От авторът на "Камбаната". ... Новият роман на Недялко Славов - "Пиафè", е книга за трагизма на любовта в нашия все по-абсурден свят. В неговото мото: "Това сме ние - цялото човечество, решено с първата му формула - жена и мъж, които идват - жена и мъж, които си отиват", е кодът на връзката между двамата герои Крис и Зара. Романът е шоков, шеметен и безмилостен. Авторът на "Камбаната" отново е верен на себе си да разсъждава мащабно и провиденчески над големите теми на съвремието ни. "В литературата е важно да си единствен, а Недялко Славов е избрал точно този път!" ... |
|
В основата на романа "Репетиции" е грандиозният замисъл на изпадналия в немилост патриарх Никон да съгради - през XVII век, близо до Москва - Нов Йерусалим и в новопостроения храм "Гроб Господен" да повтори като мистериално действо събитията от Страстната седмица. За целта е привлечен френският комедиограф Сертан, а величествената възстановка трябва да доведе до Второто пришествие на Христос на руска земя. Замисълът се проваля, организаторите са изпратени на заточение в Сибир, самодейната трупа, състояща се от неграмотни селяни, се превръща в мистична секта, завладяна от идеята да се изиграе на всяка ... |
|
Новият роман на Емилия Дворянова, носителка на наградата на Фонд "13 века България". "− Мо, трябва да разберем дали света го има, или вече не е - изрече Ут и млъкна веднага, за да остави Мо да мисли върху това толкова голямо нещо." Този роман започва като антиутопия - земята сякаш отново е безвидна и пуста, а свят, условно наречен така, понеже дори не се помни какво е, вече не е останал. Наличното изглежда ущърбно, нарушено, разпокъсано, но засега някак оцеляло. Така неусетно започваме да крачим с Мо, без отговори и без надежда да стигнем до надеждата. Трябва ли да повярваме, че това е ... |
|
Житейски истории и съдби човешки. ... "Когато завърших четвъртото отделение в родното си село и ми казаха, че от есента ще уча в Шумен, нищо не подозирах. В началото на септември мама ме заведе в Шумен. Записаха ме в училище, настаниха ме в квартира. Тогава настана най-страшният час - мама си тръгва. Тази малка подробност не я бях предвидил - мама си тръгва и аз оставам сам-самичък в големия и непознат град. Тръгвам да изпратя мама до автогарата, а една буца е заседнала в гърлото ми, задушава ме потискан плач. Държах се мъжки, докато мама си купи билет и застана пред зейналата врата на автобуса. Тогава мъжеството ме ... |
|
Фотографската фамилия Карастоянови. ... "Пред нас е едно необичайно и завладяващо четиво, разположено между териториите на историческото изследване, на мемоарния и фикционалния разказ. Тук са събрани и взаимно усилени дълбоки пластове на времето и личен опит - с изключително чувство към визуалния образ и паметта, която той носи, със заговарянето на документалното в непосредствената интензивност на преживяното. С лекота Анна Топалджикова създава усещане за това как всичко случващо се в Голямата история е преминало през разработените в семейството на Карастоянови нови медии: през авантюрно донесената от Белград ... |
|
След толкова много години живот тя прави равносметка и търси пропуснатите възможности или пропилените часове. На дали вече не е късно? И затова бърза да поправи грешките си. По пътеките на спомените тя застава пред нас като една поетична учителка биолог. Тя съзнава, че след себе си трябва да оставя красиви и светли следи. ... |
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
|
Всички герои в този роман сме измислени. ... Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам "екскурзиантски". Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... ... |
|
"Несъгласни думи - 2" на Димитър Бочев е породен от присъщия на автора интерес към съотношението между Божието и людското - както във фундаменталните добродетели и ценности, които християнската ни цивилизация следва, така и в индивидуалната съдба, в биографичния път на всеки от нас. Особено внимание авторът отделя на феноменологията на любовта, на изневярата, на страданието, на щастието. Писателят се опитва да разгадае ситуираността на конкретния човек в човечеството, на индивида - в общността, на физичното - в метафизичното, както и несъразмерното, заредено с нерешими скрити конфликти взаимодействие между ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Изкушението да припознаем в героите на "Операция "Марсов венец" реални лица е много голямо, но авторът сам твърди, че "всичко в тази книга е плод на авторовото въображение и всички съвпадения с реални лица и ситуации са случайни". Ние, естествено, не трябва да се оставяме да бъдем подведени, защото някои събития и личности, описани в романа, напомнят поразително скандални събития и личности от близкото ни минало, макар че, разбира се, писателското въображение е доукрасило и добавило или ... |
|
"Идеята да се съберат в книга есетата на Владимир Левчев е удачна и заслужава адмирации – когато текстове, писани по различни поводи, се обединят в книжно тяло, се вижда целостта, единната линия на мисленето и последователността в идеите, изказвани в съответните текстове. "Краят на една епоха или Мутренската култура и залезът на Запада" във всички случаи ще допринесе за ситуирането ни световната карта, ще заглуши страховете ни и ще увеличи надеждите ни. И в крайна сметка, ще ни помогне да открием себе си като нация, която е в Европа, но сякаш отказва да повярва в това, скептична е към цивилизационното си ... |
|
Една невероятна история, която няма да можете да оставите. ... Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото всяко съществуване се нуждае от метафизичност, за да бъде осмислено като правило. Особено разположено във време, когато добро и лошо дотолкова си приличат, че е само въпрос на избор как да бъдат наречени. ... |