1998 г. - Макаронов, млад поет с първа книга на име "Роботът роб", е в подножието на славата си. Въпреки това той живее така, както живеят всички останали негови сънародници през 1998 г. Държавата е скована от лъжи, за които още никой не подозира. Хората все още се надяват. Разменната парична единица е 2 кинта. Макаронов работи като сценичен работник в театралната работилница, освен това става роуди на най-значимата постпънк група в момента. Запознат е издъно с инди сцената в Републиката. Тогава на върха е постпънк групата Luizza Hut. Точно така, Макаронов работи за тях. Лидерката в бандата е Луиза Н - тя е ... |
|
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Характерен белег за критическото перо на Чавдар Добрев е широтата на погледа и онази политическа и нравствена извисеност, с които той пристъпва към конкретните слабости и грешки на автора, на театъра... Тази му широта е произволна. Тя почива не само на мирогледа му, на широката му култура, на неговата ерудираност и знания, трупани някак свободно и волно, несмущавани от предразсъдъци и предварителни тези. Той не търси "правилното", интересува го правдата. Този вечен живот на истината, без който не може изкуството, както не може и действителността. ... |
|
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Чавдар Добрев се мъчи да създаде тон на добрият спор, спор, предизвикан от съвестта. Понякога е трудно да се измъкне невредим между острите камъни на враждебното, но той върви с надеждата да забележат драскотините, които при една инфекция могат да се превърнат в смъртоносни рани. Братята Гонкур казват: "Талантът на събеседник у Дюма-син е най-вече в това, че пренесе тона на лошото общество в доброто." Ако перифразираме тази мисъл може да кажем така: "Чавдар Добрев се стреми да пренесе тона на доброто общество в лошото." Постъпката е ... |
|
|
"Този текст написах, когато бях на 21 години. След като приключих, се разболях и от страх престанах да пиша. Реших, че да „чувстваш" и „мислиш" е абнормално състояние и вреди на здравето. Останалата част от живота ми премина като професия и действия в пълен конформизъм, като изключим някои житейски издънки и проявявани често неадекватни съждения и интервенции. Докато бях млад, те се тълкуваха като арогантност, а сега, може би като старческа деменция."Русчо Тихов, 2008 г. "С други дути, нашият език започва от „нула" и ако иска да е на равнището на века, трябва да руши от най-високото. „ ... |
|
|
Да се настаниш удобно във фотьойл насред улицата, докато чакаш за среща и да слушаш приказки по телефона. Това е идеята на акцията "Универсална среща", осъществена от Албена Баева с помощта на интерактивните роботи УМ2010 в началото на септември 2010 година. Два фотьойла бяха разположени на популярни места за срещи в София. До тях, на шкафчета, стояха телефоните. Седна ли някой, какво точно чу, как реагира можете да разберете от тази книга. В нея са събрани приказките, написани от Ангелина Рангелова, Иванка Могилска, Андро Стубел, Албена и Гергана Баева, заедно с фотографии от събитието на Жоро Аранжоро и Рене ... |
|
|
"Бягай, муфлоне, бягай! Твоята мисия е друга, ти трябва да оцелееш. Днес имаш късмет - аз не съм стрелецът с пушка в ръце. Но той дебне зад храстите на скрито място и в удобно време ще натисне спусъка. Препускай на воля преди да те е застигнал неговия смъртоносен изстрел. Препускай! Ти разполагаш с огромно предимство - не разбираш, че обитаваш развъдник и че си обречен. Защото си част от природата, а тя си знае работата - кого кога да погуби, кого кога да съхрани. Да му мислят хората. Те все са наясно с всичко, а накрая винаги грешат!" Из книгата ... |
|
|
И синът ми Андрей, и брат ми Митко бяха далеч от артистичната суета и показната популярност. Техните душевни страдания – емоционални и искрени, оставаха почти недоловими за публиката, зрителите и слушателите. Непрактични, мечтатели и бохеми, двамата ще бъдат винаги с мен, винаги с приятелите, на които щедро се раздаваха. Николай Константинов ... |
|
|
Шестият том публицистиката съдържа памфлетите, обединени от заглавието „Партийните тартюфи”, в които авторът по думите на Христо Карастоянов също като предходниците си в публицистиката далеч не е роб на личните си политически пристрастия и ако е пристрастен, той е пристрастен към Отечеството си. За това е толкова краен в оценките си за ония, за които според него Отечеството е празен звук, а България нищо незначеща някаква там територия. ... |
|
|
В седми том от избраните съчинения на изтъкнатия литературен критик, поет и общественик е събрана неговата брилянтна публицистика. Тя е и бойна тръба, и камертон за настройване на общественото съзнание, в което предизвикват събиране и нагнетяване на енергия за конструктивни дела. Понякога Гранитски говори силно и призивно, друг път – спокойно и убедително, но стоейки твърдо на своята гражданска позиция, казва истините такива, каквито са, дори когато са горчиви и когато от тях боли. ... |
|
|
Първата част от епистоларните диалози между Учителя Петър Дънов и неговия ученик Пеню Киров обхваща периода 1898-1900 г. В тях се разкрива философията на създателя на „Бялото Братство”, както и историческата енергия, от която тя изкристализира и те с право могат да бъдат окачествени като диалози на реформацията българска. Книгата е предназначена за широк кръг читатели, защото дава отговори на исторически събития, свързани със следосвобожденска България и нейното културно израстване. ... |
|
|
Не е необичайно няколко томно издание с произведения на поет или белетрист да завършва с том, който съдържа публицистика, спомени, писма. Може би по-изненадващо е присъствието му в края на поредица с произведения за деца, тъй като очевидно неговият адрес ще бъде друг. Но не съвсем. Защото за някои от потенциалните читатели на последния том - учители, студенти, педагози, литературоведи - и първите томове навярно биха представлявали поне професионален интерес. За удобство на читателя томът "Светлини и сенки" е подреден в шест раздела - по-скоро тематично, отколкото хронологично. ... |
|
|
Баща ми - моят любим българин - почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния и може би най-важен пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук. Бай Митко Енев умря, докато се опитваше да изкачи стъпалата на края на които го очакваше линейката, обещаваща спасение или поне надежда срещу примката на инфаркта, която, както сигурно разбирате, вече беше го оплела съдбоносно. Той не успя да се изкачи, но преди това отказа помощта на санитарите и съседите, които настояваха да положат нелекото му тяло в носилка. Надявам се да ми простите горделивите думи, но аз виждам в ... |
Книги 
