Книгите на Хелиана Стоичкова са разнообразни и изпълнени с динамиката и настроението на ежедневието. В тях ще откриете истории от миналото, настоящето и бъдещето, преплетени в танц на фантазията, действителността и абсурда. ... |
|
Тази книга съдържа 40 къси разказа, които са на пръв поглед съвсем отделни истории. Но тънки нишки отново обединяват някои от образите в тях. Ходим по ръба на абсурда всеки ден. Научили сме се да го чуваме, да го виждаме и доста често да се смеем в лицето му. А понякога, когато това ни е удобно, да се правим, че не знаем за неговото съществуване. Част от разказите са написани по искане на читатели и в тях има особено много чар. Читателят сам е избрал посоката и пътеките, които се появиха са много разнообразни и живописни. Книгата е докосната отново от абсурдите на действителността, в която живеем. Ще откриете лошите в ... |
|
В книгата "Пътят" Йовка Цветкова-Илиева описва житейския път на различни хора. Голяма част от разказите са създадени по действителни случаи. Героите преминават през различни етапи на живота си. Някои могат да се преборят с трудностите, които ги връхлитат, а други не успяват. Успехът по пътя, който всеки е избрал, зависи от неговия характер. Поезията в книгата е изпълнена с много нежност и обич, както и с безпокойство за децата, които напускат страната. ... |
|
Михаил Кръстев е автор на художествено-документалната трилогия "Виното на надеждите", посветена на Априлското въстание. Роден е в град Перущица. Завършил журналистика в Софийския университет. Автор на романа "Орехова поляна". Работил в телевизията и пет национални вестника."Толерантността е същност на човешката душа. Самото ни съществуване е свързано с мира между хората, с инстинкта за общност, облагороден от човешката култура. В джунглата няма толерантност: има принудителна търпимост, война за кокала, женската и територията. Ако това се случва и между хората, значи човек живее в два свята - ... |
|
Любовта може да променя животи или да обърква съзнания. Да се чака с години или да се забравя. Но за Кларк, тя е време за размисъл и анализ на допуснатите грешки. Неговият блян за любовта на Изи не спира с времето, а прераства в задаване на множество въпроси.. Дали от погледа на мъдростта и опита ще съумее да открие отговорите? Компанията на Ана и Катя ще го поддържа през трудните дни. Но дали и Ана не търси същото бягство от любовта? Освен с музиката, песните и лиричния си глас, Горан Запрянов ни поднася своето литературно откровение под формата на вълнуващ разказ за невъзможната любов такава, каквато всеки я познава ... |
|
"Тема на разказите на Елена Алексиева е природата на човешкото. Те мерят степените на чудачество и чешитлък, които природата на човешкото може да понесе, изпитват устоите ѝ при сблъсъка с абсурдите и нюансират тънката мяра между реалното и нереалното. С много ирония, но и с много топли цветове, с фин усет и с богат, разгъващ силата си език, Елена Алексиева събира нишките от трудното живеене на въпросните малко странни хора, на които привидно все нещо не им достига, макар дълбоко в себе си да крият доказателствата за щастието." Амелия Личева "Мнозина писатели се опитват от малка случка да напишат ... |
|
"В народните приказки хубавите неща стават от третия път. Би трябвало да е така. По-дългото очакване засилва радостта от постигнатото. Но я си представете приказка, в която десетки юнаци обещават справедливост, заемат се да я осъществят и един по един се провалят. И то в днешна приказка, която протича пред очите ни. Към нея ни насочват смешно-тъжните разкази на Мирослав Михайлов в тази книга. Читателят има два избора - да почувства горчивина или да се развесели. Най-вероятно да усети и двете. Онзи, който настъпва десетки пъти мотиката, а не два пъти, както е във вица, сигурно ще ни разсмее. Но той как възприема това? ... |
|
"В шеметния низ на годините условията за живот на планетата ни се променят, а белезите на човешката нравственост си остават като че ли все същите. Докъде водят лековерието, липсата на бдителност и недостигът на човещина? Не забравяме ли твърде често, че земната природа ще е извор на блага само дотогава, докато я пазим и полагаме грижи за нея, че не е някаква завинаги? Нашата планета е разнолика, както всичко във Вселената. Тя крие и своите клопки, за да научи оцелелите на бдителност. Хилядолетия сякаш не стигат, за да осъзнаят хората как трябва да се отнасят към околния свят, към природата и как да общуват помежду ... |
|
Тоталитарен роман."Прието е в различните видове публикации, когато нещо трябва да се обясни или разясни, съответният текст, съпроводен с някакъв указателен индекс - най-често звездичка, да се изписва под черта в буквалния смисъл на думата. Изтегля се една черта най-отдолу на страницата, като се оставя място и за добавката, която популярно се нарича "бележка под черта". В английския ѝ викат "фуднот", което при чепат превод означава нещо като "бележка долу в/под краката", в немския ѝ казват "фуснове", което означава същото, а на руски е "сноска", което ще ... |
|
Комедия, разсмиваща до плач! Страстта на Костас Папуляс е театърът - и когато внезапно се оказва свободен от брачните окови и с прилично наследство, той решава да преследва мечтата си: да създаде театър. Но в Гърция театри под път и над път, затова тръгва да търси реализация на амбицията си в друга балканска държава. Костас напуска родната Елада, за да скита в чужбина като един нов Одисей. Поклонникът на Мелпомена първо се отправя към Скопие, там удря на камък, но се сдобива с приятел - амбициозен македонски драматург. Съдбата го отвежда в София, където наивният грък и особено парите му са посрещнати с възторг и ... |
|
С годините и натрупания опит идват и историите. Често животът ни предлага изненади, които и най-богатото въображение не може да измисли. От тяхната гледна точка нещата изглеждат по съвсем различен начин. Така онова, което за нас е било само теория или идея, се превръща в лична опитност. Догмата става живот. Притчите, които са в тази книга, са плод на това превръщане на словото в живот, на прочетеното в преживяно. Всеки, който има повече път зад гърба си, има своите притчи, които придават индивидуалност на духовната му практика. И това е най-хубавото. Всеки би трябвало да разкаже на другите за тези лични, преживяни и ... |
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |