Едва ли има българин, който да не е слушал и да не обича музиката на световно известния състав „Бйело дугме” на Горан Брегович. И вероятно припознава в текстовете на песните му анонимни народни творци. Всъщност думите на голяма част от тях са написани от Душко Трифунович, а поетът Първан Стефанов с прекрасния си превод ги изведе от анонимност в това малко томче, издадено от „ИК Жанет 45” с обич и уважение към напусналия ни по време на работата над книгата голям сръбски поет. ... |
|
Сборникът Ставите на светлината съдържа текстове от най-ранните години на Рилке до последните му зрели творби. Формално тук са събрани три отделни книги - пълните фрагменти поезия в проза от Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке, Дуински елегии и Сонети към Орфей. А последната част, като един вкусен завършек, съдържа някои повече или по-малко познати стихотворения от различни стихосбирки. ... |
|
Поредица от поеми (2005 - 2007) от създателя и барабанист на легендарните Crass. Острата социална чувствителност на "А сега вали", която според автора не е задължителна за всеки поет, но е въпрос на "лична социална ангажираност", обяснява разказвателните и дори репортажни елементи в стихосбирката."Гледам на стиховете си като на описание на пътешествие към универсалното цяло, картографски произведения, чиято стойност е в тяхната артикулация на процеса." Пени Рембо Пени Рембо (1943) е английски писател, поет, философ, художник, музикант и активист, съосновател на фестивала в Стоунхендж и ... |
|
„Книга на маршрути през кратки и тихи места в кварталите на главата и рояка на събитията, автопортретни пейзажи, отказана здравословност, деликатен гняв, отстояно помирение между болезненото и спокойната истина, асани за дишане и четене.” Яна Букова „Умна, дълбока, фина поезия. „Брик Лейн: неделя” е висок текст и ясен знак за творческо достойнство.” Илко Димитров ... |
|
Стихотворения и поеми. ... "Гласове на древни поети, амазонки, мъртви рейнджъри, небесни светила и призоваващи влюбени се преплитат в тази книга, водена от орфеевото разбиране за поезията като стихия, чиято задача е не да жали и разказва за автора си, а да слее прозрачната му сянка с други светове и съществувания. Наред с познатите лирически жанрове "Градът на амазонките" включва нови образувания като жанра на зирката ("жанрът на зирката е процеп в съня") и лирическия обект ("обектът е залепнал с крехките си крачета върху реалното като муха върху мухоловка"). Книгата събира както вече ... |
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в Обичам те!, думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня за онова, ... |
|
"Едно парче от гърдите лети с птиците. Понякога е само вятър. Друг път черното телце на мравката го мами в твърдата си решимост да построи къща. Понякога среща друго небе и цветовете им се прегръщат в красива мъглявина – сякаш стъпки от танц близо и надалече. Или пък израства градина. Случва се в тази градина никой да не скърби. Може да е благословията." Екатерина Григорова ... |
|
"Поезия, която дръзва да разкаже своята истина с рима и ритъм. "Отказвам да се движа наобратно", твърди Нели Станева в стихосбирката си Другото време и завърта сезоните. Читателите на тази книга разбират, че след преминаването през целостта на този времеви цикъл, нищо в живота на лирическия герой няма да е същото." Катерина Стойкова "Поезията на Нели Станева е жизнено зелена като пролет, топла като лято, ярка и богата като есен, изпепеляващо бяла като зима. Бих искал да мога да пиша така възхитително и леко за дълбоко вярващите в светлото и приемащите мрака. Поезия, каквато отдавна не сме ... |
|
Версия Тревога преминава през сърцата като пустинен суховей. И ето, оживели времената при теб ме връщат, Галилей....Пред оня страшен съд уж бил си казал, че все пак, тя си се върти. Едва ли! - Тази всеизвестна фраза не би сглупил да кажеш ти. Излишно е било! - Той, съдията е знаел сам, че се върти. Но много му е трябвала лъжата, та своя храм да защити. Така се е родил под небесата поредният човешки срам....Защото никоя лъжа пресвята не е спасила никой храм! Добри Жотев ... |
|
Любовна лирика. ... Без любов животът е безсмислен, а според Екзюпери "Човек може да живее само с онова, което може да го накара да умре". Поне за мен любовта е точно онова, за което бих умрял, без да се замислям. За нея е писано толкова много, че всеки, дръзнал да го направи след това, рискува да преповтори казаното. Прекрасно е да срещнеш човек и да се влюбиш, и да го обичаш истински, а още по-прекрасно е да запазиш чувствата си към него такива, каквито те са се появили при теб в самото начало. И тези чувства никога да не те напускат. Звучи почти невероятно, но във всяко нещо в природата има изключение - и ... |
|
Християнска лирика. ... "Вечността е знак, че има Бог и хора" е четвъртият поетичен сборник на Вениамин Пеев. В нея той се фокусира върху религиозно-социални теми. Авторът прокарва поетичен мост между миналото и настоящето, като подчертава основната ренесансова идея, възприето в епохата на Реформацията - значимостта на вярващата личност в Божиите очи. Не догмите и традиционните правила очертават ценността на спасението и наследството на Вечността, а любовта към брата и сестрата човек. Много от стиховете илюстрират пророческия и Христов призив: "Милост искам, а не жертва". ... |