Поетесков роман. Книгата е отличена с награда на шестия литературен конкурс "Развитие". ... "Невъзможните убежища на поезията" е опит да се напише един сам по себе си невъзможен роман. Става дума за текст, чиято жанрова принадлежност е повече от съмнителна - тъй като е лишен от обща сюжетна нишка и каквито и да било свързващи елементи извън зададената в заглавието тема. И същевременно текст, който стои както на ръба между поезията и прозата, така и на ръба на гротескното (тъкмо затова е наречен "поетесков": като хибрид между поезия и гротеска). Седемте сюжетни нишки се пресичат в една обща ... |
|
|
Една сутрин се събужда и вижда всичко за първи път. Книга. Еленчета. Дървени къщички. Прахосъбирачки. Пясъчни часовници. Шишарки. Гоблени. Прашната клавиатура на компютъра. Старите календари на стената. Термометрите, които не измерват нищо. Прозрачни кутии с дискове. Разпилени дискети по бюрото. Празни чаши върху библиотеката. Списания, каталози, брошури, лъскави приложения от вестници. И пак книги. И пак прахосъбирачки. И пак всичко отначало. И шарките на килима, и цветята от пердето, и бродериите върху покривките, и цветовете по чашите за кафе. После хвърля поглед още по-навътре. Книги, предмети, трупани с години, пълни ... |
|
|
Човекът, който е построил чешма за всички, сваля времето от безкрайността до своя живот и ограничава пространството до местоположението на своето творение. Говорим прочее за висшата форма на инстинктите за самосъхранение и продължение на рода: за стремежа на човека да се идентифицира в околната обстановка, да се идентифицира във времето и пространството. И понеже времето не спира, а пространството е необозримо, разбираме, че инстинктите на човека - биологични и истерични, указват всъщност стремеж да слееш времето и пространството в себе си, себе си да направиш измерение на времето и на пространството. Моментът, в който ... |
|
|
Георги Гешев се ражда през 1919 година в плевенското село Беглеж. Детството и годините, прекарани в бащиния дом, в началното селско училище, го зареждат с толкова силна любов по родината, че тя се настанява завинаги в сърцето му и се превръща в негова най-голяма болка, която оставя ярък отпечатък в цялото му житейско поведение, във всеки написан от ръката му, публикуван или не ред. През 80-те години, преминавайки през много перипетии и страдания, той емигрира и се установява в Австрия, край живописното Боденско езеро. Със себе си отнася единствено свидните спомени за родните места."Там се отдава изцяло на писателския ... |
|
|
Арсения, едно момиче на шестнадесет години е принудено насила да проституира. То обаче успява да се измъкне от оковите на своите сутеньори и да превърне нещастието си в мощно оръжие. Въоръжена с него, Арсения тръгва нагоре по стълбата на властта в сянка, за да достигне това равнище, което ѝ гарантира сигурност и просперитет. Всичко обаче е относително. В покера един кент флош роял може да бъде победен от каре седмици. В живота пък винаги може да се появи ситуация, в която твоят бос да бъде победен от друг бос. Така и за Арсения уж уреденият ѝ и благополучен живот в Швейцария се оказва пясъчна кула, която в ... |
|
|
"Съпруг в Коми" е резолюцията, с която авторът на книгата е изключен от университета и екстрадиран поетапно от столицата. Защо? Защото на лятна студентска бригада по социалистическо време го сварват в кревата на младата му хазяйка, която предната вечер го отвела там, хванала го за мъжката му гордост и го приканила: "Ръгай, студенте, ни бой съ - мъжот ми й чак у Коми!"Така "Съпруг в Коми" става резолюция-переткст за репресии. Книгата обаче не е еротична. Тя не е и класически роман. Фактически е едно голямо предизвикателство. ... |
|
|
"Смъртта е за предпочитане", предложен за участие в престижния конкурс за роман на Корпорация "Развитие", ни връща във времето, когато бъдещето беше светло. Връща ни в шизофренията, която наричахме ежедневие, и която ни превръщаше в сенки на самите себе си. А пред разминаването с другия до теб... - смъртта е за предпочитане. ... |
|
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
Книга против мигрена съдържа 17 кратки разказа и концептуални авторски фотоилюстрации в импресионистичен стил, вдъхновени от реално съществуващи лица и житейски събития, повлияни от далекоизточната философия, от потока на съзнанието в западната литература и до известна степен от литературното течение магически реализъм. Това е втората книга на Венелина Петкова след дебюта ѝ с книгата Бели петна - хайку, хайбун и 50 авторски илюстрации с източен туш. Венелина Николаева Петкова е родена през 1979 година в град Варна. Живее в София. От 2014 година е член на Българския хайку съюз. Пише кратка проза и поезия по ... |
|
|
"Ето че дойде моментът да държите в ръце втората книга на Георги Блажев - опортюнист, писател, одушевен предмет. След дебюта му с "Произход на видовете" светът се промени. Хиляди плеймейтки, хипстъри и инфлуенсъри се отказаха от българския шоубизнес и се завърнаха в крайградските райони. Индустриите по цял свят претърпяха катарзис, което доведе до тежка икономическа криза, която правителствата умело замаскираха в измислена пандемия. И макар да ни е ясно, че творчеството на Блажев е опасно за нас, ние упорито ще продължим да го четем и издаваме поради следните причини: Георги Блажев е от провинцията, ... |
|
|
Историята, разказана в тази книга се случва на пътя. Той е мястото на срещата, но най-вече - на разминаването. Пространство на изгубено равновесие, в което само думите са моста към намирането му. Героите са гласове, в които е възможно читателят да припознае себе си, което ще бъде част от пътя на думите и опита им да се слеят в изговарянето на живота, да са част от спиралата му. ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
Книги 
