Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им - България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните ... |
|
|
Румен Алексов е писал къси разкази, отличени с награди, но едва в новите времена намира материал за роман. „Перфектно 1“ е кримка за прехода със замесени научни открития, мръсни сделки, хомосексуални връзки и много пари на фона на съвременна България, при това написана леко и остроумно. Ще попитате защо „Перфектно 1“. Едно – защото авторът вече подготвяше втората и третата част от замислената трилогия. А на въпроса защо перфектно, след като Филип Генералски Младши, президент и главен детектив на Пинкертън АД, разкрива със завидна лекота убийци и убийства, Румен Алексов отговаряше: „Всеки престъпник си мисли, че всичко е ... |
|
|
Сборник с разкази. ... "Александър Чобанов пише умно, увлекателно и с чувство за хумор. Неговите разкази съдържат всичко необходимо, за да ги определя като литература от високо ниво. Сборникът "Летен следобед" потвърждава това." Емил Андреев "А и всъщност, какво като знаеш истината, какво от това? На петнайсто число пак ще ти се обадят от банката да ти кажат, че закъсняваш с вноската и ти им кажи, че знаеш истината. Кажи, че те управляват неприятни хора, че работиш без спиране, за да им плащаш тъпите вноски и да знаеш истината, те си знаят тяхното - дай!". Из разказа "Близо до истината& ... |
|
|
Предобедно говорене на пейка. Пенсиониран съученик мисли на глас (без да го погледне). До смърт е уморен от къртовския труд на сънуването. Сънувал все същия безлюден град. Напразно търсил къщата си. Усещането за безадресност всеки път го стряскало от сън. Нощем в мътния фокус на хлътналата му памет – подписът, с който се отписал от се бе си, и как продължил негативно просветлен, жива попивателна, а мастилото отказвало да съхне. Конецът накъсан. Нямало „защото – затова“. Липсата на хронология под държала лошата памет (а нали паметта е присъдата на съвестта). Миналото – ребус от произволни тълкувания. Ще му се да бъде ... |
|
|
В този сборник съм разказал осем истории. Едни сюжети са свързани с преживени от мен самия неща. За други някой ми е говорил. За трети не съм съвсем сигурен как се появиха. Така или иначе, стори ми се важно да ги разкажа. По моя начин. ... |
|
|
"И най-невероятният литературен сюжет бледнее пред събитията, случващи се в реалния живот." Тази книга е отлична илюстрация на това. Разказ за истински събития, звучащи като приключенски роман. Разказ за вълнуващи преживявания, важни въпроси, съдбовни отговори. Здравко Ненов е роден през 1945 г. Автор е на книгите "Сектите и как да ги разпознаваме" и "Един филм, една игра" и "Непознатият Бог". "Още от малък винаги съм искал да съм от "добрите". През годините съм имал различни представи какво означава това. Сега започна да ми просветва, че да си от "добрите& ... |
|
|
Романът е изграден върху два основни принципа. Четивност и опит за отговори на вечни, екзистенциални въпроси. Литературата може да ни върне назад или напред във времето, може да ни позволи да помиришем аромата на петунии, може да чуем "песента на колелетата". Но освен всичко това, тя разполага с поразителното качество да остави свободно поле на читателя, където той да доизгражда (заедно с автора) характери, физически качества и панорами. Литературата може всичко, понякога да замести живота. На страниците на тази книга един човек се пита: "Защо съм?". Друг отговаря. Трети замеря чудесната ни държава с ... |
|
|
Кратки разкази по действителни случаи ... Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкия смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от ... |
|
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков , за рисувача на Шопско Елин Пелин , за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир , съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков . Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към ... |
|
|
"Признавам, че от много годни не бях се забавлявал така чистосърдечно (а може да беше и мръсносърдечно, и да не беше баш забавление). Калин Янев ми е напълно непознат, но това не ми пречи да сравня неговия текст с други също тъй "хард" текстове от типа "закони" на този или онзи (визирам господата Мърфи и Паркинсън). Впрочем те са така обрасли с митове, та дали са и реално съществували? Както и да е. Умен и талантлив човек, тоз Калин Янев. Заслужил си е книгата, стига да се найде издател."Из рецензия за ръкописа от Николай Заяков "Калин Янев е името на Калин Янев. Или обратното. Роден е в ... |
|
|
"Този текст написах, когато бях на 21 години. След като приключих, се разболях и от страх престанах да пиша. Реших, че да „чувстваш" и „мислиш" е абнормално състояние и вреди на здравето. Останалата част от живота ми премина като професия и действия в пълен конформизъм, като изключим някои житейски издънки и проявявани често неадекватни съждения и интервенции. Докато бях млад, те се тълкуваха като арогантност, а сега, може би като старческа деменция."Русчо Тихов, 2008 г. "С други дути, нашият език започва от „нула" и ако иска да е на равнището на века, трябва да руши от най-високото. „ ... |
|
|
Едва ли ще е пресилено да кажем, че една от главните характеристики на личността и твореца Николай Хайтов е филипиката, спорът. Две ярки книги, определящи съществени негови творчески търсения, също са родени в полемика. Първата е "Бодливата роза". Много преди темата за екологията и опазването на природната среда да стане актуална, Хайтов се насочи към нея. В "Бодливата роза" той предупреждава, че ако човекът продължава така варварски да се отнася към своята природа, последствията ще бъдат непоправими. Днес виждаме, че, за съжаление, пророчествата му се оказаха верни. И каква тънка невидима духовна ... |
