Петте тома на големия наш режисьор, писател, интелектуалец Вили Цанков са подбрали едно невероятно богатство от проза (разкази, новели, повести, романи), пиеси, режисьорски концепции за театрални постановки. В страниците оживяват известни фигури от културния и обществения живот, случки и събития, емблематични за едно отминало време, погледнати проницателно от всевиждащото око на Вили Цанков и разказани увлекателно. ... |
|
|
В новия си роман авторът отново се връща към темите на любовта и омразата, доброто и злото, мечтите и страданията на обикновения човек в един нов свят, неразбираем за него свят, където вилнее законът на джунглата, в една държава, проядена от корупция и все по-нарастваща наркомания. Свят на жестоки и ненужни показни убийства, където обществото признава единствено върховенството на парите и брутално, с всякакви средства, налага диктата на хората, които ги притежават. ... |
|
|
В първия том са включени разказите от "Лъжата, че си живял" и "От бога до дявола". Писател - прозаик, сценарист, журналист. Роден е в село Долна Бела речка, област Монтана, на 1 юни 1932 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет, 1955 г. Работи за кратко като съдия в София, четири години във вестник "Вечерни новини" и повече от трийсет години в Българската национална телевизия, продължително време като главен редактор на редакция "Кино". Автор на разкази, романи, както и на десетки сценарии за киното и телевизията. Член е на Съюза на българските писатели. ... |
|
|
И какво стана с нас след това? Не си спомням. Знам само, че истината бе болезнена и ние живеехме в океана на думите си, винаги малко пресилени, преувеличени, винаги по-цветни от необходимото, винаги по-яростни, отколкото красиви. И така беше, защото думите единствени възнаграждаваха всички наши усилия, надежди и радости, макар и само с ръждясалия медал на самотата. Но това бе нашият избор. Защото истината, дори и в тези редки моменти, в които съществува, не е нито величава, нито горда, нито боляща, нито страшна. Тя просто е най-скучното нещо на света. И затова се потапяхме в това чудато щастие да си доизмисляме ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
Това е книга за едно пътуване - увлекателен разказ на писателя за собствените му перипетии в опит да осъществи бащината си мечта за околосветско пътуване: от Сливен на запад и все на запад до Филаделфия, до Нова Зеландия, до Азия и отново до Сливен. "Тате, още гледам през твоите очи, но вълшебният ти сън вече е скучна реалност. Как ти завиждам, тате". "Нямам напълно ясна представа как се получи тази книга. Стартирах я, тласкан от много мотиви, много впечатления, много неща, които не мога лесно да характеризирам. Едно е сигурно: това е книга за едно пътуване..." ... |
|
|
Повествование за човека, който не можеше да бъде главен герой на роман. Този роман е за съдби и времена, които бяха сбъркани, затова последователността в него е сбъркана: събития се връщат назад, после пак отиват напред и т.н. ... |
|
|
Това е роман за въздесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция - Демир Папазоглу, в Сърбия - Димитар Попович, в Румъния - Думитре Попеску."Пет имена смених — казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не ... |
|
|
"Всяка дума може да бъде ударена, ранена или анатемосана. Така започва смъртта и, която натъжава или отблъсква. Затова речникът не е само извор, но и гробище." ... |
|
|
Поместените в тази книга 11 разказа пресъздават преживелици на автора в една непривична за неговата натура обстановка, изпълнена със странности и загадъчности. Това е светът на Северна Африка – привидно летаргичен и съвсем не така екзотичен, каквато представа се е изградила у лишените от наблюдателност. А Христо Кърджилов не само притежава това качество – като професионален художник той го е "тренирал" до степен, позволяваща му да съзира и в незначителния детайл същественото, да улови вътрешната динамика и да я изведе като доминанта, поразяваща въображението... Впрочем изненадата идва не толкова от начина, по ... |
|
|
Вторият том от избраните съчинения на Петър Караангов е побрал неговата сатирична комедия "Състезанието", както и литературни статии, публицистика, пътеписи и интервюта. Тук са и кратките, но проникновени портрети на творци от различни литературни поколения - от Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Димитър Талев, до Надя Попова и Андрей Андреев. ... |
|
|
В книгата авторът заявява своето отношение към събития и личности, привлекли вниманието му през последните три години (28.01.2001 - 30.12.2003 г.). В последната част на книгата ще намерите философското есе "Болката като критерий за истината", в което Велко Вълканов ни предлага проникновените си разсъждения върху смисъла на човешкото битие. ... |
Книги 
