"Не се съмнявам, че повечето от възторжените четци на Хаджийски не си дават сметка за характера на неговите обяснения. Ала тъкмо това забележително умение на автора да ни представя единичното и конкретното през призмата на закономерното, в него аз съзирам най-ценната черта в неговото научно дело. Тъкмо тя е според мен, която никой от нашите учени и писатели не притежава в такава мяра и която очертава Иван Хаджийски като най-талантлив, да не кажа, единствен досега български социолог."Акад. Д. Михалчев, 1940 г. "В един момент се усещаш някъде си и нямаш обяснение къде си, какъв си. Отваряш Иван Хаджийски и ... |
|
Димитър Шумналиев, роден през 1947 г. в София, завършва българска филология в СУ, специализира френска култура в университета на гр. По, Южна Франция, печели диплом от писателската програма на университета в Айова, САЩ. За сборника „Влюбени разкази” получава международната писателска награда „Балканика”. ... Няма нищо по-обсебващо от собствената ни инфорамация, твърди един от героите на новия роман на Димитър Шумналиев. И от спомените за социализма, понеже младостта ни мина през него. Ние виновни ли сме, че се родихме в социализма и той ни направи свои герои. ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Името на писателя Рачо Стоянов е свързано предимно с драмата му "Майстори", отредила му заслужено място в редицата на най-изтъкнатите наши драматически автори. Малцина знаят обаче, че повестта му "Майка Магдалина", излязла в края на 1936 година, донася на своя създател единственота държавно отличие - наградата на Българската академия на науките и изкуствата. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска ... |
|
Христос е най-неуспешният велик опит да бъде спасено човечеството. Няма Негово послание, което да е разбрано. Нито смирението, нито простотата на живота, нито прошката, нито любовта. Защото да бъде разбрано нещо, не означава да бъде наизустено. То трябва да напълни сърцата и постъпките. Човечеството слуша думите и папагалски ги повтаря. Изпълнението, правенето не се е получило. Замисленото спасение се е провалило. Христос продължава да чака своето възкресение. ... |
|
С излизането на книгата през 1968 г. (тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това.") Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми - роден дом, семейно-родова общност и т.н. Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра - на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... В тома са включени три повести и осем разказа на един от най-своеобразните наши белетристи. Творбите му са сякаш психоаналитични етюди на една душа, изгубила равновесие, угнетена от страховити афекти, от някакъв неизясним грях, оплетена от загадъчни двоумения и влечения. Статиите за творчеството на автора са от Г. Константинов и Елка Константинова. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. "Името на ... |
|
"Мира Папо отново ме възхити с изтънчената си и чувствена проза. Замислих се - може ли един голям писател да не е християнин? И си отговорих, че вероятно може, но е по-добре да е. Когато си стъпил на планината на вярата и бродиш сред бистрия ѝ въздух - ти наистина ясно виждаш живота в полите ѝ. Вярата прави така, че да мериш страстта, да познаеш радостта и да я отделиш от тъгата, да усетиш отчетливо всяко чувство и всяко вълнение. Само въздържанието прави вкусът на виното така ярък и опияняващ. Само светлината на вярата прави така, че да виждаме изключително ярките сенки и тъмнини, но и яснини и просвети ... |
|
Въздушните хора е антология с 23 разказа, отличени в XI издание на Конкурса за фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян (2022). Съдържа разказа В сенките на върховете от Кирил Г. Иванов, носител на Първа награда, и трите разказа, поделили Втора награда. Книгата е издание на списание Сборище на трубадури и се издава с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура. ... |
|
Къси разкази с неочакван край, неочаквани продължения и преплитане на действителността и конструктите на идеите."Духът на Иван бродеше от незапомнени времена на прага между света на мъртъвците и този на живите. Той бе принуден да изпълнява важната задача да плаши живите и всяка година в определени дни като Вси светии, Сирни заговезни и други празници ставаше особено активен, не защото му беше особено приятно, а защото нямаше много голям друг избор. Той изпълзя изпод един голям крайпътен камък, където му бе приятно да се крие и тръгна по улицата. Край него минаха деца облечени като кукери, които подрънкваха с едри ... |
|
Една жена тръгва по Камино и Пътя я превежда през нея самата. Историите, които среща, я връщат към историите от житието ѝ. Това е книга за Камино, но и книга, която предизвиква да потърсите собствения си път. В нея няма да откриете много география, но има голяма вероятност да откриете себе си. Жълтата стрелка е втората книга на Нора Ардашева. Историите в нея са разказани с присъщите на авторката хумор и мъдрост, които вече познаваме от Откровенията на един Шинорик. Но макар да разказва за Камино, не бихме могли да наречем тази книга пътепис, ако не уточним най-важното - че е пътепис за душата. А също и обещание, ... |
|
Автентични лекарски разкази. Двайсет и четири автентични лекарски разказа, почерпани от контакта на автора с бивши и настоящи затворници и криминално проявени болни. Разкази за потрошени съдби и погубени надежди, за черното в душата, раждащо чудовища, за възмездието, което рано или късно спохожда всеки. ... |
|
Разказите от Сините канарчета са тематично и стилово продължение на разказите от Приказните острови и авторът ги определя като: "27 още по-малки камъчета от камъчетата на Приказните острови, дори някои песъчинки, които влизат в обувката, бодват и те карат да поспреш. Като го извадиш от обувката и го разгледаш виждаш нищо и никакво камъче, но и то има слюдичка, която хвърля лъч в окото, бодва сърцето, кара струната да трепне и да се замислим.". В книгата са включени къси и много къси разкази от Златимир Коларов. ... |