"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
Ян Кошка е роден на 1 декември 1936 година в Будина. Гимназия завършва в Лученец, следва словашка филология и история в Университета “Коменски“ - Братислава (1955-1960). През 1958-1959 година специализира български език и литература в Софийския университет “ Св. Климент Охридски “. Работи като редактор във в. “Смена“ (1955 и 1960-61 година), научен сътрудник в института за световна литература и езици към Словашката академия на науките (1964-1973) и в Литературния институт към САН (1973-1992). Същевременно от 1974 година преподава българска литература във Философския факултет на Университета “Каменски“. От 1992 до смъртта ... |
|
"Лека нощ, Обич моя... Отдавна забравил си за мене ти... Обичаше ме, докато станах твоя и после захвърли ме, без да ти тежи... Лека нощ, спи спокойно - аз няма да те прокълна... В живота казват: "Връща се двойно" - но Омразата не е по-силна от Любовта!" Из Ангелът проговори... Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |
|
Гласът на сърцето е петата поетична книга на Христина Въчева и втората, която излиза със знака на издателство gabriell-e-lit. Рецензенти на изданието са акад. Благовеста Касабова и Йордан Митев. В книгата са включени три графики на Камбер Камбер, като негова е и картината на корицата."В стихосбирката на поетесата Христина Въчева Гласът на сърцето, преобладават тихите, прозирни, изпълнени със звуци багри на Родопа планина, с изплуващите от здрача потайни шумове на залезите, с носталгия и съкровени чувства от детството, които сгряват сърцето и душата. Стихотворенията, включени в съдържанието, са пресечна точка на ... |
|
"Яна Вълчева е море. Море с много вълни, които бързо обличат тялото с пяна и точно толкова бързо го оставят само под слънцето. Защото морето обича по единствен начин: бурно. Когато любовта не носи отговори и не дава криле, то не би следвало да бъде наричана с това име. Тогава тя си тръгва заедно с водата, заедно с кислорода и живота, който носи в себе си. Превръща се в безгласна шир и потъва някъде, където единствено може да бъде видяна с очите на птиците. В огледалото от море. Яна разказва и за цвета на морето, и за света под крилете на птиците, и за изкуството на обичането. По този начин разкрива пазените си тайни. ... |
|
"Това е дълбаеща книга. Има Киркегорова ирония между редовете, има прикрита лудост, има и много тишина. Паузата в една сложна партитура понякога е по-важна от нотите. А Куманова прави точно това - играе с нотите партия шах, в която винаги има рокада. Всяка дума може да стане царица." Нинко Кирилов ... |
|
Художествените качества на стихосбирката 4(four)2(two)на (Фортуна) са видими, а умението и опита за боравене с езика - респектиращи. Тя съдържа поезия, писана главно през последните три години в Брюксел. Интересно е и решението за творчески тандем - литературно произведение, съчетаващо поезия с картини. Миглена Дикова-Миланова е филолог, доктор по философия, преподавател и поет с изключителна дарба. От 2014 г. тя преподава български език и култура в Университета в Гент. Дарина Янева е една от изявените съвременни български художнички с над 25 самостоятелни изложби в България, Европа и Корея. Нейно дело са и красиво ... |
|
"Черна книга на застрашените видове" е тематична книга на поета Владимир Левчев, илюстрирана с гравюри на Стоимен Стоилов. Много от застрашените видове на Левчев са се появявали за първи път на английски в две от неговите стихосбирки, издадени в САЩ. Най-новата от тях, "The Refugee" ("Невъзвръщенец") ще бъде също представена. Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание в Художествената академия в София (1982). Бил е редактор в издателство "Народна култура" (1982-1989), издател на забраненото преди 10 ноември ... |
|
"Върху пясъците на времето" се издава от издателство "Български бестселър" поради голямото търсене от страна на студенти по българска филология, защото с помощта на моите стихове могат по-лесно да усвоят различните стихотворни форми, тяхната структура и художествените средства, започвайки от източната поезия, през Средновековието - та чак до наши дни. Оказа, че дори преподавателите се затруднявали да дават примери - никой български поет не е писал например в "рондо" - нито в осемстишие, нито в петнайсетстишие. А в моите стихосбирки, издавани в периода 1998 - 2004 г. има не само рондо, има ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Под купола на Бога Небето тук докосва върховете. И някъде наблизо е Безбог. А всъщност вътре сме до храм безветрен и ни докосва истинският Бог. И горски нимфи тичат покрай склона. На хребрета божествена дъга е сплела арка благосклонна и цветно ни намига в стил Дега. И Бог като върховен архитект планинските вериги е нагънал. И горе се усещам като вектор от геометрията на пребъдното. Десислава Цветкова ... |
|
Майсторът В кабинета на майстора не смея да седна, да съм равна с него - забрави, момиче, за всичките игли, белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене, яж и пий със чисто сърце, не търси наказания, някъде продават сапун за пране, някъде на хората им минава, само ботушите пропускат внимателно, куфар по куфар, вагон по вагон, хапка по хапка преглъщай наобратно, преди хиляда ли, там някъде, все още думата ми не се пресича на две и аз съм желязна, и аз съм майсторът, и аз съм момичето, момичето на майстора, между добре дошла и сбогом мълчим все по-бавно. ... |