По-скоро книга, отколкото стихосбирка, конципирана около неповторимата поетика на едноименния град. Лисабон присъства в нея по няколко различни начина: със своята реална топография, културно натоварена, одухотворена, наситена с отсъствие, анонимност, самота, любов, но и като метафора с трудно уловима, изплъзваща се семантика – може би на (умиращата) поезия, може би на (окончателно мъртвия) порив към приключения?… Във всеки случай – нещо трептящо на ръба между сантимента и героиката. С тази книга Пламен Антов – едно от емблематичните имена на “младата” поезия от 90-те години на миналия век – по един малко изненадващ начин ... |
|
Тази книга е една от формите на свободомислието. Майсторски написана, напрегната, пулсираща, тя говори за видяното, преживяното и обичаното. Превръща универсални мотиви в тайни специални послания. Лишеният от тривиалност диалогизъм провокира читателя да премине през неизвестността на предстоящото. Езикът на книгата е омагьосващ и мощен, дълбок и покъртителен. Подбужда към лично просветление. "Не харесвам реалността... нов пламък, нова искра, нова мисъл, нова мечта...""Не съм обикновен... мечтите ми са високо над хоризонта, мога да постигна всичко..." Ремина Алексиева и Виктор Пращов са талантливи млади ... |
|
"Земя 2.0" на Ана Мария Гърбич е за онези, които търсят фокус за поколението, оставено без идеологическа опора, поколението, опитващо да се събере, разрушавайки рецидивите на "стария свят". Книга за постюгославските травматичности, но и за езика като апарат за идеологическо етикетиране... И всичко това - през задпределно напрягане на емпатията, през смелостта да застанеш уязвим и незащитен пред болката и разпада, да търсиш цялост без да отхвърляш, идентичност без бягство." Валентин Дишев ... |
|
“Епилог към малката чаша Моята поезия сестра на малката чаша знае кой пие от нея пред нея седнал няма да си изгуби времето връща се пак и пак в спомените от спомените да чака значи да бъде с нея“ Из “Минавам оттук“ ... |
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
"Всяка книга има душа. Душата на този, който я е написал и душата на тези, които я четат, преживяват и мечтаят над нея." Карлос Сафон Преди бях езеро Преди бях езеро. Сега съм огледало. Сребърно и истинско. Безпристрастно. Надвесваш се над мен и търсиш същността, която нямаш. сълзите ти ме давят. Нищо не помага. Не ме мрази. Не хвърляй камъни по мен. Не съм жестоко, само честно. Преди бях езеро. Сега съм твое вярно отражение. Лилия Димитрова ... |
|
Появата на Любомир Левчев, за когото изведнъж се заговори много в цяла Европа, е приятна изненада. Двете му стихосбирки, излезли едновременно – "Звездопът" и "Рицарят, Смъртта и Дяволът", предават дръзко и чудесно настроенията на един четирсетгодишен мъж, който живее в комунистическа страна, но се чувства у дома си и в Париж, и в Ню Йорк, и в Токио; спътник на планетата, избрал своята позиция, но отворен за всички съвременни трусове, с поредицата митове, лудости, благородства и нервни депресии, които я придружават. Близък до поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Любомир Левчев по ... |
|
Книгата "Разгаданата усмивка", или "Книга на жените", е юбилейно издание по повод 90-годишнината на автора и съдържа произведения, създадени в периода 1961 - 2021. Марко Ганчев е поет, преводач, есеист, детски писател. На широката читателска публика е познат предимно като сатирик, но литературните критици винаги са допълвали, че той е многопластов поет, при когото лириката е сатирична, а сатирата - лирична. При неговия почерк по-скоро става дума за ирония, отколкото за злъчен сарказъм. Поетът навършва деветдесетгодишна възраст и седемдесетгодишна литературна дейност. Издал е около петдесет книги, ... |
|
"За да четеш и разбираш поезията на Мария Славова, мисълта ти трябва да умее да се хвърля в най-дълбокото и да изкачва най-високите върхове. Няколко вида последователност не е лесносмилаемо четиво, а книга, която би могла да те преведе през теб самия по няколко различни пътеки, обръщайки хода на времето и посоката на собственото ти световъзприемане. Последвай я без колебание!" Ива Спиридонова "Философска, но не философстваща, поучителна, но не назидателна поезия. Скъпи читателю, не зная дали това поетично пътешествие през Няколко вида последователност ще те направи по-последователен, но със сигурност ще ... |
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Под купола на Бога Небето тук докосва върховете. И някъде наблизо е Безбог. А всъщност вътре сме до храм безветрен и ни докосва истинският Бог. И горски нимфи тичат покрай склона. На хребрета божествена дъга е сплела арка благосклонна и цветно ни намига в стил Дега. И Бог като върховен архитект планинските вериги е нагънал. И горе се усещам като вектор от геометрията на пребъдното. Десислава Цветкова ... |
|
Християнска лирика. Съвременни псалмопения. ... Духът ще търси Бога, (а пък плътта - човека. Такава е съдбата) Давидова - нелека - този е лайтмотивът в новата стихосбирка "Давидова арфа" на Вениамин Пеев. Давидовият образ и псалми са само литературно-философската рамка на една съвременна духовна биография. Авторът се стреми да избегне догматическите и етическите клишета на християнството, като представя един многопластов образ на лирическия герой, крачещ уверено напред и препъващ се в примките на съблазни и нападения, зависти и омрази, враждебност и приятелска нелоялност и опитващ се да задържи мига на ... |