Тодора Радева събира в сборник стари и нови истории за болките, травмите, лутанията и самотата на съвременния човек. Герои, които се разравят до безкрай, търсещи нещо, по-голямо от себе си, нещо, на което да принадлежат. Началото на тези разкази често е малък жест, дребен детайл, разговор или обикновена ситуация, които отключват сюжета - към Борисова градина по време на първия дъжд през септември, към Капана или Главната, селце в Перу, мотел или панелен квартал - и го насочват навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си ... |
|
|
Аксиния израства като обичано дете в романтичен горски дом. След като майка ѝ умира от рак, тя поема тежки отговорности. Опитва ту един, ту друг бизнес, докато отглежда сама детето си. Нейната съкровена мечта е да има истинско семейство, но дали е способна да направи правилния избор, без да изгуби душата си? От мъката и самотата я спасява плетенето. Постепенно разбира, че това е единствената работа, в която намира смисъл. Талантът ѝ е забелязан от чуждестранна фирма. Притисната от нуждата, Аксиния приема предложените ѝ условия. Изграден върху истинската история на модна къща Аксел Харди, сюжетът в ... |
|
|
Това е роман за любовта и живота на социалните полове след ратифицирането на Истанбулската конвенция в България... ако тогава още има България и въобще живот - било то по-цветен като знамето с дъгата или по-тъмен като новия световен ред. Във всички случаи ще е по-мръсен... Въпросът дали да правим любов или война вече не е толкова реторичен колкото е бил през шестдесетте години на миналия век. Обърканият автор пита: Каква точно любов? Остава ни само да четем и гадаем дали красотата ще успее да спаси света преди кичът да го е погубил... ... |
|
|
Младо семейство изоставя големия град и се установява в живописно село край морето. Ева и Леон са успели в професиите си хора, но тежката болест на техния син Давид коренно променя живота им. Ева изоставя кариерата си на музикант и се отдава изцяло на детето, а Леон се изправя пред непосилната задача да се справи с вътрешните си проблеми и оцеляването на семейството. Късната есен носи монотонността и тишината на дните, събуждани единствено от звуците на пианото и грохота на морето. Обезсърчена от поведението на мъжа си, Ева трябва да се бори и с болестта на детето. В дните на сериозни изпитания за семейството, в къщата ... |
|
|
"Като участник в български и международни журита, който се е нагледал на какви ли не експерименти с форма и стил, смело мога да кажа: такъв роман у нас досега няма. В известна степен той се родее с 9.99 франка на Фредерик Бегбеде и Дyxless на Сергей Минаев , но и смело се отграничава от тях, излизайки от игровото начало и сърфирайки със завидно умение през темите на модерността. На пръв поглед: изгубени устои, жива реч, в която разпознаваме вече състояли се диалози, псевдо хайлайф и неочаквано образован ъндърграунд, новоградски гейши и лица с разколебан пол, интелектуална забърканост и еклетика на убежденията. ... |
|
|
Тези разтърсващи разкази, тези почти истински истории, са колкото пловдивски, толкова и български. Но най-вече човешки. Тодор Костадинов и неговите герои ще ви поведат по хилядолетните каменни улици до най-скритите и съкровени места в сърцето на Вечния град, по най-дългата Главна улица, при най-истинските хора. Такива покъртителни истории са се случвали, случват се и ще се случват под хилядолетните хълмове. Защото те се случват с нас. Авторът е напуснал родния Пловдив на младини, обиколил е целия свят и най-после е разбрал, че няма такъв град. Пловдив, който никога не може да бъде напуснат. Защото той е винаги в теб! ... |
|
|
В книгата са включени 20 къси разкази, реално преживени случки с кучета и хора. Ако обичате и вие животните, ако познавате това чувство на отдаденост, приятелство и красота, то това е вашата книга! Тя учи нас, хората, как да се грижим, как да разбираме, как да живеем в хармония с природата и с най-добрия приятел на човека. И да опознаем себе си..."Само този, който някога е бил обичан от куче, знае какво е безкористна любов." Из книгата Авторката Катя Атанасова обича кучета. Дали защото е добра, или е добра, защото е живяла с доста кучета. Тя твърдо вярва, че кучето може да направи човека по-добър, по- ... |
|
|
Кой от нас в различна възраст не си е мечтал за чудеса? Кой от нас не е имал най-различни желания и не си е представял как чудодейно се сбъдват? А колко много от нас са си представяли, че поне за ден, поне за час са вълшебник или могъщ магьосник? А нима не ни се е случвало дълго време да желаем нещо и когато то след време се случи, да открием, че или вече не го желаем, или че е било груба грешка да си го пожелаем? Стара тибетска мъдрост гласи: Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. С всеки изминат ден, с главозамайващото напредване на технологиите, нещата неизменно изглеждат все по-лесни и все по- ... |
|
|
"Хуморът на Николай Русев е необикновено преживяване. Авторът е увлекателен разказвач, в чието слово всичко е премерено. Няма излишна дума или претенциозно сравнение. Той сякаш гледа отстрани хората и добросъвестно ги рисува в словесните си картини. Героите му са смешни, абсурдно комични, понякога гротеска на човешките слабости. Предишните му книги (Козидор и Сотир Пазвански ) носят тънката ирония на британския хумор. А страшното в хумора е, че той е преувеличената истина. Книгата на Николай Русев е с необичайно заглавие. Живарник е дълга мрежеста торба, в която рибарите прибират улова. Какво ли няма там! От ... |
|
|
Жад... Жаждата за живот е основната движеща сила за всеки човек. От първата глътка въздух нуждата да живееш - завладява. Нуждата да бъдеш тук, да бъдеш човешко същество, да бъдеш заобиколен от любов, да я получаваш и да я даряваш... Паралелно с живота ѝ, тук и сега, в паметта на Харна изплуват епизоди от миналото, които тя осъзнава и съпреживява отново, търсейки изгубеното си Аз, за да постигне душевен катарзис. Пътят на търсенето я тласка да тръгне обратно по дирите си, за да повдигне мамливото було на заблудата. Ако тръгнете с нея, ще изживеете един епизод от човешкия живот, който преподава уроците, за падането и ... |
|
|
"Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача... Танцът на светлините и сенките... Това са тоновете и боите, с които често борави Василен . Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги. Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване ... |
|
|
Нека тези, които са тук сега, не губят спомена за другите, които са били. В пазвите на Стара планина и до ден днешен се гушат забравени китни български селца. В едно от тях се ражда Йона - девойка наглед не по-различна от всяка друга, но орисана с чудна дарба. Именно на нея е отредено да цери раните на тялото и раните на душата. В един свят, изтъкан от прелестна природна красота, във времената, в които всичко е било едновременно нелеко и все пак щастливо, Йона приема своята съдба. Въпреки тегобите, въпреки мъката, тя смело се бори за щастие и красота. За себе си и за другите. Споменът за нея и всички ония, докоснати от ... |
