Ася Григорова е родена в София. Завършила е журналистика в Софийския университет Св. Климент Охридски. Работила е като редактор в Литературна редакция на Българското национално радио, издателство Народна култура, вестниците Труд и Преса. Автор е на стихосбирки. Нейни стихове са публикувани в целия ни литературен печат. Превежда активно руски класически и съвременни поети и писатели, сред които Марина Цветаева, Ана Ахматова, Александър Блок, Зинаида Гипиус, Николай Гогол, Даниил Хармс, Людмила Улицка, Гузел Яхина и много други. За поезията и преводите си има национални и международни награди. ... |
|
В Наведнъж са събрани негови произведения от този дълъг период от време. Период, в който авторът се наложи и като един от най-самобитните гласове в съвременната българска поезия, и като професионалист в областта на рекламата."Наведнъж са текстовете, събирани в продължение на седем години след дебюта на Стефан Икога - Непукистика. Задъхани, разхвърляни между кварталите и улиците на София и Българското Черноморие, стиховете му рисуват картини на хармоничното съществуване, на споделеност, както и картини на истерията, гнева и ненавистта като отговор на всичко, което ни заобикаля. Препоръчва се да се четат накуп." ... |
|
Любовни показания Бял лист и чаша, и жена случайна, мансарда, свещ запалена и нощ... Това е на неволите ти краят, това е най-престъпният разкош. Разкошът да живееш във колиба, да се събудиш сам на сутринта и само мъничката черна фиба да бъде улика след любовта. Да не запомниш краткото ѝ име, да си щастлив и от това, че дишаш. И да започнеш, без да искаш, в рими любовни показания да пишеш... Михаил Григоров Михаил Григоров е роден през 1951 г. в град Средец, Бургаска област. Завършил е Техническия университет във Варна. Публикува стихове от 1972 г., а като автор присъства в повече от двайсет поетични антологии. ... |
|
Настоящата поетична книга Орисници се явява продължение на дебютната и стихосбирка Звездица, изд. Захарий Стоянов 2022 г. Тук темите са свързани с главните аспекти на човешкото съществуване, умело и мъдро обобщени до основополагащи истини, толнаността е оптимистична и жизнеутвърждаваща, стилистиката е прецизно премерена, а искреността на лирическите послания завладяваща. ... |
|
"Стихотворенията на Християна са пейзажи от миналото, от които можем да помиришем вишна, да погалим свободата по бузата и да бъдем отново деца. Думите в тази книга са обелени колена, които ни връщат в едно време, в една къща, на една гара, при една баба, които непрестанно чакат нашето завръщане. Осъзнаване е портрет на великата женска душа, която често болката превръща в морска пяна. Но Християна умело успява да възкреси силата на жената в своите стихове и както тя самата пише: "когато луната спи, тогава силните жени са будни в мрака". Вярвам, че поезията в тази книга е свещ в ръцете на читателя, която ... |
|
Затворих очи в желанието си да задържа за по-дълго видяното. Знаех, че след кратко време нищо няма да бъде същото. Белотата ще се превърне в спомен... Но по-важното беше преодоляването на съмненията, болката, чувството за безнадеждност. Усетих прилив на свежест, която сякаш избърса праха от нещо излиняло и сега можех да дишам свободно, с пълни гърди. Осъзнах дълбокия смисъл на същото - една доза белота! Повече не ми беше нужно! И днес тя ми е достатъчна!"Дария Манева продължава да следва пътя на своите дълбоки прозрения, свързани с преоткриването на стари като света истини. Прави го по свой начин - проникновено, ... |
|
Надя Попова е родена на 1 юни 1952 година в София. Завършила е Московския литературен институт Максим Горки. Работи дълги години в редакция Култура на програма Христо Ботев на Българското национално радио. била е редактор в отдел Поезия и драматургия на изд. Народна култура и в сп. Панорама. От 2004 до края на 2008 г. и от 2013 -та понастоящем е главен редактор на в. Словото днес, седмично издание на Съюза на българските писатели. Автор е на стихосбирките Линия на живота, НМ, 1981; Новолуние, БП, 1987; Къщи за събаряне, Къщи за събаряне, изд. Христо Ботев 1993; Безславни празници, изд. П. К. Яворов, 1996; Рисунки по ... |
|
"Родена 1943 г. в София. Завърших приложни изкуства и това беше моята професия. Бях ръководител на художествено ателие. Работех в Младежки театър и там се пенсионирах като помощник-гримьор. През 1970 г. се омъжих за актьора от сатиричния театър Иван Обретенов - Батето. Имаме 2 момчета. Малкият Данаил Обретенов стана актьор като баща си. Поезия започнах да пиша пред 5 години (на 77 години). Вълнуват ме душата и философията." Марийка Обретенова ... |
|
"Половин луна в коктейлната ми чаша се светулка, залепват устните по тънкото стъкло, убодени от захарни кристал чета, отпивам глътка тиха светлина, а нещо като кубче лед задрънква, веднага след упойката на мисълта, почти не чувствам болка." Галина Кацарова ... |
|
Тази книга е написана от българка-емигрант, учен и човек, за когото писането е връзка с източника на вдъхновение и живот. Пеперудата е плод на многогодишен трудна авторката, преминала през превратностите на времето в нейното лично развитие на два континента с три различни култури. Авторката е родена в северозапада, в Бяла Слатина, китно градче в дунавската равнина, известно като родно място на поетесата Блага Димитрова и поетът Николай Хрелков. По професия е молекулярен биолог, възпитаник на Софийският университет. След докторат в Италия, работи много години в САЩ в държавния и частния сектор като водещ учен със ... |
|
Вечното пътуване Върху Земята - автобус безкраен - пътуваме и ден, и нощ през кръстопътища и магистрали, сами сред звездния разкош. И вперили очи в неумолимата река на времето, затворена в спирални брегове, към дъното несигурно с теб път поемаме, за да открием нови светове... Д-р Румяна Върбева ... |
|
"В стиховете на Ян Полковски ясно е изразена грижата за европейското културно наследство, заплашено от поругаване, разпиляване или съзнателно унищожаване в името на идеологията на нихилизма. Този мотив, общ за поезията на Милош, Херберт и Ружевич, е подплатен със страха, че прогоненият от Европа и толкова пъти предаван Бог може наистина да си е тръгнал. Отличителна черта на вече формирания и зрял глас на поета е метафизичният тон, вплетен в действителността. За поета е важно сътрудничеството с читателя, от когото той очаква да доопредели неопределеното, да доизкаже недоизказаното, да дорисува рисунката, да допълни ... |