Албена Стамболова е българска писателка, преводачка и преподавателка. Завършила е френска филология в Софийския университет и магистратура по психология в Париж. Защитава дисертация в областта на семиотиката и психоанализата. Автор е на книгите "Многоточия" (1995), "Това е както става" (2002), "Хоп-хоп звездите" (2003), "Боледуване в смъртта" (2004) - психоаналитично изследване. Предишната ѝ книга е романът "Авантюра, за да мине времето". ... |
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
"Сянка" е третият роман след "Убиец" и "Другата" на един от най-отличителните гласове в съвременната българска литература: Васил Панайотов ! 1, 30, 29, 28... дните, които отдалечават от живота и доближават до смъртта. Един месец, посветен на прощаването със света по единствения възможен начин - чрез хладнокръвната му дисекция. Един мъж, който не вижда светлина пред себе си, но чрез своята сянка получава шанс за изкупление. Или поне за последна сделка с Бог."Решението за самоубийство никога не е спонтанно и се предхожда от страх и колебания, но след това на тяхно място идват твърдата ... |
|
Всички ние сме потомци на митични герои. Всички ние обичаме или се гневим, надяваме се и умираме, досущ като античните хора. С митологичния си роман "Поздрави от Хадес" Яница Радева се спуска дълбоко надолу, за да навлезе в света на архетипите, заложени в основите на нашата природа. Изследва опасности, откриващи се когато счупим ключалките на забраните. За написването на романа си авторката ползва достигнали до нас фрагменти от митове, факти и открития на археологията, като ги помества в нов културен контекст. Яница Радева се стреми да достигне до дълбините на човешката същност, за да потърси обстоятелствата, ... |
|
Сборник разкази, в който основна тема е Бургас. Колоритни герои, интересни истории, полъх на море и спомени за слънчеви летни дни. Разкази, които остават скрити за туристите и плажуващите. ... |
|
"Няма по-високо морално задължение за една нация от това да се погрижи за своите деца - нейното бъдеще. Само че не всички от тях имат шанса да бъдат отгледани така, както трябва - в семейство. Тази книга е роман за тяхната съдба. Те са изоставените деца на България. Децата, на които не бива да обръщаме гръб. Децата, на които всички ние можем и трябва да помогнем. Защото сме отговорни за техния живот, който е не по-малко уникален от живота на всеки друг. Всички приходи от книгата "Съдба на дете", ще бъдат дарени на Дома за деца, лишени от родителска грижа "Катя Ванчева" в с. Широка лъка, община ... |
|
"Малко книги докосват сърцето така, както книгата, в която авторът е обобщил мъдростта на целия си живот, вплел е човешките съдби на толкова много хора, разкрил е истинското лице на любовта, труда, вярата и надеждата. Но и на злобата, омразата и типичната за родната ни психология завист и непреодолимо желание да се окаля и обругае не само различния, но и онзи, който има нравствени и духовни качества, които сякаш не са от този свят и време. С много тънък психологизъм и вярно перо са разкрити болката, страданието и трудната им съдба..." Стела Стоянова ... |
|
Притчи и стихове."Любов в поезия и проза е новата книга на Ивайло Костов . Една любовна магия, красива палитра от стихове, непринудени, искрени и емоционални, извиращи от дълбините на една романтична душа. За поета любовта е чувството, което е около нас в различни нюанси, което носи болка, макар и нежна, чувството, без което не можем, но само "... с човека верен цъфва любовта". Тя е цвят, който може да разцъфти през всеки сезон и да бъде началото на "изгрев с цвят на тюркоаз". Четейки стиховете, в нас зазвучава прекрасна любовна мелодия, която подсказва, че трябва да се борим и да бъдем в един ... |
|
"Моята мелодия не е сложна, моята песен не е като птичата песен. Тя си е една и си е само моя, просто една малка човешка мелодия. Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София. Написах историите, поместени в този сборник през последните три години. Част от тях видях със собствените си очи, част от тях научих от хората, които бяха около мене по това време. Благодаря на тия хора, че ми се довериха и че решиха да ме нарекат свой приятел." От автора ... |
|
Ново издание. ... След загубата на съпругата и сина си, Марк прави неуспешен опит да се самоубие. Случайна среща със стар монах променя представата му за живота. Той му се доверява и предприема дълго и опасно пътуване. Преминава през необятната руска земя, Канада и САЩ, за да стигне до Скалата на отговорите в Мексико. През вековете пред нея са ставали хиляди чудеса. Пред нея Хемингуей е написал най-хубавите си произведения. Пред нея Марк вярва, че ще се случи чудото. "Там ще узнаеш смисълът на всичко", му казва монахът и го благославя за безкрайния път. Заради постоянния интерес към книгите на Мартин Ралчевски ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 17 тома" на издателство Захарий Стоянов . ... "Ако внимателно прочетем дневниците на Николай Хайтов , ще видим, че тяхното значение не е толкова и не е само в отразяването на лични творчески планове, авторови размишления, случки и събития с по-мащабно или по-камерно звучене. Те са своеобразна хроника на изминалите години. В тях невидимо присъства движението на обществените процеси, сложните разслоения и трансформации в общественото съзнание на българина. Тези дневници са и опит да се улови духът на времето и в повечето случаи, трябва да признаем, това е ... |
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |