В настоящата книга читателят ще открие историите на Йордан Радичков, които вдъхновят някои от най-емблематичните български филми в историята на нашето кино. На гарата в град Н. десетки пътници се оглеждат за закъсняващия влак. Началникът на гарата, заедно с няколко военни тръгват по влаковата линия, за да открият застиналия по средата на пътя си влак пустеещ. Горещо пладне ще послужи на българския режисьор Зако Хеския за снимането на едноименния му филм - един от първите български филми, поканени за участие на фестивал в Кан. Последно лято е история, вдъхновена от съдбата на родното село на Радичков. Иван Ефрейторов се ... |
|
|
Младо семейство изоставя големия град и се установява в живописно село край морето. Ева и Леон са успели в професиите си хора, но тежката болест на техния син Давид коренно променя живота им. Късната есен носи монотонността и тишината на дните, събуждани единствено от звуците на пианото и грохота на морето. В дните на сериозни изпитания за семейството, в къщата започват да се случват странни неща. Поредица от загадки и мистерии отключват скрити спомени и поставят въпроси свързани с миналото. Синьо слънце е психологически роман с интересен тематичен избор, сюжет и композиция. В хода на действието преплитането на реално и ... |
|
|
В какво се измерва отсъствието? Необичаен въпрос в един свят, в който като че ли се стремим да компенсираме всяка липса, да запълним всяка празнота, да скъсим времето на копнежа, да прогоним скръбта. Книгата на Албена Тодорова говори за отсъствието спокойно и вглъбено. Думите ѝ попадат във вътрешния ни разговор с онова, което ни липсва. Те описват, кротко и по същество, малките промени, които са настъпили междувременно в света. И с това задействат у читателя силни емоционални вериги- като чувството за вина, че не си успял да спреш часовниците (както започва прочутият Погребален блус на Йейтс) - че, допускайки ... |
|
|
"Здравейте, читатели! Отново тръгваме по следите на знахарките. Част от информацията е от древни традиции, а друга - художествена интерпретация. Съчетала съм тези две линни, за да мога да ви предам една пълна и художествена история за знахарката Златица и нейната внучка Севда. Знахарството се предава по кръвна линия, но в книгите си съм включила и един истински търсач и изследовател на знания - д-р Валерия Вангелова. Тя, като истинския Индиана Джоунс, ще търси артефакти, истини и знания за древните тайни, както и за светите земи в североизточна България и не само там. Ще прави записки, така както Кастанеда е ... |
|
|
Възхвала на провинцията е книга, която Александър Секулов ще пише цял живот. Тя е събрала негови кратки белетристични форми: остроумна есеистична проза; блестящи малки текстове, създавани по различни поводи; философски прозрения; спомени, оцветени с хумор и любов; снайперистки афоризми. Всички тях - по традиция, започнала с Атанас Далчев - може да определим като фрагменти. Тази книга е правена като сал на корабокрушенец. Само че не корабът на автора се е разбил, а светът около него. Александър Секулов взема всичко, което се носи по вълните на реалността и въображението. Салът става все по-голям, все по-нужен, ... |
|
|
Не са редки случаите, в които изявени личности в една област, показват не по-малък талант и в друга - адвокатът - математик Ферма, оптикът философ Спиноза, алхимикът-физик Нютон и т. н. Аналогичен е паралелът между трудовете на Омар Хайям и оригиналните Рубаи и опитът на Сгурев за есе за него, както и съвременните му четиристишия. И двамата, с разлика повече от хилядолетие са хора на точните науки - първият - астроном, математик и други, но остава в историята с Рубаите си. Вторият, наш съвременник, също всепризнат учен в областта на положителните науки - дискретна математика, информатика, напоследък има и доста ... |
|
|
Единадесет разказа, шепа съвършени перли, искрящи и в белотата си, и с поразителните си цветови оттенъци, уж едва забележими, а заслепяващи очите. Единадесет разказа, родени в сърцето - за смисъла на живота, за правото ни на избор, за доброто и греха, за бедността на богатия и имането на нямащия. Истории, просто разказани, в които авторът не съди и не поучава. Доверете му се, хванете се за ръката му и тръгнете из вековните церови гори на Странджа, където лятото е късо, зимата сурова, цъфтящите треви - омайни, а ако сте късметлия, може да видите и Змейова дупка. Любомир Калудов е автор на три книги със стихове и ... |
|
|
"За безспорните качества на тази новела достатъчно ясно говори фактът, че един от епизодите в книгата - Жълта пръст, бе отличен с първо място в Национален литературен конкурс Вие пишете, ние четем, Рисунки в жълто, 2020 г. с председател на журито акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова - членове. Авторът на Най-честната птица, Йордан Йорданов, изненадва с изключителен писателски почерк, какъвто притежават класици като Йордан Йовков и Елин Пелин и въвежда читателя в света на циганина Семо и нерадостната му престъпна участ, полепваща като жълта пръст по съвестта на обществото и невъзможна за ... |
|
|
"Бедствието обхваща Големия бариерен риф. А Бариерният риф е бронята на истинския бряг срещу морските стихии. Последиците са промяна на посоката на океанските течения, което води до промяна на климата в някои райони на планетата. Объркват се риболовът и корабоплаването. Гибелта на коралите води до екологична катастрофа Български учен се опитва да спаси рифа. Срещу него се изправят контрабандисти, авантюристи, мощни капитали. Само учените се опитват да спрат истинска климатична катастрофа. Действието е динамично. Всичко звучи актуално и днес." Анна Бобева Петър Бобев е най-известният български автор на ... |
|
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
|
"Идеята за Изгрев преди залеза се роди в двора на манастира Св. преп. Параскева-Петка във Владая. Още тогава отнякъде се появи кристалната яснота, че ако даде Господ да напиша този роман, той ще е различен от останалите си събратя в едно отношение. Беше много странно усещане, а и предчувствие: щях да създам литературна творба със съвсем конкретна задача, със строго определена житейска цел, със съзнанието защо го правя. После станах свидетел на една късна любов, на разцъфването на един възроден живот, на красивото осъществяване на мечти, доскоро приемани за нелепи мечтания. Бе истинско творческо щастие да ... |
|
|
Това е роман за любовта и живота на социалните полове след ратифицирането на Истанбулската конвенция в България... ако тогава още има България и въобще живот - било то по-цветен като знамето с дъгата или по-тъмен като новия световен ред. Във всички случаи ще е по-мръсен... Въпросът дали да правим любов или война вече не е толкова реторичен колкото е бил през шестдесетте години на миналия век. Обърканият автор пита: Каква точно любов? Остава ни само да четем и гадаем дали красотата ще успее да спаси света преди кичът да го е погубил... ... |
Книги 
