Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... На малък остров си дават среща различни човешки съдби, различни истини и гледни точки за живота. В търсене на смисъла на своята лична история ще успеят ли тези хора да се докосната до мъдростта, която всеки от тях носи в сърцето си. Как ще ги промени тя... Има ли граница на човешкото измерение? Кой е мостът, по който ни е съдено да преминем? Весела Василия (Весела Йотова Генова) е родена на 2 декември 1956 г. във Враца. Завършила е Езиковата гимназия с преподаване на френски език в родния си град и Юридическия ... |
|
|
По романа е заснет скандалният сериал "Дунав мост". ... "В пътепис отпреди век и половина пишеше за река Дунав от Видин до морето: "Най-живописният участък. Народът, който живее на този висок бряг, един ден ще бъде най-богатият в Европа". Това е имал предвид хан Аспарух, когато забил копие на същия бряг. Така се получили разораните целини, китните селища с белите къщи, пълни с челяд. Широките дворове със стада. Магна силва булгарика, великата гора от Ком до Емине, (пълна) с дивеч и народни закрилници. Реших да напиша книга за потомците на хана. Но срещнах съпромат. (Съпротива на материала.) ... |
|
|
Николай Петков е български писател и свещеник. Роден е на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. От 1989 до 1995 г. учи във Великотърновския университет. Учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във философския факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". По това време написва книгите "Архе" - сборник за Антична и Средновековна култура и "Божествените имена във философията на Прокъл Диадох". През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий. От края на 2003 г. досега е свещеник във Варненска епархия, в храм & ... |
|
|
"Кое кара един човек да премине границата? Да пожелае собствения си край или смъртта на другиго? Има ли още ценности и дали думата "грях" е отживелица в нашето модерно, забързано, пренаситено с технологии, съвремие? Къде отиде човечността? Кой изтри, от речника на хората, смисъла на думата "съвест"? Сеща ли се изобщо някой за Сократ, който минавайки по една атинска улица, зърнал свой ученик, който излизал от къщата на някаква блудница? Юношата се засрамил от лицето на учителя си и се дръпнал бързо, за да се скрие вътре. – Младежо – му рекъл тогава Сократ – не е толкова срамно да излезеш от такава ... |
|
|
Малко китно градче с многозначното име "Спасено". С всичките му емоционални и мисловни величия. Със собственици на парче земя и богатство, трудно за преглъщане. Плетеница от непредсказуеми човешки страсти и поведение. Интригата е налице. Как, докато си пиеш сутрешното кафе на терасата на недовършената извънградска къща, неподозиращо можеш да се озовеш в епицентъра на нелепи съвпадения, водещи до... палаво намигване към превратностите на живота. Има нещо гнило... не само в таз държава Дания. В житейската палитра рисунъкът винаги е изненадващ. Има несправедливост, има измама, има лъжа, има лъст - има всичко ... |
|
|
Написах тази книга, която не бих приел за черна, въпреки че разказвам предимно за тъжни човешки истории. Тя не е и бяла, а е смяна на сивите нюанси, каквото е нашето ежедневие. Темите са свързани с алкохола и неговата "заслуга" да определя съдби. Описаните случаи са извадени от пъстрата ми лекарска кариера, проследена в хронологичен ред - от селски здравен участък до известни университетски клиники. Хронологията не означава биографичност. Предизвиканите размисли от конкретни случаи в практиката са резултат на убежденията ми за общество, професионализъм, етика и морал. Редките художествени измислици са само ... |
|
|
Това е книга за обичта на майката. Книга за топлината на семейството. За мъката, която повечето осиновени изпитват, когато разберат истината за себе си; за болката, през която партньорите преминават, за да станат родители; за омразата на осиновените към жената, която ги е оставила; за гнева, който ги разяжда, за желанието за реванш; за притесненията дали си достоен за родител; за тежестта на това да "избереш" дете; за ужасяващото очакване някой да те "одобри"; за кръста на биологичните майки - някои от които принудени да оставят децата си и живеещи винаги с частица от сърцето в ада; за загуби, тъга, ... |
|
|
Писателят може да търси сюжет, но сюжетът още по-често идва и сам, без да бъде търсен. Идването му, пораждането му може да бъде предизвикано от мисъл, от представа за далечно или близко събитие, от съвременен или исторически образ, може да бъде предизвикано от една случка, от една случайна среща, от една гледка сред природата, от една песен, дори само от един словесен или музикален израз. Това е само началото. ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Сигурно съм подарил десетки екземпляри от книгите на познати и приятели. Така с годините се оформи една група почитатели, които с повод и без повод цитираха текстовете му наизуст и дори се поздравяваха с тях. Защо и как се случи това? На първо място се случи, защото тези романи бяха откровена критика на тоталитарната система и дори не се опитваха да го прикрият. Всичко имаше там - и мъките "да се уредиш" със софийско жителство, и това, че на световно първенство заминава не най-добрият състезател, а ... |
|
|
"Чичо Весо, наричан още Облия, начукваше дебели свински пържолки под тентата на къмпинг Градина. От ухото му вместо обеца - висеше средно голямо парче бански старец. Зелената муха-лайнарка Жужа досадно бръмчеше около стареца. Унесен, Чичо Весо не ѝ обръщаше внимание. Барбекюто вече сладко димеше, Светланка дялкаше салата в голямата дървена копаня и той предчувстваше удоволствието. Двулитрова бутилка "Бургаска гроздова" и каса "Амстел" събираха хлад във фризера. Некакви курортясващи, обаче, започнаха да си боцкат шарените чадърчета и да си постилат чаршафчетата току пред тентата му. Весо ... |
|
|
"Стоях срещу него на прост дървен стол до празна маса и внимателно слушах. – Не се хвали с прочетеното! – Гласът му беше едновременно мек и повелителен. – Това че си изгълтал много книги, посветени на хармонията и силата, е добре. С книги обаче не става. Книгите са теория... Погледна ме втренчено, като че се готвеше да каже нещо съдбоносно: – Спокойствието се практикува. Щастието се практикува. То е до нас, а ние слагаме ръка на очите си, примижаваме и го търсим някъде отвъд хоризонта. Замълча. Вдигна ръка сякаш, за да се предпази от слънцето и тихо се изкикоти. Стана абсолютно сериозен. Гледаше ме, но май не ме ... |
|
|
Това е разказ за себеотдаването в името на любовта, с горчивия привкус, че колкото повече даваш, толкова повече оставаш неразбран. Това е болката от компромисите, които правиш и все по-малкото уважение, което получаваш. Във фокуса на повествованието са световният проблем за домашното насилие, страхът да признаеш, че си жертва, както и хората, отдали частица от себе си, за да мотивират страдащата да се защити и преодолее проблема. Тази книга е за жената с главно "Ж", която се бори за живота си и за благото на децата си. Мнозина читатели ще намерят между редовете себе си, а вероятно и отговори на въпроси за ... |
Книги 
