"Четенето на книги, освен всичко друго, е здравословно. Целият човешки организъм, всички органи работят заради мозъка, спре ли да работи мозъкът, организмът губи мотивацията си да съществува и започва да се разпада. (Справка: повечето пенсионери, отивайки уж на "заслужен отдих", престават да използват мозъка си и бързо се скапват.) Затова мозъкът не трябва да се оставя нито миг в покой! Всички сте виждали в края на всеки филм да се точат дълги надписи с имената на хората, създали филма - когато ти четеш, твоят мозък трябва сам да извърши цялата работа, която са свършили всички онези стотици хора: режисьори, ... |
|
|
"Дали всичко не свършва тук? Или пък започва представление, но такова, каквото ще ни поднесе живият живот?...""Различни са новите от това поколение. Нямат усещането за общност и близко приятелство, като зверчета са сами срещу всичко...""Да, сложен е днеска светът, но не бива като валяк да мачкаш всичко по пътя си, да рушиш съдби и мостове към другите. Естеството няма да те приеме такъв и ще те издуха като ненужна пепел.""Това, което живият живот ти поднесе, няма как да се измисли... Хваща те напълно неподготвен и се оправяй, ако можеш, ако не..., ближеш рани впоследствие." ... |
|
|
Три жени. Животът - проза и поезия е петата книга на Йовка Цветкова-Илиева. Състои се от две части - първата е повестта Три жени, а във втората са интересни разкази и емоционална поезия. Трите героини от първата част са жени, които се борят с всички сили да се реализират в живота въпреки трудностите, които ги връхлитат. Разказите във втората част са случки от реалния живот. Точно са обрисувани преживяванията и действията на персонажите. Стиховете са много въздействащи, понякога изпълнени с тъга, друг път с възхищение. Книгата е едно увлекателно четиво, което не те оставя до последната страница. ... |
|
|
Ирис, млада българска журналистка, пристига в Брюксел за стаж в Европейския парламент през 2003 г. Тя очаква Брюксел да е "семпъл, институционален и скучен град", но е омагьосана от него и решава да остане. Залогът е голям: бракът ѝ. Брюксел има много гласове, езици, идентичности, но носителите им живеят затворени в своите общности. Какво става, когато случайността наруши границите им и ги срещне? Дали жененият холандец прави грешката на живота си, когато през самотна нощ в Брюксел се обажда на словенска компаньонка? Ще открие ли любов в уредения си брак младото мароканско момиче, докато сестра ѝ ... |
|
|
След като цял ден са работили по общия си превод, всяка привечер двама мъже тръгват на разходка из града. Единият е писател, разказва как и защо е написал повест върху отломките от потънал в миналото сценарий. Разходка след разходка - покрай разказа за сценария и повестта разкрива и част от живота си. Пред другия - съпреводач по неволя, но събеседник по желание - се заплита и разплита мрежа от обстоятелства, преживявания, съкровени моменти, събитийни подробности, неизтлели чувства. Спомените на писателя за писането и живота се редуват с откъси от самата повест, с отзвука ѝ в събеседника му, едновременно привличан и ... |
|
|
Изданието се посвещава на 150 години от рождението на писателя. Пренебрегван 75 години от издателства и литературни "естети", критици и идеолози, романът "Висящ мост" на Антон Страшимиров възкръсва от забвението. Читателите ще съпреживеят бурни времена от нашата история в началото на 20 век, когато девизът "Да живее смъртта, момци!" носи повече живот, отколкото отстъпление, и в които парадоксалните проникновения на една неспокойна душа провокират размишления, не по-малко актуални и днес..."Момчета, Бог дава земи само на храбрите си народи... Да се вредим със своя народ: той пак нас ... |
|
|
От автора на "Петте спирки на сърцето" и "Пловдивски потайности"."Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност", е казал Ромен Гари. "Отец Константин се бори с Дявола" е колкото смешна, толкова и сериозна книга, защото всеки от нас се бори със своя вътрешен демон, със злото, което среща, с падналия ангел... И ни напомня, че единствено вярата е това, което може да ни помогне да спечелим тази битка. А ако сме достатъчно мъдри, за да го направим през смях, с нужната доза самоирония и усещане за незначителност на фона на божественото, то значи вече сме достатъчно добре ... |
|
|
Танцът на марионетките. Трагикомична история на журналистка, останала без работа, която започва да пише статии и интервюта за еротично списание. Историята се развива в наши дни в Германия, но прескача до 1960 и 1977 година в комунистическа Германия и Чехословакия, минава през Аруба, Венецуела, Мюнхен, Дрезден, Швейцария, Румъния и Париж. Блубел се среща с крайно интересни хора от индустрията и извън нея. Интервютата са автентични, а образите на някои от персонажите в книгата имат своите простотии в реалния живот, без да са фокус в историята. Събитията в личния живот на Блубел я изправят пред най-неразрешимата дилема в ... |
|
|
"Композиционно романът е изграден от две части - Удушеното утре - книга първа, съдържаща три раздела - Разбита тишина, Пред белия лист, Срещу света, на светло и Мъртвото днес - книга втора, състояща се от три раздела - Утре е мостът над бездната, Животът се пробужда и Каква съм - още не зная, като съдържа общо 60 глави. Всяко от заглавията е знаково за тематично-художественото съдържание и сюжетната структура, като обединяват авторовите търсения и послания. Една хибридна структура, в която историята на героите се преплита с автентични дневници, в които личността на автора се разтваря и потъва в образа на протагониста. ... |
|
|
"Емпромптю" - неговият двадесети сборник - предлага на читателите вълшебна игра на теми, жанрове и изненади в тридесет и шест нови разказа на писателя. Автор на над 270 разказа, публикувани в периодичния печат, сборници и антологии от 1980 г. насам, Емануил Икономов печели голямата награда на името на Атанас Мандаджиев за криминален разказ, както и наградата "Еврокон" за принос в развитието на фантастиката. Негови произведения са преведени в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия, Гърция."Възхищавам се на умението на Емануил Икономов да вижда необикновеното в привидно тривиалното. Затова и ... |
|
|
Думи Отдавна - в далечното му детство още - орляк деца тичаха да се кривим на изпаднал в селото ни просяк, думи. Нима и вие като тях - като невинните деца - сте жестоки, думи? Помня: странникът да ни приласкае с кротък поглед се опитваше, после гневно размахваше юмрук, после завираше лице о дрипавото рамо да скрие бликналите сълзи; но нищо; и сакатото му тяло се изгубваше из пътя, думи. И аз така - като самотника мъдрец - ще се изгубя думи. Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо, думи. С плътта си ще ви храня, думи, с кръвта си ще ви поя, думи, душата си - да я разкъсате за зрелище - ще ви отдам, думи; върху ... |
|
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
Книги 
