Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... "Чавдар Добрев се мъчи да създаде тон на добрият спор, спор, предизвикан от съвестта. Понякога е трудно да се измъкне невредим между острите камъни на враждебното, но той върви с надеждата да забележат драскотините, които при една инфекция могат да се превърнат в смъртоносни рани. Братята Гонкур казват: "Талантът на събеседник у Дюма-син е най-вече в това, че пренесе тона на лошото общество в доброто." Ако перифразираме тази мисъл може да кажем така: "Чавдар Добрев се стреми да пренесе тона на доброто общество в лошото." Постъпката е ... |
|
|
Да се настаниш удобно във фотьойл насред улицата, докато чакаш за среща и да слушаш приказки по телефона. Това е идеята на акцията "Универсална среща", осъществена от Албена Баева с помощта на интерактивните роботи УМ2010 в началото на септември 2010 година. Два фотьойла бяха разположени на популярни места за срещи в София. До тях, на шкафчета, стояха телефоните. Седна ли някой, какво точно чу, как реагира можете да разберете от тази книга. В нея са събрани приказките, написани от Ангелина Рангелова, Иванка Могилска, Андро Стубел, Албена и Гергана Баева, заедно с фотографии от събитието на Жоро Аранжоро и Рене ... |
|
|
"Бягай, муфлоне, бягай! Твоята мисия е друга, ти трябва да оцелееш. Днес имаш късмет - аз не съм стрелецът с пушка в ръце. Но той дебне зад храстите на скрито място и в удобно време ще натисне спусъка. Препускай на воля преди да те е застигнал неговия смъртоносен изстрел. Препускай! Ти разполагаш с огромно предимство - не разбираш, че обитаваш развъдник и че си обречен. Защото си част от природата, а тя си знае работата - кого кога да погуби, кого кога да съхрани. Да му мислят хората. Те все са наясно с всичко, а накрая винаги грешат!" Из книгата ... |
|
|
И синът ми Андрей, и брат ми Митко бяха далеч от артистичната суета и показната популярност. Техните душевни страдания – емоционални и искрени, оставаха почти недоловими за публиката, зрителите и слушателите. Непрактични, мечтатели и бохеми, двамата ще бъдат винаги с мен, винаги с приятелите, на които щедро се раздаваха. Николай Константинов ... |
|
|
Шестият том публицистиката съдържа памфлетите, обединени от заглавието „Партийните тартюфи”, в които авторът по думите на Христо Карастоянов също като предходниците си в публицистиката далеч не е роб на личните си политически пристрастия и ако е пристрастен, той е пристрастен към Отечеството си. За това е толкова краен в оценките си за ония, за които според него Отечеството е празен звук, а България нищо незначеща някаква там територия. ... |
|
|
В седми том от избраните съчинения на изтъкнатия литературен критик, поет и общественик е събрана неговата брилянтна публицистика. Тя е и бойна тръба, и камертон за настройване на общественото съзнание, в което предизвикват събиране и нагнетяване на енергия за конструктивни дела. Понякога Гранитски говори силно и призивно, друг път – спокойно и убедително, но стоейки твърдо на своята гражданска позиция, казва истините такива, каквито са, дори когато са горчиви и когато от тях боли. ... |
|
|
Първата част от епистоларните диалози между Учителя Петър Дънов и неговия ученик Пеню Киров обхваща периода 1898-1900 г. В тях се разкрива философията на създателя на „Бялото Братство”, както и историческата енергия, от която тя изкристализира и те с право могат да бъдат окачествени като диалози на реформацията българска. Книгата е предназначена за широк кръг читатели, защото дава отговори на исторически събития, свързани със следосвобожденска България и нейното културно израстване. ... |
|
|
Не е необичайно няколко томно издание с произведения на поет или белетрист да завършва с том, който съдържа публицистика, спомени, писма. Може би по-изненадващо е присъствието му в края на поредица с произведения за деца, тъй като очевидно неговият адрес ще бъде друг. Но не съвсем. Защото за някои от потенциалните читатели на последния том - учители, студенти, педагози, литературоведи - и първите томове навярно биха представлявали поне професионален интерес. За удобство на читателя томът "Светлини и сенки" е подреден в шест раздела - по-скоро тематично, отколкото хронологично. ... |
|
|
Баща ми - моят любим българин - почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния и може би най-важен пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук. Бай Митко Енев умря, докато се опитваше да изкачи стъпалата на края на които го очакваше линейката, обещаваща спасение или поне надежда срещу примката на инфаркта, която, както сигурно разбирате, вече беше го оплела съдбоносно. Той не успя да се изкачи, но преди това отказа помощта на санитарите и съседите, които настояваха да положат нелекото му тяло в носилка. Надявам се да ми простите горделивите думи, но аз виждам в ... |
|
|
У Никола Миладинов идеята за написване на “Закуска за корморани” се заражда, когато той е едва на 14, но за пълната реализация на романа са необходими още 5 години. Книгата е отчасти автобиографична и разказва за ежедневието на младото поколение. Главният герой Ян тръгва от столицата към морето, но се оказва, че е извървял много по-дълъг и труден път – този на духовното съзряване и откриването на себе си. Сред най-значителните достижения на Миладинов са динамичният сюжет, изключително образният и жив език и кинематографичният принцип на повествуване. Разисквайки актуалните за младото поколение теми и проблеми, авторът ... |
|
|
Георги Андреев отбелязва 80-годишния си юбилей с петата си книга „Ветровитите хълмове“. Той е роден на 26 май 1929 г. в Ахелой, Бургаско. Интерес към литературата Андреев проявява още от ученическите си години. В поморийската гимназия се включва в литературния кръжок „П. К. Яворов“. Като студент в Икономическия институт в София е един от първите инициатори за създаването на кръжока „Н. Й. Вапцаров“, където правят първите си стъпки и поетите Любомир Левчев, Владимир Башев и др. През 1949 г. публикува разкази в централния печат и активно се включва в земеделското движение. Утвърждава се като един от най-видните ръководители ... |
|
|
Интересна е съдбата на тази книга. Завършена през 1956 г., в условията на яростно пропагандирания по това време атеизъм, подобна "опасна" литература е нежелана. Дори от издателството на Светия Синод. Самият патриарх Кирил препоръчва на автора "благовремие за издаването ѝ". В писмо до автора от 1957 г. Димитър Талев пише, че "това е ценен труд, написан грамотно и с жив усет за поезия, а също и за историческа правда. Отнесох се до компетентни люде с надежда ръкописът да стане книга". Това се осъществи едва след 44 години от издателство "Летера". "Старинни черкви в Пловдив& ... |
Книги 
