"Сянка в тъмното" е дълбоко откровена новела, задаваща въпроса какво оставяме след себе си. Пред вас ще се разлистят ярки образи и душевни лабиринти, чийто "Изход" е изписан върху името на автора на заветна книга. Керемид знае кой е авторът, знае накъде е краят на лутаницата, но дали веднага след нея няма да последва пропаст, дали няма да последват стъпки, сянка, гръм, щрак, последен дъх. И цикълът на живота се завърта отначало, само че със или без справедливост накрая? ... |
|
|
"Моята мелодия не е сложна, моята песен не е като птичата песен. Тя си е една и си е само моя, просто една малка човешка мелодия. Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София. Написах историите, поместени в този сборник през последните три години. Част от тях видях със собствените си очи, част от тях научих от хората, които бяха около мене по това време. Благодаря на тия хора, че ми се довериха и че решиха да ме нарекат свой приятел." От автора ... |
|
|
Маркетинг специалистът Нани започва работа в консултантска компания и получава летящ старт с подкрепата на HR директора. Гласуваното доверие трябва да се заслужи, но амбициозната Нани не иска да върви по утъпканите пътеки. Изпадайки непрекъснато в комични ситуации, породени от нейната самоувереност и идеализирани представи за себе си и хората, Нани има подкрепата на двете си най-добри приятелки. Те са готови да изслушват, обсъждат и анализират измислени или реални проблеми до припадък. А вкъщи я чака мама, приготвила уютно местенце за важния професионалист. Животът изглежда превземаем. Докога може да продължи тази идилия? ... |
|
|
В тази книга авторът представя своите герои, включвайки и себе си като субект, възприемащ литературата като изкупление. "Владимир Янев е сред високите литературни имена в последните няколко десетилетия. Литературен критик и историк, преподавател, поет и есеист, преразказвач на дузина литератури, писател с неочаквано и в повечето случаи провокативно мислене при посланията си. Автор е на множество книги с научни изследвания на българската литература. "Между 12 и 12" Владимир Янев е определил като "фрагментарни разказвания", очевидно липсващ жанр, но пък негов си. Янев е превъзходен разказвач на ... |
|
|
"Тази книга съдържа общо взето, есета, в които се опитвам да обхвана някак динамиката на съвремието и вникна в нея, като най-често се съсредоточавам върху някое събитие, идея или личност. Не съм мислил изобщо за заглавието на книгата, то се роди експромто, като поразлистих огромния ръкопис, той сякаш крещеше, с всяка своя страница, че е приютил днешния ден. Мислих дълго за подзаглавието обаче, защото не ми се щеше да претенциознича и обявя за есеистика текстове, които са по-скоро публицистични. Може би съм предубеден, но злободневната проблематика, според мен, се претворява трудно в есеистика и не е неочаквано, че ... |
|
|
"Душата има своя скорост (своя бавност) и литературата е тази, която знае повече за това. Когато разказваме една история, ние всъщност спираме за малко пясъчните часовници, излизаме от текущото време и строим друго, паралелно време. Всеки читател знае, че докато чете, пребивава едновременно в две времена - реално текущото и това на разказа. Да умножаваш времена, е от реда на чудесата, които и физиката не може да обясни. Да забавяш и отлагаш края посредством разказване на истории - също. Спомнете си само Шехерезада, която с всяка разказана история отлага ден след ден смъртта." Георги Господинов "Бавно. ... |
|
|
Определен от автора си като "почти документален", романът проследява живота и учението на студент в Института за кино в Москва във време на бурни социални промени и ярки творчески личности. Книгата е нестандартен повод да се отбележи юбилея на кинотворец с толкова сериозен принос в българската кинематография. "И ето сега, любезний читателю, ти поемаш в ръце най-новата книга на Любомир Халачев "Сънувам кино". Авторът сполучливо е определил творбата си като почти документален роман, защото повествованието разгръща увлекателния сюжет, проследяващ живота и учението на героя - млад студент в Москва. ... |
|
|
"София е моят роден град. За всеобщо най-голямо съжаление нито една голяма река не пресича града. Малките градски рекички отдавна са оковани в каменни канали, а те изглеждат ужасно мръсни. Липсва река като Темза, за да дели града на две части, подобно на Лондон, няма и лодкари, които да наемеш, за да отидеш на представление в театър "Глобус". Нямаме нито скала, още по-малко река Тибър, та от скалата да хвърляме труповете на екзекутираните престъпници. То и бездруго смъртното наказание вече е отменено. По Перловската река е трудно да пуснеш хартиено корабче, камо ли речен кораб на подводни крила. Най- ... |
|
|
Изданието е илюстрирано. ... Тази книга проследява малка част от чудните пътешествия по суша и море, авантюрите, срещите, разговорите и картините на забележителния холандски художник и мореплавател Зибо ван Силвенс (чиито дати на раждане и евентуална смърт остават неизвестни). От нейните страници може да се добие представа за историята и обичаите на Зибовия народ - холандското или по-точно фризийското племе на зибелингите. Съставителят се надява, че въпреки хаоса от верни и неверни твърдения читателят ще изпита удоволствие в минутите, прекарани над зибелингските стихове и зибологическите коментари. Приключенията на Зибо ... |
|
|
"- Нали разбираш? Всъщност ние сме проблемът - каза внезапно момичето. - Да крадеш е социална дейност, на едро никога не крадеш сам, трябват ти помощници, адютанти, съдружници, адвокати, препродавачи, консултанти, слуги, поддръжници на автопарка, крупиета, сводници, съдии, секретарки, турагенти... Разбираш ли, да крадеш означава да създаваш някакво взаимосвързано общество. Тези общества се съюзяват във взаимно свързани кръгове, кръговете създават държава, а държавата създава закони - какво от това, че ти или аз ще ги наречем закони на беззаконието. И нали разбираш, всъщност такива като теб и мен... всъщност ние сме ... |
|
|
И смешна, и тъжна родова сага, разказана от един малчуган."Злопатници на Георги Белев е истински шедьовър - късен дебют на роден разказвач, който въпреки отдалечеността си от литературния живот живее в литературата - и като читател, и като писател. Неизвестен досега за литературните среди, Георги Белев би трябвало да направи впечатление със самобитното си повествуване - преднамерено наивистично и изкусно хитроумно, хем новопроглеждащо, хем знаещо. Това е книга, която ще зарадва много читатели." Доц. д-р Елка Димитрова ... |
|
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
Книги 
