Николай Йорданов е роден през 1978 г. във Варна. Работил е като креативен продуцент на предавания като "България търси талант", "Страх", "Африка: Звездите сигурно са полудели", "Ясновидци", "X Factor", "Гласът на България", "Игрите на звездите" и други. В момента е асистент по драматургия и преподавател по риалити тв формати в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Съавтор на биографичната книга "Записки по ада", написана заедно с Валя Червеняшка. "Не казвай на мама" е първият му роман. Кой бях приживе? Мъж или Жена? Дали бях Нае-ил, ... |
|
|
Живи истории. ... "Дарина Герова е един от най-добрите майстори на българския разказ, които творят днес. В своите разкази тя с изискано чувство и с някакво дълбоко усещане за достойнство разкрива колизиите между категориите "добро" и "красиво". [...] Гледната ѝ точка е на жена, погледът ѝ е чисто женски. В кръвта на писателката е да възприема живота с нежността на жена, с толерантността на жена, с прилива на любов и обич, преживян от жена. В днешния период на криза на краткия разказ Дарина Герова - емблематичен майстор на този литературен жанр - показва, че изход от кризата съществува. ... |
|
|
"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков . Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната ... |
|
|
"Моят Шабат" е увлекателен разказ за стария Бургас, приютил различни етноси - евреи, арменци, руснаци, гърци и турци, за традициите на българските евреи в диаспората, за срещите на авторката със знакови личности от журналистическият ѝ период - Христо Фотев, папа Йоан Павел II, Ванга, за живота ѝ с Румен Леонидов. Книгата е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал: напълнил пояса с ... |
|
|
Анна Карима е писателка, общественичка и едно от най-видните лица в борбата за равноправие на половете в България. Тя е сред основателите на Женското образователно дружество "Съзнание", което се бори за допускането на жени студенти в Софийския университет. Учредява Българския женски съюз, редактор е на редица списания и вестници, основава съюза "Равноправие", открива първото в София Девическо търговско практическо училище и основава дружество "Инвалид" - дом и училище за деца с физически и психически проблеми. Пише и публикува през целия си живот. Три нейни пиеси са поставяни в Народния ... |
|
|
Определен от автора си като "почти документален", романът проследява живота и учението на студент в Института за кино в Москва във време на бурни социални промени и ярки творчески личности. Книгата е нестандартен повод да се отбележи юбилея на кинотворец с толкова сериозен принос в българската кинематография. "И ето сега, любезний читателю, ти поемаш в ръце най-новата книга на Любомир Халачев "Сънувам кино". Авторът сполучливо е определил творбата си като почти документален роман, защото повествованието разгръща увлекателния сюжет, проследяващ живота и учението на героя - млад студент в Москва. ... |
|
|
Илюстрации: Мая Лилова и Бела Лилова. ... Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживени социални контакти и се наслаждават на живота. Ставри и Прокопи са кучета и с удоволствие биха ви заговорили на улицата, но за жалост, вие няма да ги разберете - ще си помислите, че лаят. Те са персонажи от детството на две пораснали момичета и сега се завръщат, за да разместят местата на сериозното и забавното, на важното и незначителното, на страшното и обичаното, и дори да променят представата ни за времето. В новите им истории има малки ... |
|
|
Изданието е илюстрирано. ... Тази книга проследява малка част от чудните пътешествия по суша и море, авантюрите, срещите, разговорите и картините на забележителния холандски художник и мореплавател Зибо ван Силвенс (чиито дати на раждане и евентуална смърт остават неизвестни). От нейните страници може да се добие представа за историята и обичаите на Зибовия народ - холандското или по-точно фризийското племе на зибелингите. Съставителят се надява, че въпреки хаоса от верни и неверни твърдения читателят ще изпита удоволствие в минутите, прекарани над зибелингските стихове и зибологическите коментари. Приключенията на Зибо ... |
|
|
Зорница Гъркова завършва Магистърската програма по творческо писане на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". През 2013 г. Университетско издателство публикува сборника ѝ с разкази "Пътят на мравките", а през 2016 г. разказът "Те никога не казват", дал името на тази книга, е отличен с първа награда в националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев . От 2017 г. е част от редакторския екип на онлайн списанието Свободно поетическо общество. Зорница Гъркова не изгражда разказите си около героите и техните душевни и физически перипетии. Тя изгражда ... |
|
|
Вярвам, че пътят към духовното е част от житейския път на всеки от нас, независимо дали го съзнаваме или не. Всеки от нас е имал моменти, когато е усещал връзката и единението си с небето и земята, с природата и с ритъма на Вселената. Тази книга ще ни потопи в превратностите и изпитанията на живота и в мъдростта на духовното познание. Приключения и премеждия, загадки и размисли, малко мистика и малко романтика. Пътят към духовното може да изглежда и така, стига да сме готови за него и да си позволим да го изживеем. Весела Василия (Весела Йотова Генова) е родена на 2 декември 1956 г. във Враца. Завършила е Езиковата ... |
|
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
|
"Спокойният живот не беше за нас. Всичко трябваше да бъде необикновено, диво, откачено, едно голямо приключение, в което щяхме да се впуснем заедно. И мисля, че решението за това общо голямо приключение беше взето точно тогава, на това място - в музея на чекпойнт "Чарли". Разбрах, усетих го, че каквото и да направя, накъдето и да тръгна, тя щеше да ме последва. Толкова я искахме и двамата тая свобода, че направо можехме да останем като експонати в тоя музей, нищо че не бяхме преодолявали Берлинската стена. Друга стена бяхме преодолели ние, не по-малко трудна - тая, дето е във всеки човек и го кара да ... |
