"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
Стихотворения ... Станислава Станоева е родена в Пловдив. Автор е на стихосбирките "Смъртта на палача" (1999), "Полет в камъка" (2003) и "Градове и други острови" (2009). Стиховете й са включени в български и международни поетични сборници, издадени в София, Истанбул и Лондон. Член е на Поетическа академия "Добромир Тонев" и на Дружество на пловдивските писатели. "Защо "Теория на всичко"? И дали такава теория, която да обясни съществуването и движението на най-малката частица и на най-голямата сила или планета, въобще е възможна? В науката почти са стигнали до ... |
|
"Стихосбирката Смирено на Петър Краевски съдържа над 65 стихотворения, бял стих, с добре овладяна ритмика, както и няколко текста в японската жанрова форма танка. Това е интелигентно написана книга, без излишен драматизъм, с умерени и смекчени емоции, в която се обговарят темите за живота и смъртта, болката и свободата, победите и пораженията, артикулира се ясна гледна точка относно базисни ценности на човешкото битие. Важен и отчетлив корпус в целия ръкопис представляват текстовете, посветени на поезията, думите, съдбата / душата на поета. Прякото назоваване на метафора, поанта, поезия, поет, редактиране, налагат ... |
|
Акварелни петна Не раздаваме тежки присъди и не търсим подмолна вина. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна. Нека сгради бетонни да тегнат, вкоренени в измъчена пръст. Нека хората стръвно да дебнат светлосенки по стръмния път. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна, нежноцветни и леко безплътни в тази бледа наглед светлина. Валентин Евстатиев ... |
|
"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой." Тодор Каракашев "Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено " ... |
|
"Всеки има своите терзания в синьо". За всеки любовта преминава под различни цветове. За едни е розови сърца и червени рози. За други - черен мрак и тъмнина. Но тази стихосбирка пази една любов в синьо. Всеки стих крие чувства и емоции, които са способни да се отразят в душата на читателя и да паснат на всяка любов - към морето, към синьото небе, към нечии очи. Четейки всеки ред, пред вас се разкрива пълният образ на Другия с цялата му красота, любов и недостатъци. Потапяйки се в тази книга, всеки разбира колко много означава синият цвят. Любомира Емилова е само на двайсет години, но това е вече нейна трета ... |
|
"Най-точното оръжие е словото Изпуснато от устата изстрелът му ще стигне най-далеч до сърцето до теб В него тихо съзрява невидим плод може би усмивка топъл блясък на очи ласка по ръцете целувка по челото устата стоплящ прилив на кръв за братска прегръдка" Павол Хоров Павол Хоров е роден на 25 май 1914 година в Бановце над Ондава в Словакия. Завършва учителска академия в Братислава. Едно десетилетие работи като учител. През 1948 година е назначен за директор на Чехословашкото радио в Кошице. През 1951 - 1952 година е главен редактор на издателство "Словенски списовател", после става секретар на ... |
|
"Сладкото от смокини -"само за сватби и погребения"свалям венеца страшна ли е смъртта? ах, какви хубави стихове има за нея няма вече кибритени клечки речникът по унгарски е ненужен отново вали ще закача жълтия балон на полилея защото няма слънце..." Поли Муканова ... |
|
"Не ми е чудно. Много ми е бабино. И лятно. И захарно, и аспиринено. Доматено. Малинено. Червено. Огън. Пладне. Една копа сено в градината. Така ми е..." Бояна Петкова "Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever... В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо." Георги Господинов ... |
|
Меланхолик е дневникът на Толга Тахсинов, написан през времето, в което често е попадал в капана на демоничните си мисли. Книгата има за цел да докаже, че ако едно човешко същество, минало през различни трагедии, поднесени от живота, се бори за собствената си душевна свобода, то всеки друг има силата да се справи с болезнените удари на реалността. Благодарение на психичните си заболявания, Самотникът казва, че е открил нов приятел в живота, а именно депресията. ... |
|
Д-р Калина Пейчева е родена в София през 1983 г. Завършва с отличие висшето си образование през 2008 г. във Факултета по дентална медицина при Медицински университет - София, България. През 2009 г. започва работа като асистент във ФДМ - София към катедра Консервативно зъболечение. Работи там до 2016 г. През 2014 г. придобива специалност по "Оперативно зъболечение и ендодонтия". През 2015 г. издава монография "Модерни методи за кариесна диагностика и контрол на степента на екскавация на кариозна маса". През 2017 г. завършва магистърска програма по обществено здраве и здравен мениджмънт във факултет по ... |
|
Съставител: Димитър Анакиев. ... "Парче от дъга, антология на българската танка, съдържа 76 танки от 25 български поета. Антологията се състои от три части: избрани танки, танка проза и ренсаку. Изглежда, че преобладаващата тема сред българските каджини (каджин, превежда се като мъж / жена на танка, е начин, как японците наричат поети на танка) е любовта, но има и много други теми. Българският поет, подобно на японския, с лекота изразява своето виждане за света чрез символиката на природата. Изненадваща е и лекотата, с която българският поет разширява своя разказ, използвайки свързаните форми на танка. Явно ... |