Ненчо Илиев е един от известните писатели и журналисти в междувоенния период в България. През Първата световна война е военен кореспондент към българската армия, с която обикаля българските позиции от Ниш до Кавала. Вследствие на своите впечатления и общуване с войниците той издава през 1918 година книгата, която държите сега. "По стъпките на безсмъртните" е сборник с разкази, чрез които Ненчо Илиев ни прави съпричастни с героизма на българския войн в неговата борба за защита на отечеството. Основни действащи лица в тези разкази не са познатите ни генерали и старши офицери. Обикновеният войник, събирателен ... |
|
|
"Винилови души" е колекция от опити да се обясни и осмисли баналното, дребно човешко ежедневие чрез внезапното му потапяне в необичайности, измислици и сънища, които често могат да минат и за реалност. Асансьор се появява насред обезлюдено село, социализмът е пържена риба, любовта е мъртва муха, смъртта - комшийката отляво, а една лопата става основен морален стълб на цяло едно общество... Объркани и несигурни, героите в разказите търсят Големия смисъл, за да открият всеки път, че единственото, което наистина има значение, са драските, счупванията и петната, които, като стара винилова плоча, колекционират в ... |
|
|
Теодора е психолог по сърце. Чете много и с голям интерес книги за детска и специализирана психология. Опитва се да разрешава проблеми и да помогне на всеки, който потърси помощта ѝ. Най-голямата ѝ победа е тази над себе си. Опознава се, анализира всеки детайл от детството си, за да достигне до щастието и да намери така желаните от всеки човек спокойствие и удовлетвореност от живота. Санаториумът е книга, която разказва за този път, за терзанията, болките, радостите и сълзите на едно малко момиченце, за преживяванията и преосмислянето на всеки един детайл от един ключов за живота ѝ период. Всеки читател ... |
|
|
"Когато излезе "Елада Пиньо и времето", няколко литературни критици написахме, че се е появила една изключително важна голяма книга, която се появява един път на 10 - 20 години... Трябваше да изминат няколко месеца, за да разбере по-широката читателска аудитория, че става дума за един нов голям български роман. Когато излезе нейната следваща книга "Вътрешната стая", пред нас стоеше задачата да кажем къде в българската литература стои Керана Ангелова ." Михаил Неделчев, литературен критик "Докато четях "Вътрешната стая", постигах усещането за щастие." Юлия Огнянова, ... |
|
|
От автора на поредицата "Северозападен романь" от издателство "Попов мост" - Стоян Николов - Торлака ."... Хазартът е друго. Той е начин на живот. При комара днес може да заложиш, но може и да не го направиш. Зависи дали си се опарил или не. Зависи и от други работи. Колко си смел или си мислиш, че си смел, колко се съобразяваш с мнението на околните, когато ти мелят на главата, че не трябва да продължаваш така... Но най-вече зависи от това, доколко си податлив на зависимости. Комарът се търпи. Можеш и с него, но можеш и без него. Хазартът е пристрастяване. Той е по-тежък от венозен наркотик и ... |
|
|
"Сюжетът на "Тежки елементи" е бурен, богат на елементи и акценти, изненадващи обрати и трансформации. Описани са повече или по-малко цели светове, паралелни вселени, исторически отрязъци, цивилизации - при това не само хуманоидни и дори не само биологични. Описани са с една брилиантна лекота, с минимализъм и същевременно с достатъчна детайлност, при това хуморът и иронията са предостатъчни на всяка страница. Драматургията при разработването на сюжета впечатлява - авторът е разпръснал мини, които избухват една след дурга и то точно когато, където и както трябва. Всяка от първоначално будещите леко ... |
|
|
Разказите от книгата - "Човекът с очила", "Фалшива музика" и "Като хлебарка" са преведени и публикувани във френските списания "Литерал" и "Вокатиф". "Да ме води" притежава особеностите на труднопостижимата жанрова конструкция - късия разказ. Емоционалната бивалентност определена от многоизмерната и динамична природа на персонажа, се придържа към традиционната повествователна форма и в същото време постига разголената правдивост на преживяната чувственост." Жана Абрашева (журналист и литературен критик) "И още нещо - мисля, че Милена Буржева е тъжен ... |
|
|
Този роман проследява всяка от историите на четиримата войника, които си разделят дрехите на Исус Христос."А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял. Взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу, затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде, за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това." Йоан 19:23-24 ... |
|
|
"Отивам някъде, където вчера ме е нямало, с надежда да открия нещо, което вчера не съм знаела." Урдовиза Дванадесет истории, описващи една позабравена вече епоха - траките и техните земи - в ранните християнски времена, непосредствено преди преобразуването им в римска провинция. Разказите, сплетени монолитно, представят една измислена "легенда" за два разрушени владетелски дома в нашето Южно Черноморие и възникването на Китен, с недостъпната днес за посетители крепост Урдовиза. От страниците в плът и кръв оживяват царят на астите Тейрой, двете му жени Евфимия и Стредуза, дъщерите принцеси Урдовиза и ... |
|
|
"Драги читателю, Ако си зарязал за малко електронната си занимавка и си взел в ръце тази книга, ти си любител на литературата и трябва да знаеш, че това е третата книга на Златка Христова. Авторката е "в труден понеделник родена" и е от "поколението, изгубено в прехода", но личи, че е призована да бъде творец. Този път в лириката ѝ преобладават зимни пейзажи, но въпреки богато внушената идеална зимна белота, от тях не лъха хладина, а напротив, сгрява споменът за август и блещука мечта за юни. Лирическата героиня се приобщава към природата чрез различни метаморфози и също като луната е ... |
|
|
Известно е, че животът сътворява най-хубавите и странни истории. Една мисъл, в чиято вярност Д-р Владимир Петков нееднократно е могъл да се увери. Роден през 1950 година в София, той учи в Руската гимназия, завършва медицина в Дипломатическата академия в Москва. В Епизоди от номенклатурния аквариум или как... се купува риба, авторът за първи път споделя забавни спомени от своя пъстър професионален път."Преди 1989г. в Народна република България съществуваше огромно разнообразие в номерата на моторните превозни средства. С черни цифри на бял фон се движеха служебните автомобили. Личните, обратно, с бели цифри на черен ... |
|
|
Страхът е в нас, дори да не го усещаме съзнателно, готов с единствената си благородна мисия да ни защити в оцеляването. Точно тук, обаче, дяволът е скрит в детайлите. Често ние осигуряваме условия, в които той, вместо да закриля в името на живота, ни пази от самия живот. Тогава страдаме от различни безименни болести, които не са съдба, а последица от болестта в обществото. Можем ли обаче да се научим на доверие в едно общество, което ни желае доброто, а спира растежа на личността, сливайки я с масата? Или пък в друго, където хората са толкова загрижени за вечния си живот, че дори не забелязват как земният минава ... |
