"Някои казват, че ако си прочел една книга от който и да било автор, все едно си прочел почти всичко от него. Има доза истина в тези думи. След "Алкохол" имах усещането, че не трябва да чета друго от Калин Терзийски, защото може би ще се разочаровам. Романът му "Лудост" обаче опроверга това ми тесногръдо чувство. Прочетох го в труден за мен момент и усетих колко сила има в думите, когато са казани без поза. Болезнена прямота и талант - това ми идва да кажа за романа на прима виста. Но има и друго, което пък се забелязва при по-внимателен прочит - самобичуването и принизяването! А то разголва ... |
|
|
Житейски истории и съдби човешки. ... "Когато завърших четвъртото отделение в родното си село и ми казаха, че от есента ще уча в Шумен, нищо не подозирах. В началото на септември мама ме заведе в Шумен. Записаха ме в училище, настаниха ме в квартира. Тогава настана най-страшният час - мама си тръгва. Тази малка подробност не я бях предвидил - мама си тръгва и аз оставам сам-самичък в големия и непознат град. Тръгвам да изпратя мама до автогарата, а една буца е заседнала в гърлото ми, задушава ме потискан плач. Държах се мъжки, докато мама си купи билет и застана пред зейналата врата на автобуса. Тогава мъжеството ме ... |
|
|
В село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник - синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите "Не смей по-натам да прелистваш!" Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му. "Двамата с механика се надяваха, че... като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“. С прочита на дневника пред читателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи ... |
|
|
Фотографската фамилия Карастоянови. ... "Пред нас е едно необичайно и завладяващо четиво, разположено между териториите на историческото изследване, на мемоарния и фикционалния разказ. Тук са събрани и взаимно усилени дълбоки пластове на времето и личен опит - с изключително чувство към визуалния образ и паметта, която той носи, със заговарянето на документалното в непосредствената интензивност на преживяното. С лекота Анна Топалджикова създава усещане за това как всичко случващо се в Голямата история е преминало през разработените в семейството на Карастоянови нови медии: през авантюрно донесената от Белград ... |
|
|
След толкова много години живот тя прави равносметка и търси пропуснатите възможности или пропилените часове. На дали вече не е късно? И затова бърза да поправи грешките си. По пътеките на спомените тя застава пред нас като една поетична учителка биолог. Тя съзнава, че след себе си трябва да оставя красиви и светли следи. ... |
|
|
И един въпрос продължава да отеква в тишината: Какво цените най-много в живота? ... Преподавателката по марксизъм Бора Найденова прекарва свободното си време в провеждане на едно малко странно социологическо проучване. За да разбере нагласите на съвременното общество, тя задава въпроса "Какво цените най-много в живота?". Получава различни отговори: някои - шаблонни, други - искрени. В процеса на работа тя среща Кирил, един от нейните изключени студенти. Двамата си приличат по тревожното им минало, свързано с налагането на комунизма. Но се разминават в позициите си спрямо идеологията му. Техните спорове ... |
|
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
|
|
Всички герои в този роман сме измислени. ... Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам "екскурзиантски". Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... ... |
|
|
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..." Из книгата България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и ... |
|
|
Една история, която сблъсква минало и бъдеще, наука, реалност и философия. Едно момиче, родено с рядка генетична аномалия, в свят, в който хората се стремят към съвършенство. Една епична битка на малцината, които все още вярват, че еволюцията ни не е случайна и може би има закодиран смисъл. Един свят, опустошаван от катаклизми, генерирани от човешката жестокост над природата и себеподобните си. Една любов, която се ражда от пепелта на планета, колонизирана от новите човеци. Една история на бъдещето, което строим днес. Един роман, чиято завладяваща история търси отговорите на много въпроси. Как се е родила Вселената? Каква ... |
|
|
"Несъгласни думи - 2" на Димитър Бочев е породен от присъщия на автора интерес към съотношението между Божието и людското - както във фундаменталните добродетели и ценности, които християнската ни цивилизация следва, така и в индивидуалната съдба, в биографичния път на всеки от нас. Особено внимание авторът отделя на феноменологията на любовта, на изневярата, на страданието, на щастието. Писателят се опитва да разгадае ситуираността на конкретния човек в човечеството, на индивида - в общността, на физичното - в метафизичното, както и несъразмерното, заредено с нерешими скрити конфликти взаимодействие между ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Изкушението да припознаем в героите на "Операция "Марсов венец" реални лица е много голямо, но авторът сам твърди, че "всичко в тази книга е плод на авторовото въображение и всички съвпадения с реални лица и ситуации са случайни". Ние, естествено, не трябва да се оставяме да бъдем подведени, защото някои събития и личности, описани в романа, напомнят поразително скандални събития и личности от близкото ни минало, макар че, разбира се, писателското въображение е доукрасило и добавило или ... |
Книги 
