Годината е 2020. Светът е връхлетян от Апокалипсиса. Времето е разделно и всеки трябва да избере своя път. Писателят Недялко Славов е в стихията си. Блестящият стилист и дълбок хуманист е верен на себе си - романът е побит като словесен знак в центъра на събитията, които бележат духа на времето ни."2020" е роман за абсурдите в съвременния пандемичен свят. Затворени домове, градове, държави... Защитени и незащитени зони. Страхът и сянката на смъртта витаят в ежедневието. Светът е станал огромен концентрационен лагер, в който човечеството води битка за собственото си оцеляване. На този фон героите от романа на ... |
|
"Човекът е тръгнал от водата. Това е трудно доказуемо днес. Но разлиствайки подготвената за печат книга с разкази на Пламен Вукадинов, аз определено мога да кажа, че авторът е влязъл в съвременната ни литература от водата - снаряжен с плавници, очила и шнорхел. Като добър познавач и приятел на морските глъбини от десетилетия, той ни приближава към тайнствата на подводния свят; на езика на морския човек ни среща с растителната, скална и животинската екзотика на дъното на морета и океани, станали негов дом. Там гмуркачът наистина е свободен и никакви рискове не могат да го спрат към нови открития. Екстремните ... |
|
Краят на 80-те години. Младо семейство хуманитаристи решават да устроят живота си на Запад от Желязната завеса, в свят, който познават главно от книгите. Попадат във Франция. Каква е цената на Изхода, как се сблъскват представите с действителността, какво място е отредено на Чужденеца в свят, прокламиращ за висши свои ценности свободата, братството, равенството? На тези въпроси отговаря романът на Велко Караиванов."Съдбата (или упълномощените от нея) през последните девет месеца, откакто бяха подали документите за емиграция през оня септемврийски ден в Париж, ги беше изсипвала на най-чудновати места из френската ... |
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
|
Млад мъж пристига да летува на море, но веднага бива въвлечен от случайността в поредица загадъчни събития покрай които завързва интересни познанства, справя се с всевъзможни проблеми и намира една нова и красива любов. Интригуващото действие е използвано от автора, за да постави и потърси решението на много въпроси, пораждани от ежедневието. А през погледа на ерудирания главен герой делничните събития изглеждат някак по-особено и различно..."Необикновена творба, караща ни да повярваме, че за щастие чудаците не са се свършили, че техният потенциал в всъщност богатството на нашата нация. Че ако всички гледаме така ... |
|
Ако не сте се усмихвали скоро, време е да го направите! Непукистът в мен е роман, в който авторът традиционно поддържа доброто настроение на своите читатели. Верен на стила си да се втурва от едно комично приключение в друго, всяко от което има своята уникална развръзка, този път сатирата на писателя е насочена към пословичната невъзмутимост на българина, както и към удивителната му способност да се измъква и от най-заплетените житейски ситуации. Героите на романа са родени от ежедневието и пресъздават атмосферата на една портативна България, в която атрактивният и добронамерен хумор властва над песимизма и меланхолията.& ... |
|
Разходете се по улицата с нечетни номера и нейните четни, нечетни и безчетени истории. Колко много улици има в един град, а само на една се чувстваш у дома си. Тя ти е като топла дреха в студа, дъждобран в дъжда, тънка ленена риза в летен ден... Ако не си я напуснал, докато си бил млад, след това е почти невъзможно. Гледката ѝ те успокоява и приютява. По нея вървиш с уверена крачка и дишаш леко. Тесните ѝ тротоари са с различни плочки - кърпежи на времето, паважът ѝ не е от най-равните, но ти познаваш всяка неравност, в която може да хлътне кракът ти, защото е твоята улица. Открехнете завесата на ... |
|
"Универсалният критически обглед на "Обърната пирамида" предпоставя определението роман-антиутопия, но творбата всъщност е ре-антиутопия, защото е картина на съвременната наша действителност. Антиутопията говори за събития, които може би никога няма да се случат, но у нас утопията се е сбъднала. Пирамидата се е обърнала още в ранната есен на 1944 г. и до ден днешен стои обърната. Сбъднатата утопия за сегашните поколения е т. нар. преход, който колкото повече се сбъдва, толкова повече изнурява и подлудява номинално живеещите обикновени люде. Това печално време поетът-романист го рисува с бароковия размах на ... |
|
Истории, белязани от страсти, изпитания, клетви, отрова и смърт, но показващи копнежа на човешкия дух към любов, хармония и щастие разказва в книгата си известният тв журналист, поет и писател Костадин Филипов. Познат като водещ и редактор на централната новинарска емисия и Темата на Нова на Нова телевизия, водещ на новините по ТВ7 и редактор на риалитито Фермата по bTV, той е завършил Българска филология в ПУ П. Хилендарски. Сега е редактор и автор на рубрика в предаването Преди обед по bTV. Героите на Ангела и Джема носят йовковска доброта. Него го наричат Родопския Прометей, а нея - мълчаливата пазителка на най- ... |
|
Любомир Дончев има мечтания живот. Четири прекрасни деца, чудесна съпруга, изключително доходоносна работа и голяма и хубава къща. Но нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Какво се крие зад фасадата на този перфектен живот? Какво ще се случи, когато проблемите се появяват един след друг, повличайки след себе си още и още, и всичко започне да се срива? Любомир ще бъде принуден да се изправи пред предизвикателството да се превърне в баща на собствените си деца и тепърва да ги опознае. Той за пръв път ще осъзнае какво е пропуснал заради своя работохолизъм и ще опита да поправи нещата, но дали вече не е късно? Ще ... |
|
"Какво е нужно, за да се направи добра проза? Със сигурност мъдростта на опита. С усъвършенстването на занаята. Но има още нещо - ненакърнимата свежест на чувството. Денка Илиева е запазила всичко това в себе си, запазила се е за голямата проза, запазила е и нас - от вечните ни страхове. Ето го животът - истинският! И ние нищо друго не можем да сторим, освен да го приемем без колебание, да го благословим и да му се радваме. Нейното писане, нейното вълшебстване, ако щете, е толкова леко, че текстът тече като бърза вода. Разбира се, това може да ни подлъже и ние да преминем през книгата лекокрило, без мисъл - едно ... |
|
"... – Глупак си ти, мой човек, и неук при това. Не знаеш историята - обади се гардеробът Спас. – Нашият бивш цар Симеон Втори също катастрофира в политиката, но не се е нарекъл "Катастрофирал". Дядо му Фердинанд навремето предизвиква две национални катастрофи, но и той не се нарече така. – Не са се сетили. Хитрият политик извлича дивиденти от всички ситуации, дори и от фаловете - отвърна Мрав Втори. – Тези не ми ги разправяй. Принципът е: граби и бягай! А те двамата - дядо и внук - го направиха много добре." Из книгата Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и ... |