Йорик се шегува Плътта е жесток и страшен учител. Плътта няма тайни, а само въпроси. Който знае - знае. И само мълчи. Който иска да знае - е просяк. И разбрали, усетили, че всичко е пепел - погрозняват очите ни като думи, подивяват душите ни слепи. Само мъртвата кръв в нас е умна. ... |
|
"В обновителни стихове Диана Иванова уцелва най-болезнената точка - завръщането към нашите родители, раните в обичта към тях. И общата ни памет просиява като прошка."Марин Бодаков "Диана Иванова, която вижда думите, докато мълчат във въздуха, която приласкава спомена за детството, както и този за смъртта, с отворени очи, която преборва скръбта с мълчание, после с глас, накрая със стихове, която интегрира загубите като храна, която горчи, но без която ще се задавиш от глад..."Емануил А. Видински ... |
|
"Зад гърба - една крачка към онази част от битието оставяме встрани, зад гърба. Но не като загърбване и бягство, а като онова квантовомеханично ненаблюдение, което позволява едновременно съществуване на много възможни състояния. Зад гърба е сборник на безбрежието ма онези случвания на поезията, източните литературно-естетически форми и живописта, чието вплитане - във всеки смисъл на думата, променя очертанията на техните очаквания и пълнота. Един опит да намеря всичко неслучило се. Но не неслучилото се пропуснато, а онова, което ще се случи в друго бъдеще, основано на едновременността в развитието на цялата гама от ... |
|
Илиана Илиева е автор на книгата "Жабешки скок. Тристишия, хайку, танка" (2004) и на стихосбирките "ти, който хакна планетата" (2008), "Пента и Пижо. Малки и още по-малки песни" (2009), "Говорещите руни на реката" (2011) и "Предмети" (2014). Член на българския хайку съюз (БХС) и "Хайку клуб - София". Редактор в Електронно списание "LeterNet" и зам. гл. редактор на списание "Хайку свят". "Смятам, че това е може би най-силната книга на Илиана - компактна, дълбока, силна като енергия на внушението. И като истинска поезия. Вълнуваща, ... |
|
"Шепота ми, идващ от сърцето, събуди мрака от непрогледна тъмнина, и слънчева усмивка на лицето, грейна с небесно лунна светлина. Поглеждам дръзко към небето, познавам коя е моята звезда, и с лъча на слънцето напето, опитвам се да уловя мига. И летя с кошница над полето, аз съм слънчевата му сестра, събуждам цветчетата там додето, стигам с моята светла искра." Светлана Тодорова ... |
|
"на това място в този миг и в тази възраст спокойно спри застани тихо и се потърси в делото на свойте дни" Из "На това място, в този миг" ... |
|
Кръстопът на сънищата е поредната книга на Габриела Цанева, която съчетава стихове, хайку и хайбуни с авторови картини, породени от поезията, или станали повод за поезия. Кадифе "Нощта е плътна - мрак и кадифе от безпрогледност и безплътност, които се просмукват надълбоко, бълбукат някъде в гъргорещото гърло, а после става тихо, много тихо и само ехото от липсващите удари в кръвта на китката ти ме удря като плесница. Да можех да сложа плащеницата на покаянието, на страданието, на угризенията... Да можех да пусна плъховете на скръбта да изгризат онова, което остана и не остана в кухата кутия на плътта. Там само ... |
|
Художник: Росица Георгиева. ... Атанаска Иванова е родена в с. Ставерци, обл. Плевен. Фамилията ѝ по баща е Радойска. Като малка, заедно със семейството си се преселва в гр. Троян, където живее, работи и до днес. Средното си образование завършва в гр. Ловеч - ИТ "Димитър Благоев", а висшето - в СА "Димитър Ценов" - гр. Свищов. "Лицата на любовта" е първата ѝ поетична творба - стихотворения от далечното минало до сега. Силната чувственост, отразена в тях може да накара всеки читател да се пренесе в "света на любовта", и да открие частица от себе си. Съдба Не се ... |
|
Неприказка е втората стихосбирка на Миглена Миткова, като този път освен поезия, на вниманието на читателя са предложени и авторски илюстрации. Първата ѝ книга, Сънят на Медуза, излиза от печат през 2019 г. по проекта Мечта за книга на издателство Буквите. Очевиден е напредъкът, постигнат за този период, наблюдава се силно изразен философски привкус и надграждане на умението да се борави с формата. За това допринася и редакторската работа на Петя Павлова, чиято изискваща критика спомага за подчертаване на техническата и литературната стойност на произведенията. Макар да се залага на класическия стих, контрастът ... |
|
Избрани стихотворения. ... В стиховете на Лео Бутнару органично и щастливо съжителстват две несъвместими качества - метафоричното мислене, емоционално-образното възприемане на света с една хаплива ирония и дори сарказъм. Лео Бутнару е и класик, и авангардист. Накратко казано, дяволски талантлив. Той обича не толкова себе си в литературата, колкото самата литература, при това безрезервно, всеотдайно. Когато четете тези стихове, бъдете готови да срещнете неочаквани обрати, редки находки, занимателна игра и доста сериозни въпроси. Любов Сърцето на мъжа и сърцето на жената се приближиха толкова, че между тях остана само ... |
|
"Често се натъквам на словосъчетанието обещаващ дебют и не го разбирам. Какво е длъжен да ни обещава един дебют? Нищо. А понякога към обещаващ се добавя и дързък - получава се нещо много сериозно, един обещаващ, дързък дебют. Е, тази поезия не е дръзка, нито пък се е втурнала да обещава нещо на читателя. За сметка на това тя споделя с него едно и също любопитство, едно и също желание да опознава и разбира. Тази поезия е вглъбена, но не спира да гледа наоколо с очи на откривател - честна в ентусиазма си да хване за момент неуловимото (насън или наяве) и да ни срещне с него. Завидната за годините на автора зрялост не ... |
|
"Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи." Станислава Чуринскиене "Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само ... |