Редове за художници. ... Красен Камбуров е български поет, есеист, драматург, белетрист и преводач. Красен Камбуров е роден на 21 ноември 1949 г. в Пловдив. От 1950 г. живее в София. Завършил е българска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Работил е в редакцията на сп. "Философски алтернативи" и в отдел "Архиви" на Националния литературен музей. Член на Съюза на българските писатели от 2012 г. "Ето знаменитото пророчество на Сенека от трагедията му Медея: "Ще изминат години и след много векове Океанът ще разшири оковите на нещата, и Земята ще се разкрие огромна ... |
|
"Бивш учител по география, цял живот мечтал да пътува, но никога ненапускал границите на България. Негов приятел, бленуващ придобиване на апартамент, но останал на улицата. Професор, притежаващ хиляди книги, но неуспял да напише нито една... Тези сходни биографични липси при тримата ще накарат бившия учител да си измисли реч, която да произнесе от катедрата, щом (ако) се върне на учителското поприще. "Уважаеми млади хора - ще кажа, - най-важното нещо в живота е да знаете кои сте. Какво можете, какво бихте могли евентуално, а също - доколко го можете и доколко бихте го могли. Във връзка с това ви призовавам - не ... |
|
Това е книга за обичта на майката. Книга за топлината на семейството. За мъката, която повечето осиновени изпитват, когато разберат истината за себе си; за болката, през която партньорите преминават, за да станат родители; за омразата на осиновените към жената, която ги е оставила; за гнева, който ги разяжда, за желанието за реванш; за притесненията дали си достоен за родител; за тежестта на това да "избереш" дете; за ужасяващото очакване някой да те "одобри"; за кръста на биологичните майки - някои от които принудени да оставят децата си и живеещи винаги с частица от сърцето в ада; за загуби, тъга, ... |
|
Писателят може да търси сюжет, но сюжетът още по-често идва и сам, без да бъде търсен. Идването му, пораждането му може да бъде предизвикано от мисъл, от представа за далечно или близко събитие, от съвременен или исторически образ, може да бъде предизвикано от една случка, от една случайна среща, от една гледка сред природата, от една песен, дори само от един словесен или музикален израз. Това е само началото. ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
Това е историята на лицето Гунчев, Орловски, Ястребовски, Соколинов, понастоящем Буревестников - дребен мошеник, комуто късметът и волята винаги изневеряват миг преди да приключи Големия удар, или гениален предприемач, принуден от историческата случайност да се сражава с вятърните мелници на соцсистемата. Театрално-деловите му превъплъщения винаги започват с апломб и завършват с обещание за женитба, защото при всичките си недостатъци нашият герой има едно голямо достойнство: разбира жените и се чувства отлично в тяхната компания. Създаден първоначално като сценарий и придобил статута на филмова класика с незабравимото ... |
|
От авторът на "Камбаната". ... Новият роман на Недялко Славов - "Пиафè", е книга за трагизма на любовта в нашия все по-абсурден свят. В неговото мото: "Това сме ние - цялото човечество, решено с първата му формула - жена и мъж, които идват - жена и мъж, които си отиват", е кодът на връзката между двамата герои Крис и Зара. Романът е шоков, шеметен и безмилостен. Авторът на "Камбаната" отново е верен на себе си да разсъждава мащабно и провиденчески над големите теми на съвремието ни. "В литературата е важно да си единствен, а Недялко Славов е избрал точно този път!" ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременни български автори" на издателство "Труд". ... История за чудните приключения на група съвременни младежи, попаднали в миналото, в хайдушката дружина на Вълчан войвода, заедно с когото след редица премеждия се пренасят обратно в нашето време, за да продължат и тук своята битка за справедливост. История за първата любов, за възмъжаването, за доблестта да останеш верен на една благородна кауза въпреки всичко и всички... Книгата може да бъде интересна както за тийнейджъри, така и за техните родители. "Озовал се на върха, Дамян отначало се бои да се изправи, ... |
|
В основата на романа "Репетиции" е грандиозният замисъл на изпадналия в немилост патриарх Никон да съгради - през XVII век, близо до Москва - Нов Йерусалим и в новопостроения храм "Гроб Господен" да повтори като мистериално действо събитията от Страстната седмица. За целта е привлечен френският комедиограф Сертан, а величествената възстановка трябва да доведе до Второто пришествие на Христос на руска земя. Замисълът се проваля, организаторите са изпратени на заточение в Сибир, самодейната трупа, състояща се от неграмотни селяни, се превръща в мистична секта, завладяна от идеята да се изиграе на всяка ... |
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999), "Лично време" (2002). Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания, някои преведени на полски, немски и английски език. "Не мога да скрия удоволствието, с което четох ръкописа на Олга Шурбанова "В далечното пътуване". Отделно увлекателния разказ, описващ историята на рода и предците на авторката, съдбите, ... |
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
Житейски истории и съдби човешки. ... "Когато завърших четвъртото отделение в родното си село и ми казаха, че от есента ще уча в Шумен, нищо не подозирах. В началото на септември мама ме заведе в Шумен. Записаха ме в училище, настаниха ме в квартира. Тогава настана най-страшният час - мама си тръгва. Тази малка подробност не я бях предвидил - мама си тръгва и аз оставам сам-самичък в големия и непознат град. Тръгвам да изпратя мама до автогарата, а една буца е заседнала в гърлото ми, задушава ме потискан плач. Държах се мъжки, докато мама си купи билет и застана пред зейналата врата на автобуса. Тогава мъжеството ме ... |