"Миша" е първият роман на Надя Брайт, която повечето хора познават като стендъп комедиант. С много остроумие авторката разказва за живота на млада жена, която "си има всичко, но нищо не ѝ е на мястото". Какво можем да кажем за Миша? Някои ще се припознаят в нея, други ще ѝ завидят, трети ще искат да ѝ покажат правилния път. Но по-важното е какво иска тя самата от този живот. И дали изобщо го знае."В тази история има любов, секс, пътуване, офис интриги и семейни предателства. Но най-вече има много човещина, която ще ви развълнува. Надя Брайт е увлекателен разказвач със ... |
|
|
По повод 100-годишнината от рождението на писателя. ... Този сборник е посветен на 100-годишнината от рождението на писателя Петър Незнакомов. Произведенията в него са подбрани така, че да отразят (макар и откъслечно) различни периоди от 50-годишния му творчески път в хумора и сатирата. Наблегнато е най-вече на някои от по-късните му творби - литературните пародии от сборници като "Четиримата Дюма", "Жреците на Талия" и "Разкази от петте океана". Това бе жанр, който писателят много харесваше заради свободата да пренася съвременни герои и внушения в минали времена и далечни държави, да ... |
|
|
Жената, която спи непробудно, мъжът, който е мнозина, и гениалният лекар без капка морал - трима невероятни герои ще ви отведат в един наглед невъзможен свят в толкова чакания първи роман на Любомир Николов! Мислим се за монолитни и правилни, следваме свои ценности и ставайки сутрин, започваме новия ден с подредбата на предвидимия свят от вчера. Има обаче неща, които са неподредени: останките от разбил се самолет, петната кръв, пръснатите топчета по пода, звукът от шамар и счупената кост, всичко счупено, взривено, хвърлено и разбито на части. Има свят, който се създава, като се счупи тоя. И тогава проглеждаме пак. Има ... |
|
|
Михаил Кръстев е автор на художествено-документалната трилогия "Виното на надеждите", посветена на Априлското въстание. Роден е в град Перущица. Завършил журналистика в Софийския университет. Автор на романа "Орехова поляна". Работил в телевизията и пет национални вестника."Толерантността е същност на човешката душа. Самото ни съществуване е свързано с мира между хората, с инстинкта за общност, облагороден от човешката култура. В джунглата няма толерантност: има принудителна търпимост, война за кокала, женската и територията. Ако това се случва и между хората, значи човек живее в два свята - ... |
|
|
Любовта може да променя животи или да обърква съзнания. Да се чака с години или да се забравя. Но за Кларк, тя е време за размисъл и анализ на допуснатите грешки. Неговият блян за любовта на Изи не спира с времето, а прераства в задаване на множество въпроси.. Дали от погледа на мъдростта и опита ще съумее да открие отговорите? Компанията на Ана и Катя ще го поддържа през трудните дни. Но дали и Ана не търси същото бягство от любовта? Освен с музиката, песните и лиричния си глас, Горан Запрянов ни поднася своето литературно откровение под формата на вълнуващ разказ за невъзможната любов такава, каквато всеки я познава ... |
|
|
"В народните приказки хубавите неща стават от третия път. Би трябвало да е така. По-дългото очакване засилва радостта от постигнатото. Но я си представете приказка, в която десетки юнаци обещават справедливост, заемат се да я осъществят и един по един се провалят. И то в днешна приказка, която протича пред очите ни. Към нея ни насочват смешно-тъжните разкази на Мирослав Михайлов в тази книга. Читателят има два избора - да почувства горчивина или да се развесели. Най-вероятно да усети и двете. Онзи, който настъпва десетки пъти мотиката, а не два пъти, както е във вица, сигурно ще ни разсмее. Но той как възприема това? ... |
|
|
"В шеметния низ на годините условията за живот на планетата ни се променят, а белезите на човешката нравственост си остават като че ли все същите. Докъде водят лековерието, липсата на бдителност и недостигът на човещина? Не забравяме ли твърде често, че земната природа ще е извор на блага само дотогава, докато я пазим и полагаме грижи за нея, че не е някаква завинаги? Нашата планета е разнолика, както всичко във Вселената. Тя крие и своите клопки, за да научи оцелелите на бдителност. Хилядолетия сякаш не стигат, за да осъзнаят хората как трябва да се отнасят към околния свят, към природата и как да общуват помежду ... |
|
|
Тоталитарен роман."Прието е в различните видове публикации, когато нещо трябва да се обясни или разясни, съответният текст, съпроводен с някакъв указателен индекс - най-често звездичка, да се изписва под черта в буквалния смисъл на думата. Изтегля се една черта най-отдолу на страницата, като се оставя място и за добавката, която популярно се нарича "бележка под черта". В английския ѝ викат "фуднот", което при чепат превод означава нещо като "бележка долу в/под краката", в немския ѝ казват "фуснове", което означава същото, а на руски е "сноска", което ще ... |
|
|
Комедия, разсмиваща до плач! Страстта на Костас Папуляс е театърът - и когато внезапно се оказва свободен от брачните окови и с прилично наследство, той решава да преследва мечтата си: да създаде театър. Но в Гърция театри под път и над път, затова тръгва да търси реализация на амбицията си в друга балканска държава. Костас напуска родната Елада, за да скита в чужбина като един нов Одисей. Поклонникът на Мелпомена първо се отправя към Скопие, там удря на камък, но се сдобива с приятел - амбициозен македонски драматург. Съдбата го отвежда в София, където наивният грък и особено парите му са посрещнати с възторг и ... |
|
|
С годините и натрупания опит идват и историите. Често животът ни предлага изненади, които и най-богатото въображение не може да измисли. От тяхната гледна точка нещата изглеждат по съвсем различен начин. Така онова, което за нас е било само теория или идея, се превръща в лична опитност. Догмата става живот. Притчите, които са в тази книга, са плод на това превръщане на словото в живот, на прочетеното в преживяно. Всеки, който има повече път зад гърба си, има своите притчи, които придават индивидуалност на духовната му практика. И това е най-хубавото. Всеки би трябвало да разкаже на другите за тези лични, преживяни и ... |
|
|
Колаж от акварелни фрагменти, "Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите" може да се чете като съвременно японско дзуйхицу - изящният средновековен жанр "по пътя на четката", или като социална мрежа. Героите населяват конкретен и същевременно измислен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в автобуси и таксита, по улици и спирки. Как се разминаваме, когато се срещаме, какво казваме с недоизказаното, как се оглеждаме в миналото си, как се губим и намираме, чуваме и не чуваме един друг, какво остава и какво отминава, къде е красотата, кой ден е добър и кой лош? Фрагментите се подреждат като звезди в ... |
|
|
"Независимостта е свободата да избираме зависимостите си. Аз си признавам, че съм зависим от провокациите на Христо Стоянов. Периодично се нуждая да бъда разтърсван, изненадван, вбесяван, очарован и смайван от историите и прозренията му. Свободолюбието на българите, според Христо и тази книга, е в свободата да си търсим нови освободители и поробители. Вашият смирен раб горещо ви препоръчва тези "Записки". Те са опасни - предупреждавам - могат да ви доведат до освобождаване от самите себе си! Или пък да ви направят роб на Христовите думи." Любен Дилов-син ... |
Книги 
