"За приятелите си известен като Рашко, за неприятелите си - не знам и не ме интересува как е известен. С "До последен дух" той ще ви поведе на едно необикновено пътешествие, сравнимо и с "1001 нощ", и с най-разюзданите фантазии на Жул Верн. С важното уточнение, че за разлика от изброените класики, неговото пътешествие наистина се е състояло. И няма никакви изгледи скоро да приключи. В това житейско пътешествие нашият смел Немо - или Маруф, ако предпочитате - ще ви заведе в най-необичайните кътчета на планетата (от Коньовица та чак до устието на река Нигер); ще се сражава с вас и заради вас с ... |
|
|
Авторът на "Лисицата" се завръща с мащабен и неочакван роман за изкуплението. Книгата напълно ще промени представата ви за социалните, езиковите и общочовешките граници. За лимитите, които човешкият дух може да надскочи в стремежа си към доброто. "Тяло под роклята" е провокативен, оголващ човешката психика до най-елементарните частици и същевременно жестоко и мълчалив роман. Борис е най-самотният човек на света. Човек, изгубил част от себе си и готов да подложи плътта си на страшна болка. Да заличи личността си, да я унищожи, за да пречисти душата си. Но може ли от смъртта да се роди нов живот? " ... |
|
|
Автентични лекарски разкази. Тридесет и три автентични лекарски разкази, почерпани от тридесет и три годишната практика на автора като лекар и професор. Разкази за съдбата, която в голяма степен е в нашите ръце, за правото ни на свободна воля, за умението да избираме вярната посока. ... |
|
|
Росен Сеновски е роден през 1970 г. в Сливен. Живее и учи до 1988 г. в Нова Загора. От 1990 г. се преселва в Бургас, където учи право в Бургаски свободен университет. Автор е на три стихосбирки: "Градски ангели" (2000), "Спомени за ангели" (2003), "Ангели" (2011). От 1992 г. и досега е китарист в група "Горещ пясък" към Община Бургас. Автор е на над 100 песни - музика и текстове. Понастоящем е китарист и на певицата Тони Димитрова. "Това е книга за стаената в кръвта ни памет: памет за оцеляване, но и памет за неизлечима омраза и безнадеждна жестокост, пренесени през векове и ... |
|
|
Моряшки истории. ... Моряшките разкази Дунавска дъга не са литературна измислица, а истински случки, станали през периода 1973 - 1988 г., когато редактирах вестниците Речнофлотец и Дунавски фар, издавани от параходство Българско речно плаване в Русе. Писателката Невена Стефанова в своята книга Моряшки дневник твърди, че каквото и да се напише на моряшка тема, никога няма да се хареса на самите моряци: усещало се, че е създадено от човек не от техните среди. Моряците са чувствителни към фалша в моряшката тематика и затова не е лесно да се разказва за тях. Сега, след толкова години плавания, се осмелявам да споделя тези ... |
|
|
"Възгледът, на който принадлежа, е възгледът на поезията. Този възглед има хилядолетна история със запазени писмени съкровища, основаващи се на много по-стари предания. Аз нямам възглед, аз принадлежа на този възглед. Човек може да има поглед за нещо, но този поглед ще бъде, основан на възгледа, на който принадлежи. Възгледът е светлината, дето осветява нещата... Погледът е мнение, а възгледът - истина. Погледът дава граници и определения, а възгледът, осветявайки ги, ги отпраща напред. Възгледът разширява света, съединява погледите, събира обектите в цялост, т.е. възгледът е синтез." Румен Денев С тези думи ... |
|
|
Илия Троянов разказва за себе си, но в същото време по един красив, поетичен и предизвикателен начин описва топографията на живота след бягството, изграждайки портрета на съдбата на променящото се човечество на XXI век. Изгнаникът следва все едни и същи облаци, без да знае кога от тях ще ливне дъжд. Създава си собствена лудница и оттам се бори с безумието на света. Загубил е толкова много, че предпочита да живее в тесни стаички, които пълни до тавана с намерения. Илия Троянов още като дете напуска България със семейството си, но това преживяване продължава да му оказва влияние и до днес. В новата си книга авторът на & ... |
|
|
"Йоаникий трябваше да върви и да върви. Трябваше да сръчква заспалите, да ги подритва, да им подвиква. Да ги буди от вековната дрямка. Трябваше да дава духовно рамо, там където то не се усещаше, да им чете Евангелието и да го тълкува на прост език, да кръщава и опява. Трябваше да ги лекува с блага дума и билки, да ги учи да ашлаидисват и подрязват дървета и лози, да приготвят зимнина... Понякога удряше - като онзи оскотял от немотия колар или като нещастния ням крадец. Трябваше да им шепти страшни думи, да проси пари за бунта, да ги плаши, че ако не дадат, ще ги последват Божии и човешки наказания. Трябваше да ... |
|
|
"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла." Йордан Велчев "Книжище - така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов "Мястото, или Сказание за Иракли". Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да ... |
|
|
"Ако, вървейки из пустоща, да кажем, се спънех в камък, и някой ме попиташе как камъкът се е озовал на това място, струва ми се, бих отговорил, че той винаги си е бил там. Но да си представим, че съм намерил часовник на земята и ме попитаха как се е озовал на това място, едва ли бих и помислил да отговоря, както в предния случай, че вероятно винаги си е бил там. Трябва да е имало в даден момент и на дадено място майстор или майстори, които са създали часовника с определена цел; те са знаели как да го конструират и за какво ще служи. Всяко наличие на план, всеки белег на замисъл, които съществуват в часовника, ... |
|
|
"Женски изповеди" беше спряна през 1982 г. в издателство "Народна младеж" и изтеглена от печатницата като заглавие, оклеветяващо "социалистическия" морал. Ксерокопия на ръкописа се разпространявали "по върховете" и се четели с интерес от привилегировани другари и другарки, но до обикновения читател "опасните" изповеди не бяха допуснати. Като вътрешен рецензент, а после и като служител в системата на книгоиздаването аз участвах в няколкогодишните борби на автора да освободи труда си от забрана... Книгата "Женски изповеди" ще придобива все по-голяма значимост като ... |
|
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Оксиморон", новият роман на Михаил Вешим, е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора. Романът се нарича "Оксиморон". Подзаглавието е "нечовешки роман". Това също е оксиморон. Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. "Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В ... |
Книги 
