Завладяващо и мъдро, така както само Стефан Продев умее да разказва, тази книга ни разкрива удивителни картини от българския пейзаж, стоплени от присъствието на незабравими хора, обагрени от невидими за обикновеното око детайли, случки и светлосенки, които единствено голям художник може да съзре. "Всичко идва и си отива. Градове и села, хора и животни, цветя и птици. Единствен Балканът стои и не мърда. Гигантските му гънки са все едни и същи. Ту тъмни, ту прозрачни, подобни на вълни от катран и восък. Катранът е на запад, където все нещо пуши, а восъкът - на изток, потекъл като лава. Това са гранитът и кремъкът, ... |
|
|
Както красноречиво говори заглавието, книгата на Бойка Асиова е написана в добрите стари патриархални традиции на българския къс разказ. Към това трябва да прибавим, че в същото време "Мъжко можене" е книга за тези традиции. Позицията на авторката е подплатена на различни равнища – от лексикалните и стиловите особености на повествованието през спецификата на фабулирането до избора на темите и фигуративните акценти. Изобщо това е една дълбоко последователна в своите избори книга, в която апетитът към живота и мисълта за смъртта непрекъснато се срещат. Впрочем, мъжкото можене изглежда единствената възможност да се ... |
|
|
И какво стана с нас след това? Не си спомням. Знам само, че истината бе болезнена и ние живеехме в океана на думите си, винаги малко пресилени, преувеличени, винаги по-цветни от необходимото, винаги по-яростни, отколкото красиви. И така беше, защото думите единствени възнаграждаваха всички наши усилия, надежди и радости, макар и само с ръждясалия медал на самотата. Но това бе нашият избор. Защото истината, дори и в тези редки моменти, в които съществува, не е нито величава, нито горда, нито боляща, нито страшна. Тя просто е най-скучното нещо на света. И затова се потапяхме в това чудато щастие да си доизмисляме ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
Повествование за човека, който не можеше да бъде главен герой на роман. Този роман е за съдби и времена, които бяха сбъркани, затова последователността в него е сбъркана: събития се връщат назад, после пак отиват напред и т.н. ... |
|
|
Това е роман за въздесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция - Демир Папазоглу, в Сърбия - Димитар Попович, в Румъния - Думитре Попеску."Пет имена смених — казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не ... |
|
|
"Всяка дума може да бъде ударена, ранена или анатемосана. Така започва смъртта и, която натъжава или отблъсква. Затова речникът не е само извор, но и гробище." ... |
|
|
Преживени истории. ... Издател, писател, бизнес-дама, Божана Апостолова има какво да ни разкаже и умее добре да го направи. Талантливата поетеса и издателка представя на читателите своята художествено-документална проза в два тома. В посвещението в началото на първи том авторката сама подсказва идеята за написването на книгите и същността на съкровената си изповед: "В този текст се опитах да надникна зад бариерата - във вътрешното пространство на душата си, с упованието, че ще вляза различна в двадесет и първи век - надявам се, духовен. До следващия живот.""Заповядах си да не викам. Направих го ... |
|
|
Поместените в тази книга 11 разказа пресъздават преживелици на автора в една непривична за неговата натура обстановка, изпълнена със странности и загадъчности. Това е светът на Северна Африка – привидно летаргичен и съвсем не така екзотичен, каквато представа се е изградила у лишените от наблюдателност. А Христо Кърджилов не само притежава това качество – като професионален художник той го е "тренирал" до степен, позволяваща му да съзира и в незначителния детайл същественото, да улови вътрешната динамика и да я изведе като доминанта, поразяваща въображението... Впрочем изненадата идва не толкова от начина, по ... |
|
|
Вторият том от избраните съчинения на Петър Караангов е побрал неговата сатирична комедия "Състезанието", както и литературни статии, публицистика, пътеписи и интервюта. Тук са и кратките, но проникновени портрети на творци от различни литературни поколения - от Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Димитър Талев, до Надя Попова и Андрей Андреев. ... |
|
|
В книгата авторът заявява своето отношение към събития и личности, привлекли вниманието му през последните три години (28.01.2001 - 30.12.2003 г.). В последната част на книгата ще намерите философското есе "Болката като критерий за истината", в което Велко Вълканов ни предлага проникновените си разсъждения върху смисъла на човешкото битие. ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Произведение, ... |
Книги 
