Всяка шеста двойка има репродуктивни проблеми. ... Авторът на "Самоубийци", "Сънища", "Ноември" и "Несподелено" и сценарист на филма "Никой" - провокира с новата си книга, която е преведена и на английски език. "Кой може да ти забрани да продължиш себе си? Поне кой друг човек." "Сурогат" е социален роман. Драматична и разтърсваща история за съдбата на една млада жена, изправена пред невъзможността да има свое дете, която се разкъсва между България и ЮАР. Днес това е световен проблем, променил живота и съдбите на много хора. Критикуван, оспорван и ... |
|
|
Допълнено и преработено издание. ... "Несъмнено Никола Радев е превъзходен прозаик. Той е сред малцината ни национални белетристи, които определят облика и създават престижа на съвременната българска проза през последните десетилетия. "Когато Господ ходеше по земята" е рядко талантлива книга, смесица от неподражаем автентичен хумор и трагични страници от живота и битието на най-великите руски класици и на големи имена от съвременната руска и българска литература. Това е книга с отворена композиция, което позволява да се добавят нови текстове. Доказателство е това ново допълнено издание, в което са ... |
|
|
Този роман е поглед към живота на случайна група от хора събиращи се вечер в парка с техните кучета, чрез който авторът търси отговор на въпроса: гори ли в душата на българина огъня на цивилизацията? Отговорът ще бъде неочакван за много песимисти, отговорът е - да, гори и то по много красив начин! Случайните познанства, се превръщат в участие на живота на другите и в непринудени приятелства. От групичката се отличава сирачето Мими, което израства при баба си в беднотия и износвайки две дънки завършва право, и започва да практикува сред "хиените", като адвокатка в София. Следват ребуси на клиенти, всеки от които ... |
|
|
Редакция и съставителство: Невена Дишлиева-Кръстева. ... Двайсет и две истории, посветени на миграцията, дома, корените и чувството за принадлежност. Двайсет и два разказа от първо лице, които дават различни, но допълващи се отговори на цял куп въпроси: Как се живее на място, където не си роден? На какъв език се карат децата ти? Къде се "връщаш" и къде се "прибираш"? Променя ли се смисълът на думата "емиграция"? Какво ти е струвало да тръгнеш и какво е щяло да ти струва да останеш? ... |
|
|
"Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса - наричат ги деца индиго, кристални, звездни... Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно. Различна е Ния. Разказите ѝ. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове - стои едно крехко момиче. Оказа се не крехко. През въпросната ... |
|
|
"Това са разкази, действието на които се развива както в Гърция, така и в България. Нещата се представят с хумор и реализъм. Ритъмът е бърз, така, че читателят да не скучае. Нови моменти са намесата на Външни сили - екстрасенси с биополета, спомени от минали прераждания, промяна към Други форми, диалог с Анунаки, както и елементи харесващи се на привържениците на конспирационните теории. Не става въпрос за фантастика, а за художествена форма, авторско намигане, или усмивка, в услуга на реалистичното съдържание." Христос Хартомацидис Христос Хартомацидис е роден през 1954 г. в Казанлък, в семейство на гръцки ... |
|
|
"Някъде другаде" е вторият самостоятелен роман на Христина Панджаридис след "Ничия". Пише стихове и разкази. Името ѝ е между стоте най-креативни автори на хайку в Европа за 2014 г. "Съжалявах за ябълките. Гордеех се с техния вкус. Стоях на дървото, докато кръвното ми се нормализира, и дишах като жена, която е напът да изпрати любовта си по дяволите. Примирена и поруменяла от боя с ябълки, слязох, подсмръкнах силно и се сблъсках с надписа на огледалото в банята. "Змия", констатираше червилото с цвят карамел. Е, изненадите не спираха." Из книгата "Някъде другаде"... ... |
|
|
От страниците на петото издание на "Granta България" наднича Емигранта. С главна или малка буква, в географски или житейски план той е тук, за да ти покаже своя поглед към света, за да те накара да се вгледаш в себе си, в другите, в думите. Така че, разтвори страниците... "Съчетавайки мемоари и фотожурналистика и подкрепяйки каузата на съвременната реалистична художествена проза, "Granta" плътно е прилепила лицето си до прозореца, твърдо решена да бъде свидетел на този свят." Observer, UK "Granta" e гарант – гарант, че литературата все още може да изкушава, да ни пленява, разсмива ... |
|
|
"Славянинът е такъв - заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него... По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата... В други митологии боговете прибират мъртвите, в нашето митологизиране мъртвите прибират боговете. И поради липса на богове ние обожествяваме мъртвите. После се караме и бием кой от мъртъвците ни е по-мъртъв и ако стигнем до консенсус, издигаме паметник на най-мъртвия. Но като виждам и скрапа на багажника отзад разбирам, защо циганите са прескочили робовладелския строй. Ами циганин метал не задържа, ... |
|
|
"Години изминаха. Ти си отиде, мамо, малко преди Коледа и това беше най-тъжната Коледа в живота ми. На този ден ходя в нашата църква и паля свещ, аз почувствах, че ние двете си говорим безмълвно. - Много ми е трудно, майко. - Няма лесно, дъще. Знаеш ли, че когато аз бях малка, моят баща замина на война и остави майка ми сама с шест деца. Заредиха се една след друга войни - Балканска, Междусъюзническа, Първа световна. Рядко идваха писма от фронта и много пъти ние не знаехме дали баща ни е жив. И така шест години. Баба ти трябваше да ни храни и отгледа сама. Няма да забрава една пролет, когато майка ми и брат ми Георги ... |
|
|
"След "Малката домашна църква" това е втората книга на Деян Енев със събрани есета от портал "Култура". Какъв е законът на писателя? - веднага искаме да го попитаме. Деян ни отговаря твърдо и кратко. Законът на писателя е невидим и неписан. И именно заради това писателят му се подчинява безусловно. Законът на писателя е такъв - и на най-убогото място, и в най-нещастния момент, и в най-неприветливото лице писателят да вижда сълзата, болката, но и ангелската милувка не от мира сего. "Ако само знаехме това - че светците са сред нас, до нас и ако знаехме колко много светци, и знайни, и много ... |
|
|
Йохан Томас Девлетян е роден през 1958 г. в Пловдив. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Една година е учител. От 1984 г. до 2014-а работи в структурите на културата, като от 1997 г. е ръководител съответно на дирекция и отдел "Култура" в община Пловдив. Има публикувани разкази в периодичния печат, както и десетки журналистически материали в сферата на културата. Отличен в в редица литературни конкурси. Печелил е национална награда за радиопиеса на конкурс на БНР. Реализирани са няколко негови радиопиеси. "Разказите на Йохан Девлетян не са за хора със ... |
