"Възшествието на маймуните" е скандална книга за днешна България. Опитите на екип ентусиасти да създаде съвременно училище са обречени на крушение от глупостта, кухненското властолюбив и алчността на хората, назначени или самоопределили се да решават съдбата на българското образование. Борбата е обречена и поради язвите, разяждащи самия екип, и поради дълбокото безразличие на обществото. В книгата има неочаквано сливане на възможното с невъзможното, гротескови и комични ситуации, сатиричен бекграунд, калейдоскоп от образи от всички социални и нравствени прослойки на обществото ни. "В коридора пред ... |
|
|
Илюстриран с авторски рисунки, факсимилета, фотографии, този сборник представя за първи път по-цялостно личността и творчеството на без време оставилия ни Веско Булев (1974-2007). Драмата на неговото поколение, посрещнало промените от края на XX век в най-крехката и ранима възраст; драмите на обикновените хора, на „унизените и оскърбените", които се поднасят на общественото внимание само когато придобият скандален вкус; родилните - но както се оказва трайни недъзи на разбиващите се съвременни обществени порядки, морал и псевдокултура, са разказани от него с покъртваща автентичност, за да защити своето кредо: важното ... |
|
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
|
„Изпод перото на Атанас Наковски излязоха редица романи, посветени на образа на големия град, разглеждан като живо същество, като сложен организъм. В такъв аспект творецът доказва, че е майстор на така наречената градска проза - един от най-трудните жанрове в областта на отечественият роман. След Иван Вазов и Георги Стаматов примерно ние нямаме много образци на проза, която сюжетира и повествува тематиката на големия град. Нашият автор продължава добрата традиция на българските критически реалисти, които не се интересуват само от индивидуалната духовна, характерологическа, ролева, мотивационна и т.н. специфика на ... |
|
|
Не само мое бе детството, а и на мнозина други, не само аз, а и те са запомнили много от онези вълшебни дни, та като затворих последната страница, изсипаха се всички, за да ми кажат, че съм пропуснал твърде съществени неща. И, трябва да призная, бяха прави! Споменът, оказва се, е измамно нещо, лъкатуши като буйна вода и кривва накъдето си иска, а ти го гониш напусто, за да изтървеш най-важното. ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
Духове Какво се случва с нас в другите ни възможни животи, в които не сме загубили най-важното... но може би не сме тези, които обичаме? Племена Емил заспива и се събужда в съня, с което се превръща в един от градските магьосници от субкултурите на бетоновата джунгла, способни да променят реалността. А това може да се окаже игра на живот и смърт... Бурени София от една друга версия на петдесетте, в която общата европейска валута е райхсмарката... Бургас от една друга версия на деветдесетте, в която победилият социализъм властва над свободния свят... Пловдив от 2050 година, в която центърът на света е на двата ... |
|
|
Лежеше старият ветеран върху уморените си колела, беше спокоен и удовлетворен от мечтаното пътешествие. Знаеше, че в резервоара му няма капка гориво и вече не ще може да пътува. Нито в една, нито в много посоки. Това не го тревожеше. Знаеше обаче, че за него е запазена още една посока, но той се стараеше да не мисли за нея. ... |
|
|
Разказите на Георги Алексиев, поместени в настоящия сборник, могат да бъдат възприемани и като реплика към онези, които са побързали да го забравят. Тази реплика ни напомня, че отвъдното не е гробище, а убежище на писателя, негова неизменна позиция, негова огнева точка. Приживе авторът на трилогията „Кръстопът на облаци“, „Духовете на Цибрица“ и „Горещници“ получи заслужени адмирации за успешното приключение в тайнството на магическия реализъм. По-късно той успя със следващите си произведения да провокира и предизвика демоните на съвременното политическо противопоставяне, заченати в омраза, нетърпимост и пословична ... |
|
|
След като главата на Йоан Кръстител пада отсечена, равин Йонатен е притеснен за бъдещето на юдейския народ. Бързо трябва да се намери или измисли някое чудо, което да окуражи хората и да ги обедини. Племенникът на Йонатан - Юда, споделя с чичо си, че има един по-особен приятел измежду познатите си. Това е Йешуа, който скоро ще бъде провъзгласен за Месията. Александър Томов е автор на десетки книги и киносценарии и признат за най-скандалния български писател заради умелите алюзии с реални личности и събития от годините на прехода. Специално за този роман създава нов литературен жанр, с който чертае мрачни прогнози за ... |
|
|
Границата?! За всеки от нас тя е различна и е с различно значение. Дори за мъжете, които пазят и са пазили българската граница, тази дума също има различно измерение и значение. И въпреки това нашата - Българската граница, е мястото, откъдето започва и където свършва нашата държава. Без тази граница няма да съществува и България. За тези, които са гледали и гледат навън, тя е или е била чертата, зад която започва "истинският, свободният живот". За тези, които гледат навътре, от нея започва Родината. За генерал Костадин Белчев границата е целият му живот. От нея той започва войнишката си служба като редник и я ... |
|
|
"На 13 януари 2011 г. се навършват 21915 дни от първата ми усмивка. (През този отрязък от време се радвахме на 15 високосни години!) След това се усмихвах винаги на майка ми, на прекрасните ми три деца, на първото ми внуче, на литературните ми награди, на 7 изобретения, на постиженията ми в химията и енергетиката, на стотици приятели, с които се обичаме... (завистниците също ме обичат, но по своя си начин!) Имало е дни, през които съм плакал, но няма да ги назова, защото не се знае дали Господ ми е отредил време да простя! Разкрачен между два века, спокойно мога да кажа. че през всичките тези дни останах Прав! Влюбен! ... |
Книги 
