Историята на българската литература тепърва ще открива истинската стойност на една уникална личност със свое неповторимо присъствие сред ярката плеяда от художествени творци на нашето съвремие. Поет и преводач, разказвач и романист, драматург и публицист, Стефан Гечев бе преди всичко интелектуалец от най-висок ранг, свободен дух, устремен към тайните на мирозданието, отдаден изцяло на собствените си идеи. Скромен като личност, дистанциран напълно от тщеславието и популярността, Стефан Гечев ни остави творбите си, от които ние ще имаме все повече нужда. Този том от поредицата "Съчинения в 5 тома" съдържа романа ... |
|
Точка на трилогията. Повече от десет години отлетяха, откакто започнах да пресявам скъпоценните напластявания в летописа и своебразието на благословеното поречие на Златна Панега и от времето, когато положих своя автограф под съкровените спомени и изповеди на именити живи и мъртви земляци, а ето че незабравимото стихотворение за бялата спретната къщурка в родния край и свидната песен за бялото облаче, което може да е прелетяло над нея все още кънтят в ушите ми и все повече обсебват и без това ангажираното ми от луковитското житие-битие съзнание.. И аз съм на път да предложа на своите съграждани и третата книга от скъпата ... |
|
Българите, които навлизаха в анклава откъм Северната магистрала, неизменно спираха при „Сянката”, защото най-много се доближаваше до представата им за някогашната България – такава, каквато я помнеха бащите и дедите им - България, отпреди да бъде съсипана окончателно и европейците да я превърнат в свой доминион. Бяха чували от родителите си, че някога страната ни е била пълна с гори, с цветущи долини и ливади, из които ромолели ручеи, шумели листа, а по небето плували бели облаци. Цяла България била нещо като „Сянката”, такова чудо било в майката Родина. А после всичко запустяло и изчезнало благодарение на нейните ... |
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Аз искам да отида в Европа, Альоша, и ще тръгна оттук: и знам, че ще отида само на гробище, ала на най-скъпото гробище, това е то! Скъпи покойници лежат там, всеки камък над тях говори за такъв подвиг в своята истина, в своята борба и своята наука, че аз, знам го още отсега, ще падна на земята и ще целувам тези камъни, и ще плача над тях-в същото време убеден с цялото си сърце, че всичко това вече е гробище и нищо повече." Изповедта на Иван Карамазов пред Альоша ... |
|
Матей усещаше, че има още един враг във водата. Спирали от въздушни мехурчета се завихряха покрай него и едно зло лице надничаше в сумрака. Матей чуваше неговия напев, който опитваше да завладее и без това объркания му разсъдък. Тогава усети как раковината амулет затрептя на гърдите му. Беше я забравил. Подаръкът на Мгабе вибрираше неистово, сетне замря. След миг Матей усети силно пробождане и удар в гърдите. Нямаше болка, само усещане за освобождаване. ... |
|
"Всеки от героите на Атанас Наковски е неповторим, а това всъщност е белегът на истинското изкуство - правото на личен знак, на дамга, на собственост. Образи без личен знак са произведения на занаятчии." Антон Дончев "Прозата на Наковски е немислима без стръвно потапяне в страстите на делника - там, където кипи от напрежение в човешките отношения, където подлост и чест се размиват всеки час. И в този смисъл закономерно е, с оглед на тая нагласа у писателя, да го срещнем като автор на възлови книги за литературата ни."Здравко Чолаков ... |
|
Георги Стоянов е роден на 27 юли 1936 г. През 1959 г. завършва Енергетическия институт в Москва, а през 1963 г. - Института за кино в Париж, специалност кинорежисура. Заснел е филмите "Случаят Пенлеве", "Птици и хрътки", "Пантелей", "Константин Философ", "Щурец в ухото", "Прозорецът", "Трета след слънцето", "Онова нещо" и др. Автор е на редица сценарии. Тема на романа "Ваучер Калифорния - Гулаг" е странната съдба на Коста Стоянов, обединила в едно Огоста, Европа, Сибир и София. Този роман е опит да се разбере защо личността оцелява ... |
|
В книгата, са събрани разкази, които впечатляват с изящния си стил, и последният му роман „Сам”. Автор е на романите „Сезонът на канарчетата”, „Застраховка за магарето”, „Всичко е Колизеум!”, „Послушни момчета”, „Другаде”. Сценарист е на филмите „Сезонът на канарчетата”, „Амиго Ернесто”, „Деветнадесет метра вятър”, „Спомен за една сянка” и други. ... |
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Характерен белег за критическото перо на Чавдар Добрев е широтата на погледа и онази политическа и нравствена извисеност, с които той пристъпва към конкретните слабости и грешки на автора, на театъра... Тази му широта е произволна. Тя почива не само на мирогледа му, на широката му култура, на неговата ерудираност и знания, трупани някак свободно и волно, несмущавани от предразсъдъци и предварителни тези. Той не търси "правилното", интересува го правдата. Този вечен живот на истината, без който не може изкуството, както не може и действителността. ... |
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Чавдар Добрев се мъчи да създаде тон на добрият спор, спор, предизвикан от съвестта. Понякога е трудно да се измъкне невредим между острите камъни на враждебното, но той върви с надеждата да забележат драскотините, които при една инфекция могат да се превърнат в смъртоносни рани. Братята Гонкур казват: "Талантът на събеседник у Дюма-син е най-вече в това, че пренесе тона на лошото общество в доброто." Ако перифразираме тази мисъл може да кажем така: "Чавдар Добрев се стреми да пренесе тона на доброто общество в лошото." Постъпката е ... |
|
"Този текст написах, когато бях на 21 години. След като приключих, се разболях и от страх престанах да пиша. Реших, че да „чувстваш" и „мислиш" е абнормално състояние и вреди на здравето. Останалата част от живота ми премина като професия и действия в пълен конформизъм, като изключим някои житейски издънки и проявявани често неадекватни съждения и интервенции. Докато бях млад, те се тълкуваха като арогантност, а сега, може би като старческа деменция."Русчо Тихов, 2008 г. "С други дути, нашият език започва от „нула" и ако иска да е на равнището на века, трябва да руши от най-високото. „ ... |
|
Да се настаниш удобно във фотьойл насред улицата, докато чакаш за среща и да слушаш приказки по телефона. Това е идеята на акцията "Универсална среща", осъществена от Албена Баева с помощта на интерактивните роботи УМ2010 в началото на септември 2010 година. Два фотьойла бяха разположени на популярни места за срещи в София. До тях, на шкафчета, стояха телефоните. Седна ли някой, какво точно чу, как реагира можете да разберете от тази книга. В нея са събрани приказките, написани от Ангелина Рангелова, Иванка Могилска, Андро Стубел, Албена и Гергана Баева, заедно с фотографии от събитието на Жоро Аранжоро и Рене ... |