"Това е една обикновена българска история, написана увлекателно и човешки, с много чувство и разбиране на героите. Без агресия, без имитации, без изтъркани схеми. Един невероятен роман за прехода". Владо Любенов "Това е един задъхан разказ за трескавото лутане между тук и там, между отсам и отвъд; разказ за непрекъснато заминаване и за вечното завръщане... Във времето, когато се кълнем, че уж Родината е там, където си, се оказва, че емигрантът е навсякъде емигрант. Но странно: "Емигрантът" не е мрачна история! Тук няма "отрицателни" герои, а пък "положителните" не са нито ... |
|
|
"„Петнайсетият камък” е роман с истински камъни в него. По-важни обаче са другите камъни: метафизични, метафорични, реторични, романтични, понякога много лични прозрения, които изграждат една уж съвсем обикновена, направо всекидневна постмодерна история – историята на писател, тръгнал да търси автора на своите романи. Читателят ще, не ще, е обречен да се лута из нея, докато намери своя невидим – петнайсети – камък и застопори значението на текста в положение, удобно за разпластяване и размишляване. Дали историята ще се окаже въглен или диамант, скъпоценен камък или камъче в обувката, постамент или препъникамък зависи ... |
|
|
Via Dolorosa или Via Miraculosa. ... След "Животът може да е чудо" – вълнуващата история на Ади, която търси път към себе си, "Ако животът не е чудо" предлага едно неочаквано продължение. Открила, че писането ще осмисли живота ѝ, Ади осъзнава, че призванието ѝ е много повече от нейно лично търсене. Спасила себе си от капана на социума с помощта на необикновения психолог Алексей, Ади решава да напише книга за това как човек стига дотам, че да му е нужно спасение. Тя иска да предупреди повече хора, че ако не поемат отговорност за живота си, ако не заемат авторската позиция в него, ако не ... |
|
|
Като шило в торба, както казва народът, перото на драматурга Панчо Панчев не стои мирно, а често изневерява на театралните подиуми и с променлив успех ухажва почти всички литературни жанрове. Той е автор на книжката с лирика „Неизречено на глас" и на книжката с басни „Магарешки мечти", на сценарии за известни анимационни филми - „Дупката", „Наследници", „Страст", писал е фейлетони и епиграми, публицистични статии и есета, награждаван е за разказ... Второто от трите томчета с „избрано" между моите писания („Панчо Панчев извън театъра") представлява шарена торба, пълна с опити в ... |
|
|
Трилогията "Лабиринт" се състои от три свързани помежду си книги - "Хълмът", "Любов в ада" и "Камъчета от мозайката", в които се долавят очертанията на древния и по-нов Пловдив, но едновременно това е символ на вечно човешко обиталище с богатия му живот между доброто и злото. От три различни гледни точки, чрез три различни разреза е разгърнат един пъстър и увлекателен сюжет.Криволиците на лабиринта ни отвеждат към близки и далечни времена, в загадки на историята и в загадки на човешката душа.Трилогията е изпълнена с красиви пориви и ужасяващи злодеяния, с разнотипни любовни ... |
|
|
Редактирано издание. ... Един роман за Края. За края на това, което от благоприличие наричаме консуматорска цивилизация. За личния край и за края на света, който познаваме. Историята започва някъде през шейсетте години на 20-ти век на малка уличка в Китайския квартал на Ню Йорк и завършва десетилетия след това във Флорида. Една стара китайка умира и душата й поема своя път през времето и хората, за да пресече много по-късно траекторията си с истински ангел. Книгата се разгръща като карнавално пътуване из съвременна Америка, но и като пътуване през медийните светове и световете на съвременната мистика. ... |
|
|
Една любов, един йога и разни бохеми за разкош. ... Идеята на корицата е вдъхновена от ХІІ аркан на картите Таро - Обесеният. В случая авторът предпочита да се възприема тълкуванието от „ Таро на търсещия “ на Джоузеф Ърнст Мартин (изд. „ Аратрон “), който за разлика от повечето колоди, които възприемат тази карта много сериозно, намира в нея предимно забавния, необичаен и ексцентричен елемент. „Обесеният на пръв поглед изглежда много странно. Той се намира в една необичайна ситуация, но за него тя като че ли е забавна в известен смисъл. Да висиш с главата надолу е весело. Нещата изглеждат различно. Фигурата е гола, ... |
|
|
„Как се съчетава уличен реализъм с авангард, ще попитате? Какво е това чудо-юдо риба-кит? Прозата на Стоил Рошкев, ще ви отговоря веднага.“ Лора Шумкова „Почерк, който избира да ходи ту към високата, ту към масовата култура и така им улучва мярата, че се чудиш как може да е толкова четивен този модернизъм, без да е постмодернизъм, а нещо седмо. Нещо като седмото небе на новата българска проза.“ Пламен Дойнов Стоил Рошкев е роден през 1976 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като журналист в Българската национална телевизия."Няма такъв булевард" е четвъртата книга ... |
|
|
Предобедно говорене на пейка. Пенсиониран съученик мисли на глас (без да го погледне). До смърт е уморен от къртовския труд на сънуването. Сънувал все същия безлюден град. Напразно търсил къщата си. Усещането за безадресност всеки път го стряскало от сън. Нощем в мътния фокус на хлътналата му памет – подписът, с който се отписал от се бе си, и как продължил негативно просветлен, жива попивателна, а мастилото отказвало да съхне. Конецът накъсан. Нямало „защото – затова“. Липсата на хронология под държала лошата памет (а нали паметта е присъдата на съвестта). Миналото – ребус от произволни тълкувания. Ще му се да бъде ... |
|
|
Кратки разкази по действителни случаи ... Много често пристъпям в съня си по двор, запустял и обрасъл с къпини... Взирам се с надежда наоколо... Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета... Няма ги крайпътните дувари... Има прогнили парчета огради от преплетени пръти... Има ги тишината и звънкия смях от летата на моето детство... Ако искате, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят, пълен с мирис на сено, с пукот на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите... В него има тъга, има и болка... Има глад и насита от ... |
|
|
TILT означава „блокаж“ и е термин от играта флипер. Когато играчът види, че губи топчето и то пада по средата, бута флипера, и се опитва да надхитри машината. Ако играчът не е добър и избута машината по-силно от необходимото, тя се изключва автоматично. Всичко е възможно с концентрация и усет, но ако се блъска прекалено силно, играта блокира и показва TILT. Заглавието е метафора за съдбата на героите, които често получават „тилт”. "TILT e история за филмите, в които ни вкарва любовта и филм за историята на една обсадена любов. Сцените в книгата се случват преди и след края на действието във филма. Най-забавното е, че ... |
|
|
"Признавам, че от много годни не бях се забавлявал така чистосърдечно (а може да беше и мръсносърдечно, и да не беше баш забавление). Калин Янев ми е напълно непознат, но това не ми пречи да сравня неговия текст с други също тъй "хард" текстове от типа "закони" на този или онзи (визирам господата Мърфи и Паркинсън). Впрочем те са така обрасли с митове, та дали са и реално съществували? Както и да е. Умен и талантлив човек, тоз Калин Янев. Заслужил си е книгата, стига да се найде издател."Из рецензия за ръкописа от Николай Заяков "Калин Янев е името на Калин Янев. Или обратното. Роден е в ... |
Книги 
