Настоящата книга събира всички съхранени стихове на Иван Пейчев, както и двете му най-известни пиеси."Той самият беше въплъщение на поезията." Тончо Жечев "Иван Пейчев - с истинска осанка на месия, ненадминат волнодумец, мълчаливец маг: величествено присъствие." Любен Петков "Иван Пейчев е този, в чието лице поезията се чества ежедневно, самото му присъствие (...) инициира празник на поезията." Михаил Неделчев "Иван Пейчев е гигантски поет, неповторим, автентичен, един от най-фините и деликатните лирици редом с Яворов, Дебелянов, Христо Фотев, Борис Христов, Константин ... |
|
|
Пръски на известната поетеса Виргиния Захариева е първото издание от поредицата на Университетско издателство Св. Климент Охридски - Библиотека Поезия. Виргиния Захариева е писател и психотерапевт. Със своите артистични и граждански жестове допринася за открояването на женския глас. Автор е на следните книги в жанр поезия: Камъкът, който не слуша реката (1989, дисидентско издателство Мост), Кокошката с зашитото око (1992, Свободно поетическо общество), Кадрил късно следобед (1996, Люк), Virginii (антология, 2011, Сиела), Етюди за една ръка (2018, Virginianotes). Както и на книгите в жанр проза - Милостта на малките ... |
|
|
"Поезията тук се изправя като гранитна статуя. Ронеща се, твърда. Фигурата на жена с воля за оцеляване. Мислиш ли и ти понякога, че може би сме едно от последните поколения хора на Земята? Книга, която изрича милост за тялото." Петя Хайнрих На Мартин Съботното пране обявява примирие на делника. Деца с раници бързат от тренировка за обяд. Съседки бавно се изнизват покрай входовете, окичени с некролози, за да се върнат с торби, пълни с топли клюки. Старият квартал, където царува тишината на долапа, а улиците правят по няколко завоя, за да отпъдят нахалниците отвън, и се протягат на припек. Тук трябва ... |
|
|
Пасторално Ще разтвориш забързана малкия плик, долетял в утринта като птица, и сърцето ти, спряло да бие за миг, ще погледне през твоите зеници... А от думите прости на белия лист ще те лъхне познатия мирис на тревите, които среднощ окосих за постеля на двама пастири. Тези двама пастири - луната и аз спят сред билките, в сребърна люлка, и щурчетата пеят им с трепетен глас и танцуват им малки светулки. Тук в зеления скут на планинския склон чакам твоето ново завръщане. И, каквото да бъде - добро или зло - любовта ми остава все същата. Иван Дочев Иван Дочев е роден на 21.09.1925 г. в село Мечка, Плевенско. ... |
|
|
"Тези стихчета, приятелю мой, можеха да са и твои. Така че, ако искаш нещо, което да ти докосне душата или малко да ти размъти главата, можеш да ползваш това, което държиш в ръката..." Пламен Шопов Пламен Шопов е роден на 1 юни 1961 г. в град Тутракан, но детството си е прекарал в село Дерманци, Ловешко. През 1979 г. завършва Математическата гимназия в Ловеч, а през 1986 г. се дипломира със специалност машинен инженер от ВМЕИ Ленин в София, получава и висше педагогическо образование. В продължение на 27 години работи като инженер в машиностроителни предприятия в Плевен и Ловеч. Работил е като разносвач на ... |
|
|
"Иван Давидков е достатъчно оценен от критиката, но в съзнанието на събратята си се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите. Желанието му да загребе колкото се може повече от тях го е накарало, мисля, да изостави в последните си книги традиционното стихосложение с неговите ограничения. Неговитят стих, който сега се развива свободно, акцентуван само от ритъма, е като голяма мрежа, натегнала от улова на образи и красота." Атанас Далчев Иван Давидков е роден на 9 март 1926 година. Завършва славянска филология в ... |
|
|
"Този творец владее мащабите на духовните пространства. Неговото пътешествие в есхатологическите глъбини на библейските тестове ни убеждава, че той е от безстрашните пътници които търсят небесните врати на Спасението според точното наблюдение на Светлин Русев. Художникът е открил и преминал през тези небесни врати - чрез пределна концентрация и съзерцание, чрез саможертва и смирение е прозрял, че противоречието в душата на мислещия човек ражда всесъздаващата болка на самотата. И както самият Николай Майсторов подчертава, тя е стъпало в две посоки: "Първата посока е в безличната пустота на материалната ... |
|
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
|
В Можеш още сърце ще прочетете за една приказка с (не)очакван край. За двама души, които тръгват в различни посоки. Какво остава след като любовта си отиде?"Питаш ме: Ще се омъжиш ли за мен, казвам хиляди пъти Да!. Мечтала съм за този момент, откакто те срещнах. Ти си най-красивото нещо, което съм виждала, искам да видя живота само с теб. Трябва да махна пръстена от ръката си, връщам ти го обратно. Чувствам се по-лека от хиляди очаквания и изисквания." Цвета Тодорова "Днес чух една жена да казва: Не заслужавах всичко това, което той ми причини, но ще го преживея. Не съм се чувствала по-разбрана от ... |
|
|
"Поезията в книгата на Росен Кукушев е ярка, чувствена, ерудирана, движи се свободно между времена и пространства. Сърцето отпива от света с хедонистичната страст на вярващия в живота, на прощаващия на живота, откривайки необятни нюанси. Любовта, болката, радостта се сливат в общ вкус, в който може би не е нужно да ги отделяме една от друга. Завръщане в Александрия е пътуване без крайна точка - всяко пристигане води до нови пътища и ни оставя надеждата, че имаме още поне един шанс да преначертаем границите - безмилостно и нежно." Виолета Кунева "Росен Кукушев умело създава своята поетическа ... |
|
|
"В тази морска книга всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва. Книгата създава друга реалност, която е допълнение на природата, и в същото време е самата природа. Владислав Христов притежава високоразвита поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот." Палми Ранчев Владислав Христов е роден през 1976 година в град Шумен. От 2018 година ... |
|
|
"Това е поезия, която не се страхува да бъде и екзистенциална, и етична. Защото на нея ѝ е важен човекът в неговите базисни състояния, човекът, който опитва да опази една същина, независимо от провокациите и клопките, пред които настоящето го изправя. Може би и затова в тази книга отвъд чувствата, отвъд справянето с ежедневието толкова важни са измерването на времето, преодоляването на разстоянията, нанизването на пространствата, пропускливостта, която мотивира бягствата, и онзи неистов копнеж да си друг и да бъдеш другаде. Накратко, това е книга за посоките в света, но и вътре в нас, която прави дългото и ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148149150151152153154155156157158159160161162163164165166167168169170171172
