"По-лесно е да пишеш за другите, по-трудно - да пишеш за себе си, макар че тези други са твоето собствено огледало... Книгата съдържа 50 авторски рисунки с туш и източна четка (суми-е), поезия и кратка проза - повлияна от източните форми хайку, хайбун и дзуйхитцу (стил, в който Сей Шонагон е писала своите "Записки под възглавката"), както и ръчно изписани заглавия с туш. В нея централно място заема моят литературен и духовен задочен разговор с Далечния Изток." Венелина Петкова "Какво ли не са побрали страниците на тази книга! Начала и морета, минало и настояще, падащи и летящи неща, луна и любов, ... |
|
Радостина Колева е сред запомнящите се имена в младата българска поезия и музика. Като изпълнител е печелила много награди във фестивали и конкурси като "Откритие" и "Славянски базар". Пяла е рамо до рамо със звезди като Руслана, Филип Киркоров, Рафаел... Писала е текстове за известни български изпълнители. ... |
|
"Автоимунно" е отличена от Съюза на румънските писатели с наградата "Книга на годината" през 2013 г. ... Автоимунно е книгата, с която Йоана Николае се завръща към поезията след дълго пребиваване в полето на романа и детската литература. Докато предходните ѝ книги - Северът, Вярата и други, възторжено приети от критиката, са фокусирани върху възкресяването на отминалото време (на детството) и пространство (на трансилванския север, където е родена), в тази нова нейна книга интересът се приплъзва към непосредствената биографична случка и към фундаменталните въпроси, свързани с пребиваването ни на ... |
|
Линда Мария Барос е родена през 1981г. в Румъния. Научава азбуката в крайните квартали на Букурещ. Доктор по литература в Сорбоната. Живее в Париж. Автор е на пет поетични книги, три от тях написани на френски език и публикувани във Франция, за които получава Наградата за Призвание през 2004 и Наградата Аполинер през 2007 - едно от най-важните френски отличия за поезия. Публикувала е две театрални пиеси, две литературнокритически студии и тридесет преводни книги. Има зелени коси и носи сребърен животински нокът на дясната си ръка. На 26 годишна възраст присъства в румънските учебници по литература. На 29 годишна възраст ... |
|
Съставител: Христо Караславов. ... "Когато много ме боли, България си смислям. В нея по върховете сняг вали, по долините слънце грее. Страдания и изпитни тя винаги е надживявала и пойни птици и сърни на хората е подарявала. Да, тя е бедна. Но е в нас. И ние в нея. И обичаме болежките ѝ. Своя глас и всичко свое ѝ обричаме. В големия ѝ тежък ход и аз до някоя година единствения си живот като през угар ще премина. Миг само ще ме заболи. Ще бъда като зърно в нея. И дълго сняг ще ме вали. И дълго слънце ще ме грее." Андрей Германов ... |
|
"Признава всичко неговата сила; мечтите му са сякаш нишки свила - ръцете майчински с тях пелени тъкат; езикът му като орфична песен държи умело хоровода бесен на мислите и само той им дава плът!... Той язди бурите. Небето вечно младо звездите си му даде - като стадо минават те край него, да ги преброи, и вика бездната от дълбини незнайни:"Небе, останаха ли в тебе тайни? Аз нямам вече моите! Човекът ме разкри!" Из книгата ... |
|
"Нощта се разсипва във блясъци по върховете. Слънчогледите погледната слънцето! Зората от сън се пробуди сред гръм от картечници: От далечните склонове - удар след удар - заплющяха луди курпуми - олово. Топове като зинали слонове зареваха... Трепет и страх. Слънчогледите паднаха в прах." Из книгата Поемата Септември е най-мощната, най-ярката илюстрация за единство и последователност на Геовите социално-нравствени и естетико-художествени терзания и търсения. Няма противоречие между експресионистичните експерименти и социално ангажираната тенденция. Формата е съдържателна, твърди Хегел. У Гео Милев трагедията ... |
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
Колко време отнема на сърцето да забрави невъзможната любов? Губиш се в света, в мислите и в страховете си, учейки се да си самодостатъчен. Само за да те открие правилният, който ще намести всичките ти разпилени парченца и ще те направи своя... до счупване. Една различна история в стихове за истинската любов, проправяща си път през бодлите на миналото и предпазните стени около сърцето. Красива вихрушка от чувства и думи, която няма да остави нито един почитател на поезията равнодушен."За всеки, който е губил, търсил и намирал отново. Тази книга е увеселително влакче, което минава през най-искрените места на сърцето ... |
|
Гео Милев е безспорно главната фигура на българския модернизъм. Всестранните му интереси и европейска насоченост, поривът му към обнова на българския живот, към единение с Европа и големия свят - всичко това предопределя ролята му в следвоенната култура на България. ... |
|
"Дебютната стихосбирка на Румен Павлов ни отвежда в нови места. Привидно всичко е същото, обаче е подредено напълно необичайно. Жестоко напрежение слепя думите още по-плътно една в друга, вбива ги. Стихотворението имплодира. Не се налага да разбираме всичко. Знаем само, че с неподправен трагизъм Румен започва своята светла битка за собствените си истини." Марин Бодаков ... |
|
Стихове. ... Стихотворенията на Йордан Гранитски като че ли са писани за самия него - да запечата едно или друго състояние на страдащата си или възторжената си душа, за да предаде трепетите на любовния екстаз или на разочарованието. Творбите, включени в "Южни вечери", пресъздават пасторални пейзажи и идилични картини. Това са песни за полето, над което се стрелкат щъркели, соколи и лястовици, за криволичещия сред житата коларски път, обрамчен с гирлянди от макове, иглики, мащерки и теменуги. Общото чувство е радостно и светло, авторът съзерцава алени калинки, сините метличини, диша с пълни гърди топлия южен ... |