Какво му стана на този свят? Какво му стана на този свят? Малко хора си държат на думата. Извърта се и беден, и богат. Всичко зависи от сумата. Какво му стана на този свят? Политиците ни искат война. Продадоха и последния танк, но нямат нищо общо с това. Какво му стана на този свят? Тука се търгува с правосъдие! Крадат се бизнеси, прибират се дела, простотията стана оръдие. Владимир Гюров ... |
|
"Книга - сърце. Момичешко сърце - влюбено и разочаровано, окрилено и... много близко до огъня. Но... в крайна сметка - феникс! Уютно, красиво и честно е в стихосбирката на Дима Кисьова. Без досадни словесни еквилибристики - в опит да е по-малко уязвима. Напротив - съвсем уязвима е в поезията си Дима. И това е безкомпромисен път към читателското сърце. След последната страница остава едно усещане за синьо, със сигурност е спомен за небе." Камелия Кондова "Знаете ли, че многоточията летят? Това е така, защото същината на говоренето е в мълчанията между думите. Животът ни е поредица от гмуркания и ... |
|
"Синини на Шанел Еркин е опит за създаване на любовен пантеон от ежедневното. Експерименталният начин на поднасяне на текстовете и оформяне на книгата допълват идеологията ѝ. И докато Шанел ни провежда като гид между мраморните спомени и ронливите останки от възможното, над пантеона преминават облаци: бели, сини, розови, черни. И остават там като знаме за кратко." Георги Гаврилов "Книгата е фокусирана върху вечната тема за любовта, но предлага поетическия поглед на съвременен млад човек, като успява да преодолее преексплоатираните образи и да изгради въздействаща атмосфера. Интересни са ... |
|
Когато се събудих ме нямаше. Как знаем кога спим и кога сме будни? Как можем да различим илюзията от реалността, заблудата от истината? Как можем да сме сигурни кое е сън и кое не е, след като сънищата винаги са толкова убедителни? В дебютната си концептуална стихосбирка Съновидения младият писател Борислав Игнатов изследва в дълбочина тези въпроси и се опитва да намери техните отговори. В книгата душата поема на пътешествие през различни измерения и животи, умира и се ражда, трупа опит посредством случванията в безброй битиета. Всяка от творбите се преплита с останалите, гъне се в динамичен танц от безкрайна ... |
|
След Обич (2018) и Сила (2019) и в третата си стихосбирка Срещу вятъра Веска Николова не изменя на своето творческо кредо, отстоявайки изконни нравствени ценности. Лесно е да плуваш по течението. Лесно е да бъдеш галеник на съдбата или слуга на миропомазаните. Трудно е да тръгнеш срещу статуквото, срещу грубата сила на деня, срещу ледената стена на бездушието. Трудно е да вървиш срещу вятъра. Но авторката прави точно това. И си заслужава! Заради поезията. Заради обичта между човеците. Заради паметта на поетите в "земята на убитите поети" ( Л. Левчев ). Заради всичко ценно в сърцата на хората! Колумбовци на ... |
|
Как ни спасяват природните закони събира стихове, писани през последните единадесет години, в които става дума и за чудото на науката, и за вглеждането в миналото, но и за куража да се продължи напред. Стихотворения, които разказват истории колко е трудно понякога да се пази равновесие. Но и ни разказват за хората, които продължават да пазят равновесие и да крепят света."Тази книга не търси ефектни изрази, защото е силна, не пищи за внимание, защото е дълбока, не се прави на авангардна, защото времето не я интересува. Това, което ни поднася, е вглеждане, емпатия, тишина. Припомня ни важното. Погрижва се за невидимите. ... |
|
"Събраното в страниците на този свитък написах преди доста години, разхождайки се и търсейки в мислите, или разхождайки се в мислите, или търсейки в разходките... Записките бяха спонтанно нахвърлени в тефтера, докато крачех, наслаждавайки се на деня или бързайки за някъде. Строфите са изсипани от естественото им движение, без да са творчески изстрадани. Може би в това е ценното и чарът - лекотата и непринудеността на излятото в настоящата книга. Опитах да подредя идеите и картините, като обособих два раздела на написаното, с оглед да му придам определена структура и визия. С надежда за интересно четиво, поднасям на ... |
|
Веска Илиева Николова е родена на 05.07.1958 г. в град Карнобат, област Бургас. Завършва българска филология през 1981 г., след което работи в сферата на образованието и рекламата. Започва да пише поезия още в десети клас на Софийската математическа гимназия. По това време публикуват нейни стихотворения в юношеското списание Родна реч. По-късно печатат творбите ѝ и в младежкия вестник Пулс. Тя е авторка на четири стихосбирки - Обич (2018), Сила (2019), Срещу вятъра (2020) и Как да те нарека? (2022). С последната си книга Огън и пепел авторката ни представя избрани стихове - най-доброто от четирите си ... |
|
След Обич идва втората стихосбирка на авторката Веска Николова със заглавие Сила. В нея тя поставя на първо място силата да живееш, да се бориш и да следваш идеалите си. Творческите ѝ стремления се издигат към висините на духовността, на безсребърничеството, на тихо изречената любов към родината. Засяга проблема за самотата и вечните екзистенциални въпроси. Търси корените си в сложния и динамичен съвременен свят. Миг Кой бяха пред нас? Глутница страхове - сиви вълци. Не е ли тъмнината, подгонена от утрото - този весел овчар, нагазил по роса в тревите? Кой скача там с рижа опашка, затрептяла над равнината? ... |
|
Обожавам те в Октомври Обожавам те наесен и във всичките сезони... Под стрехи без птича песен сред тайфуни и мусони... Обожавам те в октомври, сред подпалени стърнища, между тиквени фенери, между паякови нишки... Обожавам под чадъра да събирам твойте думи, през слушалка в някой ъгъл сред пищенето на гуми... И над локви безобразни, и разплискани и кални, обладана от съблазни, да ми липсваш безпощадно... Обожавам те наесен и във всичките сезони... Ти в небето ме понесе над природните закони... И в нарастващите нощи, и сред утринни мъгли, листопад и колко още през Октомври предстои... Магдалена Филипова Магдалена ... |
|
"При Ирен Михайлова думите са телата на сенките, те формират онова пространство, в което можеш да откриеш утеха, да възкресиш спомен или да сбъднеш сън. Думите са стражи, непозволяващи на реалността да разруши крехкия свят на надеждите. Пишещият човек ги дърпа, разполага, разпределя върху мислите си и е защитен от тяхната сила. В този смисъл, веднъж изречени или изписани, думите са живи. Дърпане на сенките е стихосбирка, по своята същност стояща близо до естетиката на сюрреализма, тя диша в един друг свят - спасение от този, в който пребиваваме. Писането тук е различно от онова, което традиционно познаваме, то ... |
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |