Книга против мигрена съдържа 17 кратки разказа и концептуални авторски фотоилюстрации в импресионистичен стил, вдъхновени от реално съществуващи лица и житейски събития, повлияни от далекоизточната философия, от потока на съзнанието в западната литература и до известна степен от литературното течение магически реализъм. Това е втората книга на Венелина Петкова след дебюта ѝ с книгата Бели петна - хайку, хайбун и 50 авторски илюстрации с източен туш. Венелина Николаева Петкова е родена през 1979 година в град Варна. Живее в София. От 2014 година е член на Българския хайку съюз. Пише кратка проза и поезия по ... |
|
|
"Беше събота, направи си сметката и реши да умре във вторник, на 19 септември 1989 година." Из книгата Какво се случва всъщност в тази увлекателна история, на пръв поглед изцяло лишена и от паяжина, и от камбана? Кои събития провокират малкия човек да сложи край на съществуването си? Какви са тежестта на самотата и ролята на приятелството? И как обикновеният дърводелец с необикновено светоусещане се изправя срещу страховете си? Дълбоки въртопи от колоритни спомени, мисли и приказки кръжат и тънко тъкат паяжината на един човешки живот, за да разберем за кого наистина бие камбаната. Йордан Родопски 1942 - 2022 ... |
|
|
Човекът бе успял да опознае и погледне житейския си път под много и различни ъгли. Открил бе и тайнството на покоя, превръщайки се от участник в собствения си живот в един негов безпристрастен наблюдател."Аз не искам Небе! В мен са триста вселени. И в галактики бродя при пълна Луна. Нощем пеят планетите с мен и говоря езика на всяка звезда. Но звездите не искам да слагаш в нозете ми! Ще загубят и пламък, и огън, и страст. Подари ми пътеки, планини и безвремие, щипка Любов и бъди Светлина..." Здравко Стоицев ... |
|
|
Записки под карантина. ... "Написах този роман - втори от поредицата за Спас Господов, по време на извънредната световна ситуация заради COVID-19. Пишех всеки ден - от началото на карантината у нас (13 март 2020), по една глава, която споделях във Facebook. Бях кръстил свитъците "самопишещ се роман", не знаех нито кога ще свърши, нито как. Благодаря на десетките им първи читатели, които - във време на самоизолация, ме даряваха с радостта от споделянето. Пишех за всичко онова, което ме е интересувало откакто се занимавам с четене и писане, но ако не беше карантината, едва ли този текст щеше да се роди. ... |
|
|
"Щастливи ли сме" е емоционален диалог между двама мъже от различни поколения, но еднакво отритнати от съвременното общество. Петдесет и пет годишният инженер Благой Трендафилов, израснал в тоталитарно време, и младият, току-що завършил университета Христо Гюлмезов са уволнени от работа, изоставени от жените и приятелите си, защото осъзнават и почитат общочовешките ценности. Търсейки причините и смисъла на всичко, в един зимен ден двамата се впускат в страстен диалог, който кара читателя да си зададе въпросите "Какво е щастие" и "Дали наистина сме щастливи". Защото щастието е в нас и само ... |
|
|
Йордан Динев е автор на четири книги на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. След неговия успешен дебют в художествената литература със "За пясъка и хората" през 2017 г., настоящата книга е второто му произведение в жанра. Тя представлява своеобразна житейска автобиография, изразяваща размисли, почит и преклонение пред бележити фигури и събития от древната история до днес. "Ще бъда продължител на традиции. Ще бъда. Без мене няма как. В кръвта ми капките са хиляди и всяка носи дух. Ще бъда продължител на традиции, такъв е моят род!" Йордан Динев ... |
|
|
Историята, разказана в тази книга се случва на пътя. Той е мястото на срещата, но най-вече - на разминаването. Пространство на изгубено равновесие, в което само думите са моста към намирането му. Героите са гласове, в които е възможно читателят да припознае себе си, което ще бъде част от пътя на думите и опита им да се слеят в изговарянето на живота, да са част от спиралата му. ... |
|
|
Младо семейство изоставя големия град и се установява в живописно село край морето. Ева и Леон са успели в професиите си хора, но тежката болест на техния син Давид коренно променя живота им. Късната есен носи монотонността и тишината на дните, събуждани единствено от звуците на пианото и грохота на морето. В дните на сериозни изпитания за семейството, в къщата започват да се случват странни неща. Поредица от загадки и мистерии отключват скрити спомени и поставят въпроси свързани с миналото. Синьо слънце е психологически роман с интересен тематичен избор, сюжет и композиция. В хода на действието преплитането на реално и ... |
|
|
"Знам, че днес мъдростите, поуките от народните приказки у някои от младите българи ще предизвикат насмешки, на други ще им прозвучат старовремско, наивно, несмислено. Трети ще решат, че това са писания, които са изживели времето си и няма да бъдат проумяни. Но аз вярвам, че ще се обърнат нещата към добро, че българите ще погледнат назад към предците си, към корените си, за да потърсят и намерят там опора, кураж и сила, и да продължат напред. Защото няма нищо по-страшно от това съзнателно да се откажеш от рода си, потеклото си, от създадената от народа си духовност съхранена до наши дни, за да стигне до нас, днешните ... |
|
|
Българският Декамерон."На всяко живо същество, което диша са понятни чувствата на любов и страдание. Те поддържат организма, дарявайки го със сила и величие на духа, като по този начин ни разграничава от животните, събужда ни за подвизи и осмисля нашите дни. Бих желал това, което тепърва ще прочетете, да ви достави духовна наслада. Местата, по които се развиват събитията определиха и заглавието - Планински роси. Действието в произведението ми се развива по следния начин: компания влюбени млади хора търсят усамотение и спасение от ограниченото и сковаващо ги социалистическо ежедневие сред прекрасната българска ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
|
|
"Все повече времето не стига, та се научихме и ние, редакторите, бързо да четем. Става дума за онова попрочитане на ръкописа - по диагонал, след което затваряш последната страница и започваш да обмисляш как да върнеш написаното, та хем да кажеш истината, хем да не боли. Случват се обаче ръкописи (макар и рядко), които те хващат, приковават вниманието ти и ти, забравил, че си редактор, започваш да ги четеш по закон божи - наред, авторът ти става симпатичен, героите му интересни, а когато затваряш и последната страница, въздъхваш с облекчение и очакваш с приятно чувство да видиш оня, който те е развълнувал. Така се ... |
Книги 
