"Остров за двама" - книга с любовна лирика на Димитър Христов. Димитър Христов е автор на книги със стихове, на пиеси и песни, които изпълнява с китара. Превежда поезия от няколко славянски езици. Има преведени книги с поезия и драматургия в Русия, Украйна, Полша, Франция, Германия, Сърбия, Република Македония, Албания. Носител е на национални и международни литературни награди. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Лириката му продължава и развива богатата традиция на българската поезия, вдъхновена от интимния свят на мъжа и жената. Чувственото дионисиевско начало е ... |
|
"Душата на лирическия герой на Димитър Петров - Дионисий е широка, а сърцето му е щедро на доброта и любов. Той обича живота, такъв какъвто е, и раздава любовта си на света, който го заобикаля. Но в любовната палитра от чувства има и търсене, опознаване, съпреживяване и нараняване от любовта. Жената, чашата с вино, хляба, огнището, луната, щурците, звездите и тревите се съчетават хармонично с обичта, търпението, прошката, дълбокия размисъл и поуката от загубата или победата. В стиховете натежава спокойствието на мъдростта, натрупана от житейския опит, говори ясният глас на твореца, носещ послания и откровения." ... |
|
Второ основно преработено и допълнено издание ... Приемственост и опозиционна определеност към традиционните ценности. "Гласът" на твореца - част от художествената "огласеност" на модерните поетически търсения. Бохемът срещу унилата нормативност на буржоазното световъзприятие. Свободочувствието - ценностна доминанта в ранното творчество на Ведбал. Крокодилските сълзи на сатирата - символно-алегорична мобилност на художествените послания. Лирикът - продължител и разрушител на символистичните завети. Митологично-библейска и историческа символика, префункционализирани от социално-революционната ... |
|
Лиричният герой на Слав Хр. Караславов живее със своето време и затова не остава при дървеното рало и при ехото на кавалите. Той възпява грохота на комбайните, радва се на възхода на родината, страда за миграционните процеси, които обезлюдяват селата, макар и да разбира, че те са нещо естествено. Човек със силна гражданска позиция, поетът презира подлостта, завистта, себеуреждането и е устремен към високи идеали. След промените от 1989 г. в посмъртно издадената книга Слав Хр. Караславов разкрива цялата фалшивост на днешната ни действителност, в която няма нито обещаваната свобода, нито прехвалената демокрация. Чужд на ... |
|
"Господи, да потопя веднъж перо във твоята мастилница! Да разбера със сетивата си на мъдростта най-простите контури!" Роза Боянова ... |
|
Турският поет Йоздемир Индже е завършил френски език и литература в Анкара. Следва в Юридическия факултет, после спечелва конкурс на френското правителство и две години учи в Париж. През 1969 г. постъпва на работа като преводач в Турската телевизия и радио (TRT), а по-късно става редактор и завеждащ на различни редакции. През 1982 г. отново е стипендиант на френското правителство и за две години се установява в Париж. Автор е на повече от двадесет стихосбирки, многократно е награждаван не само в Турция, но и в чужбина. Пише критически статии и поетически есета. Първата му стихосбирка на български е "Написано върху ... |
|
"Аморети" е цикъл от 89 сонета, написани от Едмънд Спенсър през XVI век и описващи ухажването му и евентуалния брак с Елизабет Бойл. Едмънд Спенсър (1552 - 1599 г.) е виден английски поет, най-известен със своята епична поема „Кралицата на феите“, възхваляваща чрез фантастична алегория династията Тюдор и кралица Елизабет I (Глориана). Езикът на поезията му е преднамерено архаичен, напомнящ по-ранни творби като Кентърбърийските истории на Джефри Чосър, комуто Спенсър дълбоко се възхищава. Спенсър използва специфична поетична форма, наречена Спенсърова строфа, която се състои от осем реда ямбичен пентаметър, а ... |
|
Избрани стихотворения. ... По неизвестни причини Рикардо Молинари понастоящем е малко познат в Европа и САЩ. Въпреки многобройните си награди той почти не е превеждан на нито един от големите европейски езици, няма нито една негова самостоятелна книга и единственото по-скорошно издание на поезията му в Европа е антологията "Утринни светове (1927-1991)" от 2003. Сред възможните причини е, че той страни от общественото внимание. Някои познавачи на латиноамериканската литература като Джон Майкъл Коен нареждат Молинари редом с перуанеца Сесар Вайехо и чилиеца Пабло Неруда като най-значими поети на Новия свят през ... |
|
Новата книга на Боян Ангелов Реставрация на обелиска освен силната си художествено естетическа страна излъчва и продуктивна социална енергия, тъй необходима ни на обезвереното съвременно общество. ... |
|
"Послание - 3" - трета книга за посланието, което Дарина Русинова-Джебарова е получила от Учителите."Послание - 3" е послание към нас от Кръстова гора. Предназначено е за нас - хората, живеещи сега! Това е моят мислен разговор с природата на тази част от планината Родопи!" Дарина Русинова-Джебарова ... |
|
"За мен поезията е средство за сближаване на познавателната и духовната култура. На: спомена и въобразеното; далечното и близкото; предела с безпределното; космоса в мен и над мен; всичкото и единственото; правилото и истината; различното в опакованите символи; преходното и вечното. Тя е тънката знакова линия на границата между разума и душата." Георги Атанасов Георги Атанасов е роден през 1951 г. в Лом. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен и Софийския университет "Св. Климент Охридски", факултет по журналистика, специалност "Редакционно и издателско дело". Член е на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Помниш ли, тогава бяхме в планината, ти си бе закичила със цветя косата, Слънцето към залеза вече се отправяше и звезда-вечерница нежно ни задяваше... Нейде над върхарите на тъмните дървета сърпа на Луната светна на небето... Бухал във гората някъде забуха, стреснал тишината, поначало глуха... Още се страхувах аз да те целуна, всеки бор вибрираше нежно като струна, вечерният вятър в стволовете стройни свиреше мелодии от горските усойни... След това в оная запустяла хижа огънят разпален сенките ... |