, а изобразява една действителност, която няма как да не е смешна... Компромат за кюлчета злато, митинги под прозорците на Министерския съвет с искане на оставка, протести на медицински сестри, референдум за независимост на Северозапада, провеждан в затънтено градче, близо до Атомната електроцентрала, със заплаха за възможен атентат срещу нея... далавери с апартаменти... Ще се справи ли премиерът?... Единственият българин, удостоен с дан седма степен и черен колан за любовно изкуство от" Обществото на японските ... |
|
Всяко съвпадение на действителни лица, събития и места с описаните в книгата е случайно. Тази книга има за цел да ви помогне да стигнете до истината. Да отворите очи за красотата, която е около нас, като не само я гледате, но и я виждате. Дошло е време всички да изчистим душите и сърцата си от заблудите и страха, насаждани от векове, за да направим място в тях на любовта."Но вече е ясно, че Слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става!" Доц. д-р Кристиан Таков "Обич, обич требе на ората! Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава. Преподобна Стойна "В света ще стане страшно! Предупреждавайте ... |
|
"Здравей, Непознат! А ти кое парче от пъзела на моя живот си?" За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда... То размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи. ... |
|
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |
|
"Спомняше си как като осакатени и някак мистериозно висяха нарязани на четириъгълници вестници, забити на голям пирон, който стърчеше от червените тухли в тоалетната на двора при баба ѝ. Изпитваше голямо удоволствие да чете разкъсаните изречения и да предполага как свършва изречението. Тъгата ѝ напомняше на капучиното с ванилова есенция и караме. Обичаше да се приютява в това състояние и да прекарва по няколко дни, а понякога и месеци малко или много тъжна. Али нямаше мечти, той имаше планове." Из книгата Фотограф: Виолета Апостолова / Лети. ... |
|
Човекът бе успял да опознае и погледне житейския си път под много и различни ъгли. Открил бе и тайнството на покоя, превръщайки се от участник в собствения си живот в един негов безпристрастен наблюдател."Аз не искам Небе! В мен са триста вселени. И в галактики бродя при пълна Луна. Нощем пеят планетите с мен и говоря езика на всяка звезда. Но звездите не искам да слагаш в нозете ми! Ще загубят и пламък, и огън, и страст. Подари ми пътеки, планини и безвремие, щипка Любов и бъди Светлина..." Здравко Стоицев ... |
|
Любовта... колко книги са изписани за нея и колко още предстоят да ѝ бъдат посветени. "И той каза..." е личен разказ за онази, "забранената" любов. Любов между една свободна жена и един обвързан мъж. Любов с безброй неизказани на глас чувства. Едно е сигурно. Докато сме живи и дишаме, ще се влюбваме, ще горим, ще плачем и ще обичаме. Защото сме хора! Възможно е да сте преживели разказаното в "И той каза...". Възможно е да се познаете между страниците. Възможно е да отречете написаното. Но никога не казвайте никога, защото всеки от нас иска да обича и да бъде обичан. ... |
|
Романът "Странната география на шкембе чорбата" на Иван Стоилов не е кулинарна книга, въпреки че в него читателите могат да намерят твърде любопитни рецепти за приготвяне на тази регионална супа. Не е и пътепис, независимо че разказва за перипетиите на двамата приятели Спас и Павел в три държави, в опитите им да напишат статия за култа към ястието на Балканския полуостров. Нито историческа книга, макар да е пълна с достоверни факти от миналото. Не е типичната комедия, въпреки че някои от премеждията на героите могат да задавят четящия от смях. Трудно може да се определи и като драма. Нищо, че на места сюжетът ... |
|
Красимира-Мария Драгулева-Бойковска е родена в София през 1947 година. След настъпването на комунистическия режим семейството ѝ е изселено в село Арбанаси, а впоследствие в Копривщица и Пирдоп. Завършва английска филология в СУ с втора специалност "Българска литература". Има множество публикации във вестниците "Век 21", "Анти", "Демокрация","Литературен форум", "Сега". Нейните разкази, писани в продължение на 30 години, рисуват една пъстра картина на българския живот, започнала със страданията през първите години на социализма, до надеждите и ... |
|
"Сърдечни благодарности на приятелите от съответните служби, които ме допуснаха до необходимите документи. Постарал съм се да намеря евфемизми на специфичните термини в шпионажа. Дали съм успял, ще каже читателят. Не съм имал достъп до класифицирана информация и не съм ползвал имена или псевдоними, които биха могли да злепоставят или изложат на опасност конкретни хора. По-голямата част от описаните събития са плод на моята фантазия." Владо Даверов Книгата е част от поредицата "Ягодовите полета" от Владо Даверов. ... |
|
Биляна, Коко, Диди и Лиза - четири обикновени деца, които живеят в един обикновен квартал на обикновен град в съвсем обикновени семейства с родители и баби. Това е основата на романа "Ние". Читателят е потопен в детски приключения, семейно всекидневие, междусъседски отношения и в цялата пъстра палитра на живота. На пръв поглед това би могъл да бъде един съвсем обикновен детски приключенски роман, ако децата в него бяха не толкова необикновени, колкото са в действителност. "Ние" е вторият роман на Валери Колев, посветен на деца, които често наричаме "проблемни" - от тези, които възпитано ... |
|
"Разказите са мои, писмата - мои и на дъщеря ми Леда. Затова името ѝ е в авторската двойка на корицата, без тя да подозира. Това ми решение не е подадена ръка, не е удряне на едно рамо, по-скоро е предизвикателство "да влезе в крак", ако иска не само да пише, но и да публикува... Да влезе в крак не като маршировка, а като избор на съдбовен маршрут. Дали Нантъкет ще бъде само един от нейните острови от предишния ден? Избере ли такъв маршрут, пътят ѝ през "течното общество" ще бъде труден и може би (без)славен. Дано опази свежа детската си любов към Пипи Дългото чорапче и да има част от ... |