"Прозата на Васил Георгиев предизвиква у читателя респект. От дебюта на Вергил Немчев с "Голямото глезене" насам това е първият случай, в който виждаме автор без издадена досега книга, който да е толкова сигурен в нещата, които пише, с толкова добре преценено и балансирано самочувствие, който да е толкова разнообразен и в същото време да поддържа единството на собствения си стил, единството на своите белетристични решения. Сигурно е, че имаме пред себе си автор с голям творчески потенциал. Как се противопоставя на инерцията на агресивния "действителен" свят прозата от "Будистки плаж"? В ... |
|
|
Помниш ли първата ни целувка, Гоги? Сещам се за нея сега, когато сядам да опиша нашата необикновена и тъжна история! Много време мина от последния път, когато те целунах... Много неща се промениха - и ти също. Но това е животът. За едни той е майка, за други по-малко... Моят живот е низ от странни събития и случки още от зачатието ми. Майка ми и баща ми били състуденти. Майка ми си го набройкала, а баща ми имал слаб ангел и полегнал. Баща ми не ме обичаше. Веднъж не почувствах бащина обич. И с майчината не беше по-различно... Точно един ден преди да вляза в затвора, се ожених. Излязох и се разведох. През 2005-а пак ме ... |
|
|
Малка история за неща, които могат да се случат, и да не се случат. ... "Учим чужди езици, но защо не учим езика на птиците - те никога не губят посоката...""Из Бележките на Мария" Олга Кръстева е родена през 1928 г. в София. Започва да пише през 1952 г. във вестник "Стършел" там публикува фейлетони и разкази. Автор е на "Само за жени" (библиотека "Стършел"), "Слънце в перална машина" - разкази, както и на книгите за деца и юноши: "Мигове в кибритена кутийка", "История с куче без куче", "Люлеещият се стол", "Уличка Влюбените& ... |
|
|
"Той е художник, тя – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор ... |
|
|
"Теохомия" е предизвикателен роман за съдбите на наши съвременници от началото на този век. Повествованието ясно, но ненатрапчиво повдига въпроса за целта в живота и вродения ни (или предизвикан) стремеж към вечните стойности. Романът на Данаил Налбантски поглъща изцяло вниманието ни и съперничи по увлекателност на "Жребият" - романът му, който през 2007 г. беше номиниран в Амстердам за наградата "Християнска книга на Европа". ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
"... Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не "благодарение на...", а "въпреки че..." Това са думи на Станка Пенчева, изречени в първата и мемоарна книга – "Дървото на живота", издадена от ИК "Жанет 45" през 2007 година. Разбираемо за такъв откровен и прям човек като нея, това изявление е валидно и за следващите две "книги на паметта" (от фр. memoire – "памет"), които ИК "Жанет 45" с удоволствие предлага на читателската аудитория през месец юли ... |
|
|
На 2 април 2008 г. големият български поет Константин Павлов навърши 75 години. Тъкмо тази годишнина е формалният повод за двама негови приятели – художникът Светлин Русев и поетесата Божана Апостолова – да публикуват някои от последните текстове на поета в уникалното издание "Писмо до Светлин" с манускрипти от автора и негови портрети, рисувани през годините от Светлин Русев. ... |
|
|
Първо. „Съпротива.net” разказва за място, където Хитлер е още жив и се кара на Елвис Пресли; където трима руски космонавти закусват с водка от лев и шейсет бутилката; където вещици с жълти очи говорят на арамейски, а джуджета продават фалшив „Тефал”, и където на спирката можеш да видиш скелетите на всички, които са чакали автобуса преди теб. Второ. „Съпротива.net” е смешна книга. От нея можете да научите например какво е казал Марк Твен, като го завели на опера в Миланската „Ла Скала” и после го попитали дали му е харесало... („Е по-ужасно нещо не съм чувал, откакто изгоря сиропиталището!...” Това е казал Марк Твен.) ... |
|
|
Второ издание. ... Началото на XIII век. Цар Калоян е убит, а престолът на Второто българско царство е обгърнат от несигурност и амбиции. В тези бурни времена, когато мечът решава съдбата на царства и народи, една млада жена се оказва в центъра на жестока борба за власт и оцеляване. Дъщерята на Иваница... Мария е обещана за брак по политически причини - нейният съюз може да донесе мир или да разпали война. Докато царството е разтърсвано от предателства, междуособици и външни заплахи, Мария влиза в битка, която не се води с меч, а с ум, воля и смелост. Дворцови интриги, неочаквани съюзи и опасни врагове дебнат зад всеки ... |
|
|
Ударно начало с гласа на един млад мъж - циничен, превзет, самовлюбен и при все това будещ странна симпатия. През историята за издъхналата любов, през припомнените случки от детството и през четенето на един мистериозен писател, този мъж изповядва своето разбиране, че адът - това са другите. Но после изненадващо ракурсът се сменя и получаваме историята на жената - топла, мека, сетивна. ... |
|
|
"Авторът на “Позорни обстоятелства” обича пътешествията с влак. Няма препълнено купе, което петнайсет минути след появата му в него, да не е въвлечено в най-оживен разговор за домашни любимци, тъщи и свекърви, ранната пролетна сеитба или преимуществата на планинските билки при производството на домашен суджук. Скитащ ловец на сюжети, писателят поглажда доволно моржовите си мустаци, когато слуша разкази на пчелари, свещеници, пилоти, транжори, масажистки и кондуктори. Той изслушва героите си и се удивлява заедно с тях, поощрява ги с извита вежда, за да им каже накрая своето послание. Шифърът на Йордан Попов: “Животът ... |
Книги 
