Масови убийства Помниш ли земетресението, което кара ябълките да падат по земята да се търкалят под леглото при тайните прашни деца чашите за кафе да звънят предсказанията по дъното им да се сбъдват целият спомен се изчерпва с това: сервитьорката застанала в рамката на вратата в рамките на благоприличието при бедствия ... |
|
Едно стихотворение е като писмо - докато стигне до получателя, нищо не е каквото е било: ако си го писал отчаян, зимен и мъртъв, сега надеждите ти проглушават ушите, жив си, красив си и влюбен... Но писмото е написано, и дори не можеш да си го вземеш обратно, пък и защо ли... Всъщност едно стихотворение е писмо до себе си... Или е сеизмограф - регистрира небетръсите на поета... След минути небетръсите затихват, дори вече няма небетръси... Но сешмаграфът е записал каквото трябва в книгата на Вселената... ... |
|
Като философ и интелектуалец Димитър Зашев сякаш е човек повече на чистото мислене, отколкото на писаното слово, но съзерцателните му стихове събират разбягващите се в днешно време нишки на дълга писмовна традиция. И ако за някои начинът, по който оцеляват тези нишки, може да е старомоден, то за други ще е романтичен. ... |
|
Живот Все повече се омотавам в страховете си. От ден във ден залитам - кокошка с вързани крака за продан. До мене е жена ми - същото. И сме добри, и отстъпчиви. Расте лъжата ни със розова якичка, държи се хубаво, не ни излага, роди се вчера - вече в пубертета. Треперим вечер, има всякакви. Но тя не хойка, дебне ме лъстиво, наднича в банята, когато съм под душа. И вече знам, че ще се случи! Дори се готвя - спорт, диети, свободен, млад, но с много опит. Каква любов - лъжа в лъжа! Лъжосмешението дали е грях? Потомството гъмжи - лъжа, лъжи, съвсем сме вече притеснени. Настъпям крак, ухо, кореми, не охват даже, а се ... |
|
След Обич (2018) и Сила (2019) и в третата си стихосбирка Срещу вятъра Веска Николова не изменя на своето творческо кредо, отстоявайки изконни нравствени ценности. Лесно е да плуваш по течението. Лесно е да бъдеш галеник на съдбата или слуга на миропомазаните. Трудно е да тръгнеш срещу статуквото, срещу грубата сила на деня, срещу ледената стена на бездушието. Трудно е да вървиш срещу вятъра. Но авторката прави точно това. И си заслужава! Заради поезията. Заради обичта между човеците. Заради паметта на поетите в "земята на убитите поети" ( Л. Левчев ). Заради всичко ценно в сърцата на хората! Колумбовци на ... |
|
Книга, носеща своеобразна метафоричност, олицетворения като взривове от смисъл, акт на преразказването на света, погледнат през изкривената призма на завоите без изход. Театрална пиеса, свидетелски показания на жертва на живота, в които наблюдението отстрани, не само на личния свят, но и този на другите, е налице. Любов, изписана като страдание, като бездна и грях. Поезия на плаващите пясъци, в които потъваш сам, в отчаян опит да обясниш причината за думите. "В залеза свети мрак” носи усещане за кинематографичност, сякаш влизаш в късометражен черно-бял филм на ужасите, където действието често се случва в ... |
|
Румяна Кралева е родена в село дълбок дол, община Троян. Балканът ѝ дава сила, а Троянският манастир - причастие. Поема по пътя на икономическите науки и защитава докторат. По-късно специализира социална политика във Вашингтон, Москва, Мюнхен, Амстердам и др. В качеството си на преподавател в различни български университети има публикации в областта на издръжката на живота, бедността, социалната сигурност... Като изпълнителен секретар на КНСБ посвещава дълги години от творческия си път на социални и благотворителни инициативи в полза на деца и възрастни с увреждания. Магията на думите е нейно постоянно ... |
|
Кръстопът на сънищата е поредната книга на Габриела Цанева, която съчетава стихове, хайку и хайбуни с авторови картини, породени от поезията, или станали повод за поезия. Кадифе "Нощта е плътна - мрак и кадифе от безпрогледност и безплътност, които се просмукват надълбоко, бълбукат някъде в гъргорещото гърло, а после става тихо, много тихо и само ехото от липсващите удари в кръвта на китката ти ме удря като плесница. Да можех да сложа плащеницата на покаянието, на страданието, на угризенията... Да можех да пусна плъховете на скръбта да изгризат онова, което остана и не остана в кухата кутия на плътта. Там само ... |
|
Книгата съдържа стихотворения и поеми от Бойко Ламбовски, преобладаващата част от които са писани съвсем наскоро. Някои от тях не са излизали в печата. Бойко Ламбовски е роден през 1960 г. в София. Негови стихове са превеждани на над 20 езика. Лауреат е на различни награди за поезия и публицистика у нас и в чужбина. Председател е на българския ПЕН-център от 2013 г. Негови произведения са: "Вестоносец" - стихове (1986), "Ален декаданс" - стихове (1991), "Едварда" - стихове (1992), "Критика на поезията" - стихове (1995), "Господ е началник на караула" - стихове (1999), & ... |
|
Жан Портанте е един от най-интересните европейски поети, пишещи на език, различен от техния роден. Всеки език е език в Езика, и всеки език си има сянка или самият той е сянка на друг език. Тези две посоки не се взаимоизключват в стихосбирката му "Точки". Едната стига до вътрешния ритъм на дишане, който силно се различава от видимата си форма, както китът изглежда риба, а е млекопитаещо с бели дробове. Другата намира страха от загубването на езика, но и винаги отново и отново отвоювания език. Думите се изтриват сами още при писането, дишат успоредно в езиците, изменят значенията. Point de depart не е начална ... |
|
"Най-точното оръжие е словото Изпуснато от устата изстрелът му ще стигне най-далеч до сърцето до теб В него тихо съзрява невидим плод може би усмивка топъл блясък на очи ласка по ръцете целувка по челото устата стоплящ прилив на кръв за братска прегръдка" Павол Хоров Павол Хоров е роден на 25 май 1914 година в Бановце над Ондава в Словакия. Завършва учителска академия в Братислава. Едно десетилетие работи като учител. През 1948 година е назначен за директор на Чехословашкото радио в Кошице. През 1951 - 1952 година е главен редактор на издателство "Словенски списовател", после става секретар на ... |
|
"Приживе ме беше завързал с невидимо въже за себе си. Не виждах въжето, но усещах как се скъсяваше, как ни приближаваше един към друг. Сега какво да правя със свободата си? Въжето се люлее - дочувам камбанен звън." Божана Апостолова ... |