Късият разказ е по-труден от новелата, дори от самия роман. И малцина са онези, които го владеят като литературен изказ. Николай Павлов е един от тях. В сборника „Синеокото куче“ той разказва човешки истории, които се запечатват в паметта. Прави го естествено, директно, напипвайки чувствителността на съвременния читател. Образци на жанра са „Млякото и сълзите“, „Помен“, „Вампир“. В „Погребението на Брежнев“ авторът достига саркастични внушения, типични за големите майстори на българския разказ Елин Пелин и Йордан Йовков. В новелата „Паяжината“, включена в сборника, пък проявява удивително усещане за детайла, който ... |
|
|
"Стара риба няма - този прословут лаф е патент на ленивите пловдивски момчета. Подхвърляха го, изпровождайки с очи някоя от емблематичните тигрици на града, чиито силуети и до днес внезапно изникват от сенчестите улички и обръщат античната провинциалност в посока Фелини. Казвам това във възхвала на зрелостта, заради достойнствата на отлежалото вино и защото съм убеден, че в литературата старите рецепти са единствено успешните. На Международния панаир на книгата в НДК от злачните подмоли на пловдивския интелектуален живот изплува книгата "Носталгия. Разкази - том 4". Авторът Йордан Костурков, който е един ... |
|
|
"Това всъщност е книга за намирането. В нея е намерен образът на градския човек, който тича сутрин за офиса, а вечер гадае отражението си под неоновите лампи, сред какофонията на баровете и безсмислените разговори. Това е и книга, която разрушава образа на градския човек. Измъква го от ежедневното обкръжение, насочва вниманието към свят отвъд задръстванията, новините и рекламите по телевизията. Там, където се озоваваш, когато обичайният, познат град се разпада, е сцената на едно преследване. Декорът остава същият, но героят вече не е част от градската джунгла. В него проговаря друг, първичен глас. Реалните и нереални ... |
|
|
"От какво се интересува добрата литература? От хората извън светлините на прожекторите, от самотните, онези, които имат странни сънища и видения, които се вълнуват от добротата и вярват в честността. Те обикновено плащат високата цена да бъдат различни, изпитанията не ги отминават, все се оказва, че пречат на някого и често са в “окото” на бурята. Такива са Тетка и Ташко – героите в новия роман на Любов Кронева “Къщата с ангелите”. Покрай красивата стара сграда и в нея, под погледа на мраморните ангели-хранители се случват събития, познати ни от последните 18 години – апетитите към имоти в морския град не я отминават. ... |
|
|
Името на книгата и името на авторката, което неминуемо свързваме с предишните и книги „Наръчник по саморъчни убийства”, „ Бейби лъжкиньо ” и „Искам го мъртъв”, могат да ви наведат на мисълта за нещо мрачно. Не се подвеждайте! Това е една весела история за поредица от съдбовности, която може да приближи героините до фатален край. Но само на пръв поглед. Всъщност това е „Приказка за цар Салтан”, разказана от Мария Станкова. Звучи объркано, нали? Така е в живота. Второ издание ... |
|
|
Кинка Костадинова е автор на 35 книги поезия и проза за възрастни и деца. Някой от произведенията и са получили литературни награди. Много от тях са преведени на руски, белоруски, френски, румънски, сръбски и арменски език. Член е на СБП и Българската криминална секция АИЕР. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
В първия том са включени разказите от "Лъжата, че си живял" и "От бога до дявола". Писател - прозаик, сценарист, журналист. Роден е в село Долна Бела речка, област Монтана, на 1 юни 1932 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет, 1955 г. Работи за кратко като съдия в София, четири години във вестник "Вечерни новини" и повече от трийсет години в Българската национална телевизия, продължително време като главен редактор на редакция "Кино". Автор на разкази, романи, както и на десетки сценарии за киното и телевизията. Член е на Съюза на българските писатели. ... |
|
|
Ще научите: Как в днешно време да бъдеш тарикат и да печелиш и имаш всичко? Как да съумяваш да се нагаждаш към обстоятелствата и да ги използваш? Как да накараш всички около теб да правят това, което може да те изстреля напред? Страхотен алгоритъм да успяваш да превръщаш собствените си способности в оръжие, което да ти служи! И всичко това - на фона на българската действителност в последните 30 години. Ще бъдете потресени от това, на какво са способни жените, водени от секса и парите, лишени от обичта и вниманието на мъжете си и провокирани от младостта на мъжкаря! Магьосникът винаги успява да се измъкне... Важно! ... |
|
|
"Очи, помръкнали и натъжени от ненужната обида, Не се опитвайте да спрете любовта - тя си отива! Ръце, претръпнали и отмалели от ласките предишни, Без никакво предчувствие за бъдност, сбогувайте се равнодушно! Сърце, заглуши, изтръгни всеки вик в паметта си, Щом си тръгнем, нека всеки да остане поотделно нещастен!" Из книгата Под редакцията на Владо Даверов. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Вулгарен роман ... "С хората бъди човек, а с овцата - вълк! В тази книга няма честност! Няма реални образи, няма истински случки и събития! Дори някой от героите да ви напомня за някого, бъдете сигурни че просто образът му е откраднат от реалността. Няма и реалност! Но има истина..." Веселин Стаменов ... |
|
|
Тази история ни разказа нашият приятел Жоро. Никога не сме го питали как е попаднал в структурите. Той сам реши да ни разкаже историята си, както и ще добави и редица други. Свърза ни неговата интелигентност и нашия интерес към един свят, който изглежда скрит за хората. А всъщност е някакъв вид социален бунт. Опит на младите, знаещи и можещи хора да се докопат до парите на "белите якички". Балзак казва, че зад всеки милион стои едно престъпление. Сигурно е знаел какво говори. От времето на неговите романи досега вечността е отброила 0,5 секунди. Нищо не се е променило... Богатите стават все по-богати, бедните ... |
|
|
"След кончината на Христо Калчев така наречените разследващи журналисти от двата пола се втурнаха през глава да заемат мястото му. Никой не се замисли откъде писателят приживе е черпил информацията си. Цитираха го, както им падне, без дори да подозират, че голяма част от думите са мои. Особено тези, които гангстерския свят създаде като неологизми и можеш да ги чуеш само отвътре." Георги Стоев ... |
Книги 
