"Книгата на Кръстьо Раленков е стягане на багаж преди дългия път към голямата светлина. Като рапорт пред себе си в опит да обясниш защо си бил жив. Като благодарност към белия свят, който те е приел, бил и обичал. Както си го бил и обичал и ти. Като слънчев лъч по планинските върхове на един живот. Думи, които стягат гърлото. Плач, който освобождава и благославя. Покъртителна книга." Александър Секулов Кръстьо Раленков (1965 - 2025) е автор на пет поетически книги и един сборник с разкази Предаване на семейния архив, който излиза посмъртно през декември 2025 г. Носител е на Славейковата награда за поезия ( ... |
|
Да е имало напоследък мрън-мрън? А колко пъти сте чували репликата: "Спрете Земята, искам да сляза". Е, вече има къде да слезем. Добре дошли на планетата на антенковците! За разлика от нас, те обожават проблеми и даже ги внасят, защото не им стигат. Планетата им уж прилича на Земята, но повечето неща ще ви изненадат: тортите са с уши, линейките са рапани, а местните имат специален нос за хрема. Задъхано приключение през смях и бури! Най-мрънкащата крава на света открива, че всяко мрън може да е творческа игра. Илюстрациите са дело на Калина Вутова. ... |
|
"Светът в разказите на Евгения Динева сякаш е мястото, което познаваме: с пустотата на междублоковите пространства, със съобщенията върху телефонните екрани, със случайните и нетрайни познанства. Но историите тук напомнят за съществуването на пролуки, в които се явява внезапно просветление. Те отварят спомените, завръщането към детството или към някакви незапомнени и неосъзнати начала. В тях човекът усеща какво е калава - невидима червена нишка, която ни свързва, води ни и може би ни осмисля." Борис Минков "Тези красиви червенозлатисти истории са пример за модерна, концептуална и сетивна проза: умело ... |
|
"Татяна Попова е роден разказвач - тя не търси думите, те я намират. С привидна лекота изгражда образи и събития, чиито цветове си говорят като в огромен стенопис. В романа си тя ни води в свят, където реалното и магичното се сливат, а отношенията между учениците - които като учителка тя отлично познава - прерастват в битка между доброто и злото, омразата и любовта." Красимир Димовски "Алея на тебеширите ни връща в началото на века - времето на ледените сокчета и чатовете в mIRC, време, към което едно поколение вече изпитва носталгия, понякога твърде болезнена. А носталгията често ражда чудовища. Имаме ... |
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |
|
Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Едно бедно селско момче, сирак, е приютено от заможен и известен майстор на аби. Той му дава дом и го научава на занаят. По стечение на обстоятелствата главният герой се запознава и сприятелява с хора, оставили своите имена като участници в Априлското въстание, в бунта на офицерите русофили в Русчук, като строители на Нова България. Това ореол ли е, съдба или тегоба за един обикновен човек? Как се променяме с годините, със загубите и с обичта си. Какво са истинските приятели и докъде може да стигне предаността ни към тях? Дали, когато Христо постигне всичко, за което е мечтал, няма да се окаже, че е загубил много? Това ... |
|
"Ако в по-ранния си шедьовър "Три тъжни тигъра" Гилермо Кабрера Инфанте се стреми да улови предреволюционния кубински говор в полет, то в писаната към края на петото му десетилетие автобиография "Хавана за един покоен инфант" той си поставя наглед невъзможната задача да изживее отново безвъзвратно отминалата младост. Паметта, изумително обширна и неуморима поради носталгията, е машината на времето. Езикът, безгранично освободен и закален в изгнанието, е нейният двигател. Любовта, обхождаща спомена в непрекъснатата прожекция на вездесъща кинокамера, е огледалото за обратно виждане, в което ... |
|
Второ преработено издание. ... Един човек по силата на професията си се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 1920-те години, когато в България върви борба между две големи конспиративни военно-политически групировки - ВМРО, военния съюз и демократическия сговор, а от друга страна е единният фронт на комунисти, земеделци и анархисти. Той може да оцени доста обективно двете групировки и познава най-дълбоките им тайни. Той е съвсем обикновен човек - шофьор на такси и после на омнибус от София до Чамкория. Романът разказва за битовата култура от 20 -те години и съживява много вълнуваща и ... |
|
"Лидия Гинзбург описва ритуалите на частния (и само отчасти на социалния) живот на блокадника, благодарение на който той (конкретният "той", персонажът Ен) остава жив. Връзката с "общото дело" тук е проста - врагът иска да убие всички ленинградчани, в това число и него. Той не умира, значи дава принос за победата над врага. Блокадата е не само нечуван човешки опит (подобно на лагерния сталински или хитлеровски), тя е феномен на съвсем друг тип война, появила се през миналия век, на тоталната война на индустриалната епоха. Записките на Лидия Гинзбург са единствената книга, която превръща блокадата ... |