"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов . Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
Изданието е двуезично: на български и на английски език. ... Книга за пътуването през снегопадите на живота и бързото порастване. Импресии и къси разкази за насрещни ледени прашинки, които утаяват големите ни сълзи. Животът, течащ без право на корекции, е главният герой в този сборник: снежни мигове вдълбават и изтриват майчини образи, любовта е няколко мускулни спазъма, порастването е падане, преоткриване и прозрение, че целият свят се събира в 4 милиметра. Книга за безпощадното гмуркане в илюзии, за взирането в себе си и другите, докато в кратък път от небето към земята угасват ледени вселени и след дълго зимно ... |
|
"Въпреки живота - всичко е любов!" ... "Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори." Димитър Стоянович " ... |
|
В "Космонавтите само минават" едно малко момиченце крои велики планове за собственото си бъдеще: да стане Юрий Гагарин, а после и Кърт Кобейн, или поне партизанин като дядо си за да му позволят да засади борче в училищния двор и по този начин да впечатли Констанца, вечната ѝ приятелка или най-големия ѝ враг. А докато си сменя идолите, които непрестанно загиват по неясни обстоятелства, докато трупа опит и разочарования, личната ѝ история неусетно се свързва с Историята на страната ѝ, малко преди големия демократичен взрив. "Космонавтите само минават" е написана със самоирония и ... |
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев . Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
|
"Хъшо отвори една врата и влезе в умовете ни с рязко движение. Направо ни се вряза. "За кожата на една врата" е един от любимите ми разкази, четени някога в клуба. Ако беше поп песен, щеше да е от онези, които те държат буден нощем. Хитът, който всеки композитор иска да е написал. Искаш да спреш да си го пееш, но не можеш. Можеш да спреш да си го пееш, но май вече не искаш. Рядко има такива попадения в писаното слово, които да се връщат непоканени в ума ти. Които да разказваш на приятели." Гергана Турийска ... |
|
Сборник с разкази от автора на "Български рози". ... В своя нов сборник авторът открива персонажите си сред висшия църковен клир и висшата политика. Разказите са населени с романтици и мракобесници, с антигерои, шпиони и модерни феодали, с рано пораснали деца и крехки любовни двойки. Това са истории за опасни връзки между половете, за съвременни грехове и подвизи на тялото и духа, за отчаяните обедняващи фигури на съвременния град. Откровено политическа, оригинално съчетаваща елементи на трилъра и неоготиката, прозата на Георги Тенев ни изправя пред сюрреалистично огледало, в което се отразяват българските ... |
|
"Черен Прилив" е първата книга от трилогията на Божидар Янев. ... Испания, началото на 16 век. Двама млади мъже, приятели от ранно детство, решават да направят най-обикновено пътуване до Сицилия. Нещата обаче съвсем не потръгват така, както са очаквали и скоро ги сполитат неприятности. Междувременно, лошият късмет не подминава и други членове от семействата им. Дали ще успеят да се завърнат у дома... живи? ... |
|
"Кабарето под тепето" - няма как навеите да не отправят към знаменитото "Кабаре" на Боб Фос със зашеметяващата Лайза Минели в главната роля. Дори откровено и цитирано. Но кабарето на Йохан Девлетян не предупреждава, а изяснява. Изяснява периоди от българската история, които все по-усилно се налага да слагаме в центъра на нашето внимание - защото ни объркват, защото ни предопределят, защото ни затискат. Книгата отмахва този затискащ капак, позволява ни да дишаме с пълни гърди. Затова ако искате чист въздух - прочетете "Кабарето под тепето" и ще се изпълните с живителен литературен кислород. ... |
|
"Вторият сборник с разкази на Венцислав Божинов "С аромат на тютюн" го превръща категорично в зрял автор със своя дума в литературата ни. Той умее да види своите герои и да изгради атмосфера, но това го умеят мнозина. Той умее обаче и най-важното от изкуството на разказвача - да създаде запомнящи се произведения с много прецизно изчислен център на въздействие, които продължават своята невидима работа в сърцето дълго след прочита. Всъщност няма нужда от повече думи. Просто прочетете на крак в книжарницата поне един от следните разкази - "Отпътуване", "Осили", "Куклата", " ... |
|
15 истории за стаеното в душите, което предопределя живота ни до края, за изживяното, но неосъзнато, за пропуснатото и пропиляното, за радостта от загубата и болката от радостта, за изначалните въпроси Какво?, Защо? и Как?, чиито отговори тъкат съдбите ни, но трудно ги намираме, за хармонията на видимия и невидимия свят, за силата, която ни вее из Вселената като прах във вятъра... ... |
|
Величка Янкова Настрадинова е родена в Пловдив. Учи вилончело в Пловдивското музикално училище. Завършва Българската държавна консерватория в София. Работи като артист-оркестрант в Пловдвиската филхармония и като преподавател по камерна музика в Музикалното училище в Пловдив. Автор е на романи, сборници с разкази, фантастика и детски книги. ... |