Любовна лирика ... "Еротизмът е съществен елемент в поезията на Иван Тренев. Много тънко и сполучливо той предава първите трепети на любовта, смущенията на току-що пробудилата се плът." Атанас Далчев "Любовните стихове на Иван Тренев са чисти, нежни, с много вътрешна топлота и красота."Александър Геров "Иван Тренев е лирик - топъл, интимен. В любовните му стихове има прозрачен простор, ухание и светлина, много трепет и вълнение!" Иван Давидков ... |
|
"Няма време, което да даде увереност, че си избрал верния до теб човек. Просто се доверяваш и обичаш. Сърцето ни, мечтите ни, желанията, молитвите ни водят ни напред! Всяко дълготрайно отлагане на брак е като да си се препънал пак и рискуваш да останеш единак. Само съвместният живот посочва ни възможността във връзката си да цъфтим или в нея да се уморим." Калина Пейчева ... |
|
Стихосбирката Мисъл в пет минути самота може да се определи като ескизи на душата, скицирана рисунка, която създава завършена представа за случващото се вътре в човека и в света около него, размисли за творчеството, за любовта, за границите и отчуждението. Стиховете подредени в тази книга са част от духовното търсене на твореца, което се усмирява в петте минути самота, когато душата е разголена. Само тогава като че ли противоположните емоции са удавени в тишината. Много от описаните състояния в стихосбирката са опитности, през които всяка човешка душа преминава - и копнежът по хармония, и болката и страданието и ... |
|
Антология 10 български поетеси ... Не особено познато в Турция се оказва „явлението” жена-поет. Може би в това вижда едно допълнително предизвикателство и прекрасният преводач от български на турски Хюсеин Мевсим, за да представи в антологията „10 български поетеси ” няколко от съвременните женски имена в поезията - Божана Апостолова, Валентина Радинска, Екатерина Йосифова, Кристин Димитрова, Малина Томова, Миглена Николчина, Мирела Иванова, Надежда Радулова, Силвия Чолева и София Несторова. И нещо любопитно – когато приключва работата си, преводачът споделя в писмо до издателството: „Неописуема е болката ми от ... |
|
"На края на града, където свършват къщите, е манастирът. На края на света, където свършват думите, е словото." ... |
|
"Приказка само за теб" е колекция от поетични текстове, написани в периода 2017 - 2020 г. Това е втората самостоятелна книга на Симеон Аспарухов."Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към "Вечнозаседаващите" на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като личност, ... |
|
Съставител: Борис Христов. ... На един песимист Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно на привичен покой: окови тежки влачи и тъй смирен умира, че щастието сякаш в неволята намира, да, брате, роб е той. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, че уж не вижда злото, когато по-дълбоко забива нокти то - и смучи, и досмуква последната остала живителна кръв капка в снагата, всичко дала: защо грешиш, защо? Аз зная, то го любиш, неволника вековен, и с болка го ругаеш в копнежа си синовен, знам твоите мечти... Че раснал си при него, че залък твърд и черен, делил си ... |
|
Тази книга е поетична биография както на самия Янко Димов - един от най-искрените ни лирици, така в известна степен и на отминалите 50 години, в които са създавани стиховете му. "Кога измина, мой живот, кога измина? Бях млад пройдоха - горд и безпаричен. С приятели на чаша русо вино отричах лесно, лесно бях отричан. Живеех по софийските тавани с утехата, звездите че са близо. Нехайно ближех честните си рани, без корист давах втората си риза. И мислех си, че времето е спряло в сърцето ми, че винаги така ще бъде искрометното начало, а не позаблатената река. Кога измина, мой живот, кога измина? Остана изворът високо. ... |
|
"Поезията на Ивона Иванова е писък. Сваля маската от красивото лице на света и крещи в него. Разрушава стереотипите на заобикалящото ни ежедневие и го оголва до абсолютна празнота. В книгата оставаме сами със сетивата си, готови да попиват образите на собственото ни съществуване, от което изходът е само мираж. Светът е с нарушен ритъм и пулс и ние не сме готови да го спасим. Или пък сме?" Александър Иванов Силвия Плат под стъкления похлупак слънце плочки кучета усещам че ще свърша с глава пъхната във фурната или ще скоча в реката щом напълня джобовете си с камъни Ивона Иванова ... |
|
"Как се пише честна поетична книга? Лесно е, само трябва да си Радослав Симеонов и да не бягаш от себе си. Не защото акцент в тази книга е автобиографичният момент (има го, разбира се). А защото Радо не играе с метафорите, а живее в тях. Това често е болезнено мероприятие, но пък е гаранция за хубава поезия. Вълнуваща, без да е сантиментална. Мъжка, но съвсем не лишена от нежност. Уж... интровертна, застрахована в заглавието Монодиалози, а всъщност... с път към всеки, който ще я разлисти. Скъпи читателю, препоръчвам ти тази честна среща, защото може да се окаже, че е спасително огледало!" Камелия Кондова, ... |
|
Протестантското малцинство у нас има своята палитра на богословски идеи, литературно творчество и естетически критерии, които го отличават (но не и противопоставят!) на останалите християнски вероизповедания. То бележи близо двувековна история в България. Изградило е свои християнски традиции. Има специфичен аромат на духовните възприятия и богопоколение. Притежава особен афинитет към поезията и музиката. Не е за пренебрегване историческият факт, че при първия български превод на Библията, която е основата на протестантската вероизповед, взема активно участие възрожденският поет Петко Рачов Славейков, а за текстове на ... |
|
Бривидо Всяка брънка, извивка, камера на сърцата ни се взриви. Ти си цялото време по вътрешните ми страни. Ти си през цялото време, което изтича през пръстите, светът в миниатюра си ти. Аз съм с прекрасната надежда за стрелката, стрелката, която не чувства природа със същата лекота, с която ме гори светлината ти. Случи се да се приближим до парапета, оголихме се до най-елементарната подробност, сгънахме се по необходимост. Александрина Валенти "Александрина Валенти прелиства времето напред и назад, встрани и вдясно. И без да иска, си играе с посоките на времето без да се притеснява от часовата разлика. ... |