"... Забелязал съм през годините, че е налице една интересна закономерност. Много често онова, което считаме за "добро" за нас, ни носи после неочаквано куп неприятности. И обратно - "лошото" често ни предоставя нови добри възможности. Затова трябва да внимаваме. "Няма сватба без сълзи, траур без радости" - гласи една арменска пословица.... Никога в живота си не съм чувал по-убедителни, по-интелигентно построени и правдоподобни обяснения от тези, оправдаващи нечий мързел. Най-парадоксалното е, че мързеливците винаги имат намерения да свършат някаква работа. И могат с часове да ти ... |
|
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш." Христо Карастоянов ... |
|
„Благосклонната чума” е роман антиутопия, красива алегория на идеята за силата на свободната воля и стремежа към истината. История за израстването, за търсенето на собствения път отвъд ограниченията на обществото и за връщането към корените ни тогава, когато сме намерили себе си. В този свят всяко дете знае от малко, че един ден ще остане без родители. В този свят детето от малко е обучавано да се справя само с живота. В този свят детето един ден започва да живее самостоятелно... още докато е дете. Защото в един хубав ден родителите му получават призовка, че трябва да го напуснат и никога повече да не се връщат при него, ... |
|
Васил Д. Стоянов е автор на значителен брой публикации в чешкия, немския и в българския периодичен печат до Освобождението. Той продължава да сътрудничи на български списания и вестници и преди всичко на "Периодическо списание" до последните дни на живота си. Книжовното му наследство и досега е неизвестно не само на по-широк кръг читатели, но и на голям брой специалисти. Изданието е резултат от дългогодишните проучвания на съставителите в чешкия, немския и българския периодичен печат, на запазените материали от документацията, свързана с историята на Българското книжовно дружество и на личния архив на В. Д. ... |
|
Васил Д. Стоянов е автор на значителен брой публикации в чешкия, немския и в българския периодичен печат до Освобождението. Той продължава да сътрудничи на български списания и вестници и преди всичко на "Периодическо списание" до последните дни на живота си. Книжовното му наследство и досега е неизвестно не само на по-широк кръг читатели, но и на голям брой специалисти. Изданието е резултат от дългогодишните проучвания на съставителите в чешкия, немския и българския периодичен печат, на запазените материали от документацията, свързана с историята на Българското книжовно дружество и на личния архив на В. Д. ... |
|
Из записките на един емигрант. Истинското лице на емигрантския живот в Испания! ... „Всичко изглеждаше необикновено и тъжно. Угарките в пепелника, чашите, бутилките, часовникът на Тереза. Всичко бе като спомен, подреден като фалшива мозайка, отблъснат поради неприязън от изживяното и нечовешка болка, пъплеща в атмосферата с дързостта на опасен бацил.” ... |
|
"... какво е в края на краищата животът на човека, на човешкия род, ако не борба на химери? В която излиза вярна - побеждава - тази, която е по-силната. А по-силна е тази, която е по-истинна. А е по-истинна тази, в която лумти автентичният човешки дух..." Стефан Бочев ... |
|
Ина Иванова е родена през 1975 г. Живее в Пловдив, където завършва Българска филология. Публикувала е в литературни списани и вестници, в електронни издания, участвала е в сборници. Първата й книга с разкази "Право на избор и други проклетии" излиза през 2009 г. Прозата на Ина Иванова е лишена от ярки външни ефекти, но богата на дълбоки вътрешни движения. Авторката акцентира върху леките измествания на фокуса от привичното живеене, върху очакването и внушението. Прецизността към детайла и лекотата, с която привидният й монолог се превръща в диалог с читателя, доказват, че пред нас вече стои един цялостен, зрял ... |
|
Указание за четене: които желаят да четат тази книга като роман, нека прочетат най-напред послеслова "За тази книга", като предговор които не желаят да приемат тази книга като роман, могат да прочетат отделните й части като самостоятелни творби в своя жанр и в последователност, каквато сами изберат "Романът допуска в неговия състав да бъдат включени различни жанрове - както художествени (новели, лирични песни, поеми, драматични сценки и други подобни), така и нехудожествени (битови, реторични, научни, религиозни и др.). Принципно всеки жанр може да бъде включен в конструкцията на романа."Михаил ... |
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
"Призракът ли? Кой ли е той? Какво да ви кажа, чувствам се като Призрака, като героя преди Призрака в този роман. Представете си ме още в първата сцена, представете си ме до края. Това е този роман! Роман от началото до края. Нека бъдем заедно и заедно да разберем какво е това. Ще ни направи хора. Поне това. Да знаете - не е малко!" Тома Марков ... |
|
"Погледът назад към прозаичното творчество на Мария Станкова красноречиво показва умението й да разказва истории. Разпознаваме стил, усет за ирониите на живота, за парадокса и гротеската, които го съпътстват. В този аспект "Сузана и зяпачите" е крачка напред не само спрямо логиките, според които се конструира светът на Мария Станкова, а спрямо модела й на писане. Сложна, полифонична и театрална книга. Множественост и преплитане на звучащи гласове, които разказват историите вътре. Персонажи, които влизат в коментарни практики в разказването си. Колажност, динамичност."Сузана и зяпачите" е книга за ... |