Биляна, Коко, Диди и Лиза - четири обикновени деца, които живеят в един обикновен квартал на обикновен град в съвсем обикновени семейства с родители и баби. Това е основата на романа "Ние". Читателят е потопен в детски приключения, семейно всекидневие, междусъседски отношения и в цялата пъстра палитра на живота. На пръв поглед това би могъл да бъде един съвсем обикновен детски приключенски роман, ако децата в него бяха не толкова необикновени, колкото са в действителност. "Ние" е вторият роман на Валери Колев, посветен на деца, които често наричаме "проблемни" - от тези, които възпитано ... |
|
|
"Разказите са мои, писмата - мои и на дъщеря ми Леда. Затова името ѝ е в авторската двойка на корицата, без тя да подозира. Това ми решение не е подадена ръка, не е удряне на едно рамо, по-скоро е предизвикателство "да влезе в крак", ако иска не само да пише, но и да публикува... Да влезе в крак не като маршировка, а като избор на съдбовен маршрут. Дали Нантъкет ще бъде само един от нейните острови от предишния ден? Избере ли такъв маршрут, пътят ѝ през "течното общество" ще бъде труден и може би (без)славен. Дано опази свежа детската си любов към Пипи Дългото чорапче и да има част от ... |
|
|
Всеки понякога може да бъде център на Вселената. Въпросът е какво следва от това. Един средностатистически и леко депресиран гражданин на Земята, който мечтае да бъде писател, но си изкарва хляба като синоптик в телевизия, докато въздиша по несподелената си любов, е поставен в центъра на тази абсурдно-иронична история. До какво може да доведе обикновена печатна грешка? Възможно ли е един редови гражданин да крие фатална за Вселената технология? И след като действителността се е превърнала в нелепа измислица, как ще се възстанови така нужното равновесие в света на човеците? Романът "Печатна грешка" представя ... |
|
|
Тази книга има съвсем ясен творчески замисъл и послание. В нея се разказва за препирните в живота на едно младо момиче, пред очите на което се развиват една след друга илюзиите, в които вярва. Прочитането ѝ гарантира достатъчно смях и също толкова количество сълзи. Романът поставя редица въпроси, свързани с целта и смисъла на човешкия живот, поради което навлиза в областта на метафизичното. ... |
|
|
Знаете ли дали Щастливеца Алеко е бил наистина щастлив човек? А за чие мъжко сърце са водили битки Дора Габе и Елисавета Багряна? Кой лиричен наш поет е бил насилник? Кои творци са обичали да се почерпят и изобщо какви чудаци са били нашите будители? Да, същите онези, които изучаваме в училище и които си представяме като сухи, скучновати портрети на стената. Целта на тази книга с 50 забавни, но съвсем истински истории не е да "омаскари" (както в онази епоха биха се изразили) нашите бележити сънародници, а напротив - да ги направи по-близки на сърцето ни, като ни напомни, че те са били хора, също като нас - ... |
|
|
Сборникът "Завинаги" е трета книга от трилогията на Мартин Маринов, носеща горчивото ухание и безсрамния блясък на упадъка в съвременното българско общество. Предишните две белетристични книги "Играчки от кал" и "Лазурния бряг на болката" излязоха през 2017 и 2019 година. ... |
|
|
Книгата съдържа три монографии."Историята на един народ е пълна с жертвоприношения. Тя се пише от хора-призраци. Такива летописци някои народи имат с хиляди. И колкото повече са те, толкова тия народи са по-трайни и уважавани от всички хора на земята." Яна Язова ... |
|
|
Тази книга е уникална не само със своята художествена увлекателност, а преди всичко със свидетелства "от първо лице" за социално-исторически превратности, събития и личности, пресекли пътя на авторката. Те са прозорец към миналото за българските читатели, които не живеят само с вестникарски сензации, а се опитват да осмислят сложната връзка на времената и оценката за тях. В своята нова творба авторката разказва за духовните си спътници през годините, прекарани в България, Москва и най-вече в Лондон, където тя живее от десетилетия. Тези разклонени животоописания не са съставени по данни от "Уикипедия", ... |
|
|
Краят на 80-те години. Младо семейство хуманитаристи решават да устроят живота си на Запад от Желязната завеса, в свят, който познават главно от книгите. Попадат във Франция. Каква е цената на Изхода, как се сблъскват представите с действителността, какво място е отредено на Чужденеца в свят, прокламиращ за висши свои ценности свободата, братството, равенството? На тези въпроси отговаря романът на Велко Караиванов."Съдбата (или упълномощените от нея) през последните девет месеца, откакто бяха подали документите за емиграция през оня септемврийски ден в Париж, ги беше изсипвала на най-чудновати места из френската ... |
|
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
|
|
"Тази книга е особена - като героите си. Те нямат имена, посочени са с качество на личността им: Изстрадалата, Гневния, Благородния, Смелата, Лъжкинята, Перфекционистката... Или с онова, което могат - Жрицата. През дневници, разкази, истории се показва развитието на взаимоотношенията в една група; тоест малката група като метафора на цялото човечество. Разказът е кръгов, динамиката се завихря вътре в групата, вътре в книгата, осъществявайки една почти неудържима турбуленция, която всмуква читателя и го провокира да чете още и още... И четейки, да разбира, че тази особена книга е написана за него самия. Защото и той е ... |
|
|
"Универсалният критически обглед на "Обърната пирамида" предпоставя определението роман-антиутопия, но творбата всъщност е ре-антиутопия, защото е картина на съвременната наша действителност. Антиутопията говори за събития, които може би никога няма да се случат, но у нас утопията се е сбъднала. Пирамидата се е обърнала още в ранната есен на 1944 г. и до ден днешен стои обърната. Сбъднатата утопия за сегашните поколения е т. нар. преход, който колкото повече се сбъдва, толкова повече изнурява и подлудява номинално живеещите обикновени люде. Това печално време поетът-романист го рисува с бароковия размах на ... |
Книги 
