"Моето тяло беше бавна вода, която течеше далече от друго. Докато това разстояние не превърна във път. Докато не преплува онези опасни подводни течения. За да навлязат бавно гладните ти сетива в стотиците скрити пристанища на тялото ми." Мирослава Карабелева е родена на 24.04.1972г. в Бургас. Завършила е право в БСУ 1998г. Публикации: сп. "Родна реч" - 1987г., Литературно-художествен алманах "999" - Бургас, Литературно-художествен алманах "Мисъл" - София-1999г. "Соления дъжд на тъгата" е първата и книга. ... |
|
„Ръкописът на книгата „Кислород” (това е работното заглавие на книгата „Аз – кръстопътен” – бел. ред.) съдържа 27 завършени стихотворения! Страстно написани, завършени! Тя трябва да се издаде и да се чете от всички ни. "Аз съм за тази книга! Тя ми харесва. Тя трябва да се издаде. Защото принадлежи на всички ни!” Христо Фотев, 18. IV. 2002 г. „Не съм толкова малък, че да отдам свръхзначение на гореказаното. Но не съм и толкова голям, за да не уважа жеста на една голяма душа. Благодаря.” Пламен Киров, 2003 г. ... |
|
"През всеки час - на сън и свяс, въпрос един единствен ме смущава - Живея ли за Божията слава? Или в съблазън за бъдна казън аз сея сам всред слабите духовно и вдъхвам им дихание отровно?... Да бъдеш глух задрямал дух към Божието благодатно слово, то - смъртното ти ложе е готово!... И ден и нощ, и слаб и в мощ, въпрос един единствен ме смущава - Работя ли за Божията слава?" о. Димитър Петканов ... |
|
Поезията на Ацо Шопов отдавна е позната в Европа и по света, преведена е на най-големите световни езици и продължава да се превежда. Но в България до този момент тя е непозната, освен на един много тесен кръг от поети и специалисти. Поезията на Ацо Шопов пленява и очарова не само поради големия талант и майсторството на нейния автор, но и благодарение на своята възвишеност и идеализъм, които особено днес, в това бездуховно, прагматично и технологично време, изглеждат почти утопични и анахронични… Но всъщност тази поезия е универсална, обърната към Човека и изконните, вечни стойности, базисни и насъщни за човешкото ... |
|
"Черна книга на застрашените видове" е тематична книга на поета Владимир Левчев, илюстрирана с гравюри на Стоимен Стоилов. Много от застрашените видове на Левчев са се появявали за първи път на английски в две от неговите стихосбирки, издадени в САЩ. Най-новата от тях, "The Refugee" ("Невъзвръщенец") ще бъде също представена. Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание в Художествената академия в София (1982). Бил е редактор в издателство "Народна култура" (1982-1989), издател на забраненото преди 10 ноември ... |
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Надежда Кондакова е изтъкната руска поетеса и преводачка. Носител е на почетното звание Поет-лауреат на Русия. Родена е на 17 януари 1949 г. в Оренбург. Завършила е литературния институт "Максим Горки". Публикува свои стихове от 1968 г. Завеждала е отдела за поезия в списание "Октябрь". Превежда поезия от различни славянски езици. Автор е на поетичните книги "День чудесньй", "Дом в чистом поле", "Стрела", "Птица непрелетная". Публикувала е свои работи в списанията "Золотой век", "День и ночь", & ... |
|
"Отривиста, жизнена и честна към думите, новата книга на Людмила Миндова не се чете, тя се живее." Илко Димитров "Вече да се говори човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са шепот, мълчание или вик, са такива. Те преминават вътрешните граници и излизат навън, там, където лудата по средата на булевард България е регулировчик на живота и после отново се обръщат навътре, там, където внимаваш да не изгубиш човешкото в себе си. Световете се срещат - този в нас и този извън нас. Световете, които са всъщност един - светът на ... |
|
"В своята дебютна стихосбирка Ванина Димова ни кани да погледнем света "през бинокъла на младостта". Чрез него можем да забележим как пролетта подменя облаците, да провидим в стълбата на дядо ѝ един забравен дървен олтар или да усетим тежестта на оловото, "от което правим децата си". С присъща за младостта дързост тя приветства всяка метафора, но предпочита да остане с реалността. Затова не се страхува да назовава множеството пукнатини в собствения си свят и тези отвън, а после да помоли шипката да погали всички "болни човеци" и да изцери света." Аксиния Михайлова ... |
|
Проклятие На смокинята зелените листа шумолят в библейската градина. Не напъпи тя през пролетта - ялова ще бъде таз година. И лозата, и маслината в отчаяние помахват с листи - вятърът откъм пустинята брули цветовете и ресите... Иисус прокле смокинята - в жалък скелет се превърна тя. От Христово време досега не щадят безплодните дървета - под студената им сянка тлее въгленът на нечия тъга... Цанко Серафимов ... |
|
Стихотворения. ... Преди няколко месеца автора отпразнува своята 100-годишнина. Сан Франциско - градът, който Ферлингети избра за свой дом преди почти 70 години - нарече улица на негово име и обяви 24 март за "Ден на Лорънс Ферлингети". Сред живите на този свят едва ли има друг човек, който в такава степен да въплъщава историята и литературата на XX век - и то не като абстрактен символ, а като лично преживяване. Лорънс Ферлингети e роден в Бронксвил, Ню Йорк. Завършва магистратура по английска литература в Колумбийския университет (1947) и докторат в парижката Сорбона (1950). Служи във флота в годините на ... |
|
Кратка автобиография Тя сяда. Става и пристъпва. Не се нуждае от любов. Отваря прозореца. Гледа. Иска да полети. Но пада. Нуждае се от любов. Илияна Петкова ... |
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |