"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
|
Всички ние сме потомци на митични герои. Всички ние обичаме или се гневим, надяваме се и умираме, досущ като античните хора. С митологичния си роман "Поздрави от Хадес" Яница Радева се спуска дълбоко надолу, за да навлезе в света на архетипите, заложени в основите на нашата природа. Изследва опасности, откриващи се когато счупим ключалките на забраните. За написването на романа си авторката ползва достигнали до нас фрагменти от митове, факти и открития на археологията, като ги помества в нов културен контекст. Яница Радева се стреми да достигне до дълбините на човешката същност, за да потърси обстоятелствата, ... |
|
|
Разказите от книгата - "Човекът с очила", "Фалшива музика" и "Като хлебарка" са преведени и публикувани във френските списания "Литерал" и "Вокатиф". "Да ме води" притежава особеностите на труднопостижимата жанрова конструкция - късия разказ. Емоционалната бивалентност определена от многоизмерната и динамична природа на персонажа, се придържа към традиционната повествователна форма и в същото време постига разголената правдивост на преживяната чувственост." Жана Абрашева (журналист и литературен критик) "И още нещо - мисля, че Милена Буржева е тъжен ... |
|
|
Притчи и стихове."Любов в поезия и проза е новата книга на Ивайло Костов. Една любовна магия, красива палитра от стихове, непринудени, искрени и емоционални, извиращи от дълбините на една романтична душа. За поета любовта е чувството, което е около нас в различни нюанси, което носи болка, макар и нежна, чувството, без което не можем, но само "... с човека верен цъфва любовта". Тя е цвят, който може да разцъфти през всеки сезон и да бъде началото на "изгрев с цвят на тюркоаз". Четейки стиховете, в нас зазвучава прекрасна любовна мелодия, която подсказва, че трябва да се борим и да бъдем в един ... |
|
|
Този роман проследява всяка от историите на четиримата войника, които си разделят дрехите на Исус Христос."А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял. Взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу, затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде, за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това." Йоан 19:23-24 ... |
|
|
Тази книга е базирана на записките от личния дневник и диктофон на известната млада манекенка Нели Тристан. Тя тръгва на едно пътуване през мистичния Изток, подтикната от завещанието на ексцентричния си чичо. Това я провокира да поеме по пътя на своето духовно израстване и да намери себе си в един свят, който може да вземе толкова много от човека... Нели върви по стъпките на починалия си чичо, следвайки оставената от него карта. По пътя разбира, че я очакват много предизвикателства, за които дори не подозира... Това е история за пътуването към самия себе си, когато изглежда, че си се загубил. За любовта, която не можеш ... |
|
|
Страхът е в нас, дори да не го усещаме съзнателно, готов с единствената си благородна мисия да ни защити в оцеляването. Точно тук, обаче, дяволът е скрит в детайлите. Често ние осигуряваме условия, в които той, вместо да закриля в името на живота, ни пази от самия живот. Тогава страдаме от различни безименни болести, които не са съдба, а последица от болестта в обществото. Можем ли обаче да се научим на доверие в едно общество, което ни желае доброто, а спира растежа на личността, сливайки я с масата? Или пък в друго, където хората са толкова загрижени за вечния си живот, че дори не забелязват как земният минава ... |
|
|
Аз съм тази, с която мъжът ти е в командировка. Аз съм тази, с която си пише във вайбър. Аз съм "бизнес вечерята" му до късно. Аз съм тази, на чийто парфюм мирише. Аз съм тази, която го кара да се смее. Аз съм тази, която го вади от битовизмите. Аз съм тази, с която иска да прави секс. Аз съм бягство от рутината. Аз съм интересното. Аз съм другата. Тази, която краде мъжа ти. Понякога за кратко. Понякога завинаги. Това е книга за жени. Красиви, некрасиви, умни, глупави, смели, страхливи, омъжени, разведени, работещи, безработни, грешни или безгрешни, направили своя избор за живот. Докато четете историите им, ... |
|
|
"I killed a man before I turned six. Today I`m turning ninety-two. It is autumn. In the stillness of the street, the chestnut trees lazily relinquish their leaves. At the end of the century in wich my time was fated to flow with a memory bloodied from the very beginning.""The Migration" ... |
|
|
Книга за всичко голямо и всичко мъничко. Като живота. Понякога весел и игрив, друг път тъжен и несправедлив, но винаги пъстър. Винаги необятен. "Щъкащо" събира в себе си цялата тази палитра от цветове и подбира думите, с които да ги излее пред своите читатели. Без претенции за поза. Без претенции за величие. "Щъкащо" не е поезия. "Щъкащо" не е белетристика. "Щъкащо" не е публицистика. "Щъкащо" е емоция. Емоции, вдишвани и издишвани с много сълзи, смях, нетърпение, любопитство, трепет и обич. Емоции, намерили своето физическо измерение на белия лист. Излети на него от едно ... |
|
|
"Представете си - разказват ви история за късметлия, купил на безценица шедьовър. В случая картина от китайски художник, всепризнат майстор. Веднага възприемате историята като измислена. Тя става още по-невероятна, ако протича в България. Често виждаме родината си мърмореща, окайваща се. И в тези родни предели някой неочаквано е погален от съдбата? Невероятно! Това описва Мирослав Михайлов в своята книга В кой край на света ще намериш благородство. Но не го измисля, а го съобщава. Защото всичко е станало наистина. Авторът го разказва не само забавно, но и откровено. Едно към едно. В своя опит да осребри ... |
|
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
Книги 
