"Главен изпълнителен директор" е финалист в състезанието за дебютен роман "Ръкописът" на "Българската национална телевизия". ... Роман за постиженията и съмненията на хора, тръгнали към големия успех в кариерата. Това е разказ за амбицията. Българинът Александър Байлов е расъл с два чифта обувки, но с поглед вперен в най-високите корпоративни върхове. Той достига челното място в могъща британска информационна компания. Отваря голям офис в България, където с новаторските си идеи и по-евтината работна ръка се надява да превърне компанията в лидер. В новия офис срещаме млада двойка, която ... |
|
"Николай Хайтов живее и днес. В сърцата на онези, които бяха с него в битките му и в миговете на отдих; и в летежите му, и в миговете на покой; и в гръмола на справедливия му гняв, и в яснината на ведрата му усмивка. Той беше несломим. Никакви житейски обстоятелства не можеха да го отклонят от пътя, не можеха да го откажат от битката. Беше безкомпромисен към враговете си, но и милостив. Удряше, но и им даваше възможност да се вразумят, да се поправят. Не унищожаваше човека. Бореше се с порока в него. С лъжата в него. С неистината." Елена Алекова ... |
|
"Огън и мъгла" е книга, която отлично надмогва документалната основа на своята житейска информация и я превръща в смирено-горестен разказ за това какво се случва в едно битие и как отделният човек може да види през малкия прозорец на собствената си душа все по-обширни и по-обширни пространства от историята, обществото, професията. Редят се биографии на хора, обществени сюжети, литературни реминисценции." Проф. Антоанета Алипиева, "В търсене на границите" Любен Петков е автор на книги за малки и големи. Роден е в странджанското село Крушевец, в горното течение на Ропотамо. Средното и висшето си ... |
|
Четенето на този сатиричен роман е на ваша отговорност! ... Ангел Спасов завършва ТДВА, "Дърворезба и вътрешна архитектура". После идва казармата, веднага след това попада и се дооформя като студент в УНСС "Финанси". След всичко това той става покорен слуга на всички пороци без пророци: на русите и на черните жени, на скъпите коли, на домашната ракия, на свинското и на веселите компании. В най-близката стопанска история на България не е бил деен труженик и участник (понякога по желание, друг път - не) само в строежа на "Ал. Невски". Студентски кооперации, югоембарго, познанства от всякакъв ... |
|
Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт, минава през Гогол и Хашек. "Новите сериали се снимаха в Тонго, защото беше по-евтино. Всичките трима продуценти от България бяха решили, че Тонго е много екзотична дестинация, която е и доста по-евтина от Слънчев Бряг, въпреки че беше на около шест хиляди километра от България. Човек можеше да мерне заснемането на някой сериал по улицата. ... |
|
Осмей първо себе си, и чак тогава - останалият свят! Добронамерена ирония на днешната действителност, на човешките амбиции, претенции и глупост. Романът задължително ще Ви разсмее, а каскадата от комични откровения, сменящи се с бясно темпо, ще Ви накара да четете все повече, и повече! Текстът е лек и остроумен, написан на език, с който ежедневно общуваме. Идиотът в мен е книга за многообразието на делниците ни, погледнати откъм забавната им страна, а смехът в нея ще Ви впечатли повече и от неочаквания финал. Радослав Младенов не за първи път весели своите читатели, а сатиричните му книги и пиеси традиционно се ... |
|
Книгата е разказ за една изтляла в годините на прехода човешка любов, за един похабен от застойните времена и рутинното бездарие талант. "Като си помисля само, че през последните месеци се бях отказал от всичко останало, че това, което направих, ме обсеби, изпи всичките ми сили и в крайна сметка не беше лесно заради едно такова обвинение, изречено от приятелката на Маги, да се затворя вкъщи или да обикалям сам, като куче." Из книгата ... |
|
Разказите в тази книга се четат на един дъх. Не само защото са наситени с лежерно чувство за хумор и представят непринудени, неусложнени и ненатруфени сюжети, но и защото притежават не твърде често срещано за съвременната белетристика качество - драмите и социалните потресения на днешното българско общество да бъдат показани чрез нормални човешки истории, без псевдомодерното маниерничене, в които виждаме живи и естествени характери. Повествованието тече непосредно, сякаш оставено на развитието на вътрешната логика на сладкодумието, лекотата и ефирността. "В тази книга са събрани последните ми разкази, но затова как ... |
|
Роман, в който обаче героите не са измислени, а историите са преживени, както пише в подзаглавието на тази удивителна като разказ и внушение проза. ... Пет томчета за 50-годишен творчески живот – много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? "Който е разбрал, че богатството е нещо твърде относително и дори временно, да хваща тая книга. Който не го знае, пак да я чете, защото "Делнична библия" търси: измеренията зад сделката, зад преговорите, зад бизнес партньора. Това вероятно е амбициозен ... |
|
Всички се храним с остатъците от любовната трапеза на някой, който, вече се е преситил. Зрялата любов на слънчогледа към слънцето жертва златното съвършенство на цвета, превръща го в бодлива, пълна с лепкаво семе пита, която накрая, покосена от жажда и огън, пада отсечена в праха. Това е историята на една жена без име, свила съзнанието си до това на животното. Пейзажът на душата ѝ е екран, където стават събития, които са парченца от пъзел, в който тя е превърнала външния свят, откъдето е избягала. Разказът от първо лице е раздвоен между гласа на котката и този на жената, които се изгубват и застигат в хода на ... |
|
Книгата съдържа избрани творби на Евгения Марс (1877 - 1945), писателка, преводачка и общественичка, чието творчество не е издавано след 9 септември 1944 г. Подбрани са разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта, поместени в периодичния печат. В продължение на десетилетия името на Евгения Марс незаслужено остава в сянката на Иван Вазов. Народният поет я среща 17 години преди смъртта си, възприема я като близка приятелка и я издига в култ, като ѝ пише развълнувани писма и ѝ посвещава стихове. Сам по себе си този факт е достатъчно красноречив за творческото и човешкото обаяние на Евгения ... |
|
"Честно казано, някак си нахално е да обсъждам великите умове, но да се опитам да размишлявам за техните схващания ми се струва по-почтено, отколкото цял живот да се доверявам на готови формули. В края на краищата подобни занимания са полезни поне с оглед атеросклерозата! Откакто свят светува, на хората се предлагат и налагат различни картини за тяхното бъдеще. Утопични или измамно реалистични. Натрапвани чрез слово и молитви, с огън и меч. Религиозни фанатизми, национализми, фашизми, социализми, комунизми и всичките те, без изключение, се опитват да подчинят нашето мислене на представите за някакво предполагаемо ... |